Решение № 628 от 12.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Пазарджик, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200438 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „к.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изп. – директор Е.С.Й. против НП № 13-002490 от 19.02.2021 година на директора на Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и инструкция за безопасна работа с механични преси за студена обработка на металите е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на атакуваното НП. Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – АНО не се явява и не изпраща представител, но с 1 изпратена писмена молба преди първото съдебно заседание, оспорва жалбата.

След провеждане на последното по делото съдебно заседание постъпва писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт на АНО, с което излага съображения по съществото на спора и иска потвърждаване на обжалваното НП, както и да се присъдят разноски.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал да се експлоатира ексцентрична преса инв. № 476, с липсващо предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на работника в работното пространство.

Описаното като нарушение било извършено във вагоноремонтния завод на дружеството в гр.Септември на 24.09.2020 година, когато работникът Й. К. Д. бил допуснат да работи на ексцентрична преса инв. № 476, а по време на работа настъпил трудов инцидент, вследствие на което на същия били ампутирани пръсти на дясна ръка.

Нарушението било установено на 28.10.2020г. във вагоноремонтния завод на дружеството в гр.Септември, при започване на разследване на трудовия инцидент. Тогава било констатирано, че на пресата липсва предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на работника в работното пространство.

Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и инструкция за безопасна работа с механични преси за студена обработка на металите.

По този повод против дружеството бил съставен е АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на длъжностно лице при санкционираното дружество по пощата на 25.02.2021 г., 2 видно от отбелязването в известие за доставка на препоръчана поща /лист 10 от делото/, а жалбата против него била подадена чрез наказващия орган на 02.03.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа на показанията на св. В.Д., изцяло от показанията на св.С.С. и св. Й.Д., а също и от приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна легитимация да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично накърняващо правото на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност за нейното адекватно упражняване.

В конкретния случай са нарушени императивните норми на чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото в обстоятелствената част на атакуваното НП не се съдържа точно, ясно и коректно описание на нарушението, а отделно от това, описаното не съответства на цитираните законни разпоредби, които се твърди, че са били нарушени. При това положение санкционираното дружество, чрез своя представител и пълномощник, са поставени в условия да гадаят какво точно нарушение е вменено, а от там и в невъзможност да оспорват фактите, очертаващи от обективна страна състава на нарушение.

Както вече се посочи и по-горе, за да ангажира отговорността на дружеството АНО е посочил в обстоятелствената част на НП, че нарушението се изразило в това, че дружеството, в качеството си на работодател , не е осигурило ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснало да се експлоатира ексцентрична преса с инв. № 476, с липсващо предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на работника в работното пространство.

3

От така описаното излиза, че дружеството с бездействие е извършило вмененото му административно нарушение. На същото е дадена правна квалификация по чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, която правна норма гласи, че п осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Няма никакво съмнение, че цитираната норма е бланкетна, като нейната диспозиция е следвало да се запълни с конкретно нормативно регламентирано задължение на работодателя, от което той недвусмислено да научи защо е следвало въпросната преса да е оборудвана и да се експлоатира именно с такова предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на работника в работното пространство. Това обаче не е било направено, т.е. по никакъв начин не казано в прав текст на санкционираното дружество откъде произтича задължението му да не допуска работа с пресата без въпросното предпазно устройство. В НП освен цитирания горе като нарушен чл.16 от закона е посочено, че била нарушена и инструкция за безопасна работа с механични преси за студена обработка на металите, но същата по никакъв начин не е индивидуализирана, за да е ясно дали тя е някакъв административен акт или какъв акт е въобще, от кого и кога е издадена. Още по-малко е посочено, от кое правило в тази инструкция може да се направи извод, че процесната преса не трябва да се експлоатира без предпазно устройство, недопускащо попадане на ръцете на работещия с нея в работното й пространство.

С оглед на всичко това правото на защита на санкционираното дружество е било драстично накърнено. Още повече, че от разпита на св. С.С. – отговорник по ЗБУТ в дружеството, както и на пострадалия работник – св. Й.Д., стана категорично ясно, че тази преса фабрично не е имала такова предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на работещия с нея в работното й пространство, а тези техни твърдения не бяха оборени от страна на АНО, съобразно разпределението на доказателствената тежест.

Актосъставителят – св.В.Д., даде показания в съдебно заседание в смисъл, че когато бил в завода с цел разследване на трудовия инцидент, той бил разговарял с някакъв работник, като при разговора присъствал и св.С., като тогава му било обяснено, че пресата принципно имала предпазно устройство, но то било демонтирано, защото пречело, когато се работело с по-големи елементи на същата тази преса. Тези твърдения на св.Д. съдът прецени като голословни и 4 доказателствено необезпечени, поради което не им даде вяра. Те се опровергаха на първо място от показанията на св.С., но има и нещо друго по-важно, заради което съдът да не ги кредитира. То се състои в това, че ако св.Д. е провел действително такъв разговор с някакъв работник, който да му е казал, че предпазното устройство на пресата е било умишлено демонтирано, то е било съвсем логично в качеството си контролен орган да вземе писмени обяснения от този работник или поне да запише имената му, за да може евентуално в последствие да бъде приканен да даде обяснения или пък да бъде разпитан при евентуално обжалване на НП. Св. Д. обаче не е направил нищо такова, поради което съдът прецени твърденията му в горния смисъл като неубедителни.

Щом става категорично ясно, че въпросната преса фабрично не е била снабдена с предпазно устройство, то е било наложително работодателят да не допуска работа с нея без използване от страна на работника на ръчни инструменти, куки, пинцети, клещи и др., при ръчно подаване на детайлите за огъване на ексцентрична преса с инв.№ 476, които не изискват попадане на ръцете в опасното пространство. Това би било в съответствие с чл.16, л.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.6, пр.3-то от Инструкция за безопасна работа с механични преси за студена обработка на металите, утвърдена на 20.05.2007г. от изп.директор на дружеството с реф. № 041 /виж инструкция на л.37-39 от делото/.

Такова нарушение обаче от страна на актосъставителя и АНО не е било описвано и вменявано на дружеството жалбоподател, респ. то не се е защитавало против него.

Всичко казано до тук прави обжалваното НП незаконосъобразно и налага неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното НП, то искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя следва да бъде уважено. Това е така, защото жалбоподателят бе представляван в процеса от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство 5 по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в четири съдебни заседания, с участието на юрисконсулта на дружеството, с разпит на трима свидетели и се очерта с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено максималното възнаграждение от 120 лева.

Това възнаграждение следва да бъде присъдено в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София, тъй като тя има статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните дирекции „Инспекция по труда“, каквато е и ДИТ-Пазарджик, чийто директор е издал незаконосъобразното НП, са структурирани към Агенцията.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 13-002490 от 19.02.2021 година на директора на Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на „к.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изп. – директор Е.С.Й., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал. от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда петстотин лева/.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 3, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „к.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изп. – директор Е.С.Й., разноски в размер на 120 (сто и 6 двадесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето м у.