Решение № 1107 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20241100901432 по описа за 2024 година

Производството е по предявени от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Бул Инс“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 8 КЗ за сумата 25 934,37 лева – дължима от ответника част от платени от ищеца на Н.М.Ч. и К.Р.Д. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, лихви и съдебни разноски, присъдени с решение от 10.01.2023г. по гр.д. №446/2022г. на ОС-Бургас (частично изменено с решение от 31.05.2023г. по в.гр.д. №98/2023г. на АС-Бургас) и решение от 07.11.2022г. по гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора, дължими за застрахователно събитие ПТП на 26.07.2021г., причинено виновно при условията на независимо съпричиняване от И.И.П. при управление на лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. №******** (застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ищеца) и Д.П.П. при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №******** (застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника); 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 475,50 лева – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 26.05.2024гг. до 12.07.2024г.

Ответникът признава главния осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.

499, ал. 8 КЗ до размера от 15 560,56 лева. Оспорва иска за разликата до пълния му предявен размер от 25 934,37 лева с възражения, че приносът на застрахования при него водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №******** за настъпване на процесното застрахователно събитие не е равен с приноса на застрахования при ищеца водач на лек автомобил „Тойота Версо“ с рег.

№********, а съотношението между вината на двамата водачи е 30% към 70%. По предявения акцесорен иск за лихви за забава не взема изрично становище.

Наличието на застрахователни правоотношения по застраховки „гражданска отговорност“, по силата на които ищецът покрива отговорността на водача на лекия автомобил „Тойота Версо“ с рег. №********, а ответникът покрива отговорността на водача на лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. №******** за вредите, причинени при управлението на автомобилите към 26.07.2021г., както и плащането от ищеца на суми в общ размер 51 868,54 лв. на Н.М.Ч. и К.Р.Д. за обезщетения за 1 неимуществени и имуществени вреди, лихви и съдебни разноски, присъдени с решението от 10.01.2023г. по гр.д. №446/2022г. на ОС-Бургас и решението от 07.11.2022г. по гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора, са изрично признати от ответника с отговора срещу исковата молба, поради което не се нуждаят от доказване в производството по делото.

Действията на водачите на двата автомобила и механизмът на настъпване на процесното ПТП също не са предмет на спор между страните, но освен това са и установени със задължително за страните по делото действие по чл. 223, ал. 2 ГПК на мотивите на влезлите в сила съдебни решения по гр.д. №446/2022г. на ОС-Бургас, в.гр.д. №98/2023г. на АС-Бургас и гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора, постановени при участието на ЗД „Бул Инс“ АД като трето лице помагач на страната на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

С цитираните съдебни решения е установено, че процесното ПТП е настъпило на разклона на второкласен път II-99, км. 36.660 (участък к.с. Дюни в посока гр. Приморско) между лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ********, управляван от И.И.П., и лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №********, управляван от Д.П.П., в участък от пътя с маркировка M1 (единична непрекъсната линия). Лекият автомобил „Тойота Версо“ се е движил по дясна пътна лента на двулентовия път в колона с други моторни превозни средства в посока гр. Приморско със скорост около 40-50 км/ч.

След него през два автомобила в колоната се е движел лекият автомобил „Ауди А4“ в същата посока. Последният се пристроил в лявата лента при маркировка прекъсната линия с цел да извърши маневра изпреварване и увеличил скоростта на 104,5 км/ч, като впоследствие осевата линия се променила на непрекъсната. На около 36 метра преди първата отбивка за местността „Перла“, водачът на лек автомобил „Тойота Версо“, който не е забелязал изпреварващия автомобил „Ауди А4“, предприел внезапна маневра завиване наляво и последвал удар в лявата му странична част с предна челна дясна част на лекия автомобил „Ауди А4“.

Установено е също, че по времето, в което лекият автомобил „Тойота Версо“ е предприел маневрата завой наляво, лекият автомобил „Ауди А4“ е бил на разстояние 10,30 м етра зад него, като при несъобразената скорост за изпреварване, с която се е движил и предвид наличието на данни, че би изминал разстоянието от 36 метра до първата отбивка за 1,22 секунди, възможността за възприемането му от навлизащия в лявата лента лек автомобил „Тойота Версо“ е блиа силно ограничена. От своя страна внезапното и неразрешено навлизане в лявата пътна лента от страна на лекия автомобил „Тойота Версо“ също е направило невъзможно аварийното спиране от страна на лекия автомобил „Ауди А4“ преди настъпване на удара между двата автомобила.

