Решение № 2022 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110205606 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5606 по описа на СРС за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е. А. С. срещу Наказателно постановление № 22-4332-002325/02.03.2022 г., издадено от хххх – Началник на сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя Е. С. на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30 /тридесет/ лева, за нарушение на чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата от Е. А. С. се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения в хода на административно - наказателното производство и при неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че не са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като счита, че неправилно е посочено на мястото на извършване на нарушението, липсва описание на нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че жалбоподателят не е субект на процесното нарушение, доколкото не е собственик на автомобила, за управлението на който е санкциониран, като се изтъква правилото на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, съгласно което собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Излагат се твърдения, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в отсъствие на 1 нарушителя, в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Излагат се и съображения за наличие на маловажен случай на административно нарушение и приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Прави се искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Е. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - Началник на сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 07.01.2022 г. свидетелят С. С. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, в присъствието на хххх също от ОПП – СДВР съставил против жалбоподателя Е. А. С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 033259/07.01.2022 г. за това, че на 12.10.2021 г., около 07:21 часа, в гр.

София по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул.

„Александър Малинов“ към пл. „Орлов мост“ и след моста на 4-ти км, управлявал МПС - товарен автомобил марка и модел „хх“, с рег. № хххх, собственост на "хх" ЕАД, ЕИК 205565411, като се движи в зоната на действие на пътен знак В4, разположен в началото на моста на 4- ти километър.

Посочените фактически констатации са квалифицирани в АУАН като нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, като актът бил връчен на жалбоподателя Е. С. на 26.01.2022 г. и подписан от същия без възражения. Възоснова на така съставения АУАН е издадено обжалваното

Наказателно постановление

№

21-4332002325/02.03.2022 г., издадено от ххххх – Началник на сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя Е. С. на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30 /тридесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на показанията на свидетеля С. С., справка картон за водача на Е. С. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени препис от заповеди на Министъра на вътрешните работи на Р България, както и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. С. С., който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него акт за установяване на административно нарушение бл. № 033259/07.01.2022 г. заявява, че актът е съставен и подписан от него, но не може да каже друго за конкретният случай.

От правна страна:

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.

63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Видно от приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, а възражението на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователно.

Спазени са и установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП.

Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на обжалвания санкционен акт.

На първо място съдът счита, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Съгласно ал. 1 на цитирания законов текст актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Алинея втора допуска актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя само когато той е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Друго изключение от коментираното правило е уредено в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН - когато нарушението е установено въз основа на официални документи. Извън тези случаи АУАН не може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В процесния случай актът е съставен на 3

07.01.2022 г. в отсъствие на жалбоподателя Е. С., без да са налице доказателства същият да е бил поканен за съставянето му и да не се е явил без уважителни причини, нито пък АУАН е съставен възоснова на официални документи, т.е. не е било налице нито едно от предвидените в закона изключения от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, нито пък е посочено в АУАН защо същият се съставя в отклонение от посочения ред. Нарушението на цитираните императивни законов разпоредби е съществено, защото засяга правото на жалбоподателя да участва в производството, включително да направи възражения още при съставянето на акта, да разбере в какво е „обвинен“ и да организира защитата си още от този ранен етап от развитието на административно-наказателното производство.

Допуснатото процесуално нарушение е опорочило изначално процедурата по издаване на НП, ограничило е правото на защита на жалбоподателя и поради това е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място съдът намира, че в АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН относно задължителното им съдържание и по-конкретно – да бъдат посочени законните разпоредби които са били нарушени виновно.

Нарушението, установено с процесния АУАН, е навлизане на товарен автомобил след пътен знак В4, квалифицирано съгласно АУАН като нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Тази разпоредба регламентира общо задължение на участниците в движението да се съобразяват със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Посочената правна норма е бланкетна, същата не съдържа конкретно правило за поведение, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща. Т.е. необходимо е да се посочи и 4 правната норма, съдържаща предписание относно значението на пътния знак, който се твърди, че е нарушен. Разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци съдържа предписание относно значението на нарушения пътен знак В4, а именно "Забранено е влизането на товарни автомобили", който се използва за въвеждане на забрана за влизане в съответния пътен участък на МПС от посочения вид. Именно цитираната подзаконова разпоредба съдържа конкретно правило за поведение, което водачите на МПС са длъжни да спазват. С непосочването на тази разпоредба, според настоящия съдебен състав, не са изпълнени изискванията относно задължителното съдържание и реквизити на АУАН и наказателното постановление по чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН – да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени. Посочените разпоредби са с императивен характер, а спазването им е гаранция за законосъобразност и справедливост на административно-наказателното производство, като гарантира правото на защита на наказаното лице, в чието съдържание се включва правото му да разбере фактическите и правни рамки на конкретното нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Поради това съдът счита, че това нарушение на процесуалните правила също е съществено и води до необходимост от отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Държавните органи следва да прилагат административнонаказателните разпоредби при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби, които определят отговорността на всеки нарушител и процедурата по реализирането й, което е гаранция за справедливост на процедурата и липса на 5 произвол. Поради непосочването на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение, липсата на описание на същото, както и на ясно посочване на мястото на извършването му, в случая са налице пороци, които не могат да бъдат отстранени.

С оглед изложените аргументи съдът намира, че в рамките на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и обуславящи отмяната на атакувания акт, а доколкото същите възпрепятстват и проверката на съда по същество, то и такава съдът не следва да осъществява и да дава отговор на въпросите касателно авторството и вината.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Страните по делото не са поискали присъждане на деловодни разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

22-4332002325/02.03.2022 г., издадено от хххх – Началник на сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на Е. А. С. на основание чл.

183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30 /тридесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от датата на уведомяването на жалбоподателя и административно - наказващият орган за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6