Така установените факти предпоставят извод за извършени нарушения от водачите и на двата автомобила, които са станали пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП. Водачът на лекия автомобил „Тойота Версо“ е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като е предприел маневра ляв завой, пресичайки непрекъсната осева линия и без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него. Водачът на лекия автомобил „Ауди А4“ е предприел рискова маневра изпреварване на колоната от движещите се автомобили със скорост около 50 км/ч, като е ускорил скоростта до неразрешените в участъка 104,5 км/ч, навлязъл е в пътната лента, предназначена за насрещното движение и не е преустановил маневрата при промяна на осевата линия в непрекъсната – нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

Нарушението на правилата за движение, извършено от всеки от водачите, е било непредвидимо за другия участник в процесното ПТП, а доколкото предприетите маневри и от 2 двамата водачи са забранени в участъка от пътя, на който е настъпило това ПТП, следва изводът, че противоправните им действия в еднаква степен за допринесли за настъпването на произшествието, респективно за настъпването на вредите от него.

Налице е съпричиняване от 50% при равностойна вина на двамата водачи за настъпване на процесното ПТП, което съгласно чл. 53 ЗЗД ангажира солидарната им отговорност за възстановяване на вредите от него, като в отношенията помежду им, а съгласно чл. 499, ал. 8 КЗ и в отношенията между застрахователите на гражданската им отговорност, задълженията за възстановяване на вредите следва да бъдат понесени по равно.

С предявения осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 8 КЗ ищецът претендира от ответника сумата 25 934,37 лева, представляваща именно половината от общата сума 51 868,54 лева, която е платил на пострадалите Н.М.Ч. и К.Р.Д. за главници, лихви и съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени с влезлите в сила решения по гр.д.

№446/2022г. на ОС-Бургас, в.гр.д. №98/2023г. на АС-Бургас и гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора по предявените срещу него искове за обезщетения на вреди от процесното ПТП.

В частта им, в която е предявен за възстановяване на половината от сумите, присъдени за съдебни разноски по цитираните дела (а именно сумата 6 060,21 лева, присъдена за разноски с решението по в.гр.д. №98/2023г. на АС-Бургас, и сумата 610,00 лева, присъдена за разноски с решението по гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора), искът обаче се явява неоснователен, тъй като причина за възникване на вземанията на пострадалите за възстановяване на разноските, направени по делата, не са противоправните действия на водачите на двата автомобила (и в частност действията на застрахования при ответника водач), а отказът на ищеца да заплати дължимото на пострадалите обезщетение по предявените от тяхно име извънсъдебни претенции, който е и единствената причина за образуване на съдебните дела срещу ищеца, респективно за плащане на съдебни разноски от пострадалите за производствата по тези дела.

За възстановяване на съдебните разноски по исковите дела срещу ищеца застрахованият при ответника водач, респективно и самият ответник, не отговарят, поради което и по изложените съображения предявеният главен осъдителен иск следва да бъде уважен до сумата 22 599,26 лева (половината от присъдените вземания за обезщетения и лихви с решенията по гр.д. №446/2022г. на ОС-Бургас, в.гр.д. №98/2023г. на АС-Бургас и гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора), като за разликата до пълния му предявен размер от 25 934,17 лева подлежи на отхвърляне.

В забава за изпълнение на главното вземане ответникът съгласно чл. 84, ал. ЗЗД е изпаднал с изтичането на 15-дневния срок, предоставен от ищеца с покана изх. №2405-11/09.05.2024г. (приета като писмено доказателство по делото), която видно от представената обратна разписка (също приета като писмено доказателство) е връчена на ответника на 10.05.2024г.

Лихвите за забава, изтекли върху главното вземане на ищеца за сумата 22 599,26 лева в периода от 26.05.2024гг. до 12.07.2024г., за който е предявен акцесорният иск за лихви, изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г. в приложимата му редакция за посочения период, възлизат на сумата 414,32 лева, за която предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния му предявен размер от 475,50 лева искът подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които другата страна е направила за съдебното производство, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

3

Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ произнасянето по исковете и по претенциите на страните за присъждане на разноски съдът дължи да постанови в равностойността им в евро, изчислена по правилата на чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Джеймс Баучер да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №89Б на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 8 КЗ сумата 11 554,82 евро, дължима за платени на Н.М.Ч. и К.Р.Д. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и лихви, присъдени с решение от 10.01.2023г. по гр.д.

№446/2022г. на ОС-Бургас (частично изменено с решение от 31.05.2023г. по в.гр.д. №98/2023г. на АС-Бургас) и решение от 07.11.2022г. по гр.д. №1310/2022г. на РС-Стара Загора за застрахователно събитие ПТП на 26.07.2021г., причинено виновно при условията на независимо съпричиняване от И.И.П. при управление на лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. №******** и Д.П.П. при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №********, ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 211,84 евро – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 26.05.2024гг. до 12.07.2024г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 961,60 евро – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 8 КЗ за разликата над 11 554,82 евро до предявения размер от 13 259,93 евро и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 211,84 евро до предявения размер от 243,12 евро.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №89Б да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 241,95 евро – съдебни разноски.