Решение № 855 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110214333 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. А. М., с ЕГН ********** против наказателно постановление № 8364/25.09.2023 г. на Началника отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за пътищата, му е наложена глоба в размер на 2 600 лв. за нарушение на на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а”, пр. 2 Закон за пътищата във връзка с чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, че отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач”, след като такава терминология не е използвана в Закон за пътищата /ЗП/, така и в Наредба №11/03.07.2001 г ., за движение на тежки и/или извънгабаритни МПС на МРРБ, че на водачът на ППС, е следвало да му бъде наложено наказание по чл.177 ал.3 ЗДвП /на същият е ангажирана отговорността му по чл.53 ал.1 ЗП/, че проверката е извършена единствено от екип на АПИ в разрез с разпоредбата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г., за движение на извънгабаритни и/или тежки пътно превозни средства В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки поддържа жалбата на основанията в нея и прави искане за отмяна на наказателното постановление.

1

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От процесуалния представител на същата юрисконсулт Николов са постъпили писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на жалбата.

Моли съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Контролните органи на въззиваемата страна на 25.08.2023 г., в 15.50 часа, на път -18 (Софийски околовръстен път), км. 14+150, на 300 м. след табела „Гниляне“ в посока гр. Нови Искър - с. Казичене, установили, че жалбоподателят управлява и извършва превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка Мерцедес, модел 4141К Актрос е peг. №СА 8451 НС, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на Г1Г1С, модел DFW-KR №118829 и ролетка №1303/18/ (5 м), при което е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.450 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т„ съгласно чл. 7 ал. 1. т. 5 б. „В" от Наредбата, като превишаването е с 7.450 т.

Контролните органи приели, и змерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б . „а” пр. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

Свидетелят Д. Г. Г. заемащ длъжността главен инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №9306/25.08.2023 г . При съставяне на АУАН били иззети като доказателства: Кантарна бележка №2843/25.08.2023 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за 2 регистрация на ППС - Част 2, пътен лист, кантарна бележка.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложените факти се установяват от събраните гласни доказателства – показания на свидетеля Д. Г. Г., които са еднопосочни. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач” и на него като водач на ПП, е следвало да му бъде наложено наказание по чл.177 ал.3 ЗДвП. Налице са различни обществени отношения, а именно: в ЗДвП - чл. 177 ал.3 ЗДвП се регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата. В Закон за пътищата /ЗП/, включително в чл. 53 ал.1 ЗП вр. чл.26 ал.2 ЗП, са уредени правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието, вменено на жалбоподателя нарушава изискванията за ползване на пътищата .

В разпоредбата на чл. 36 от Наредба №11/03.07.2001 г. е предвидено, че контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол 3 при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и съставят акт за установяване на административно нарушение, когато се установи, че движението се извършва без разрешителното. Материалната компетентност на органите в случаи на установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за пътищата обаче е предвидена в чл. 56 ЗП, където в разпоредбата на чл. 56 ал. 2 т. 1 ЗП е предвидено, че актовете за установяване на нарушения по републиканските пътища, се съставят от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", а разпоредбата на чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП предвижда, че наказателните постановление за нарушения по републиканските пътища се издават от председателя на Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице от Агенцията.

Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция "Пътна инфраструктура", а участието на органите на МВР е единствено с цел съдействие. В случая АУАН е съставен от упълномощен о да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, видно от Заповед №РД-11247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Наказателното постановление е издадено от Виолета Асенова - Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", която видно от писменото доказателство – Заповед №РД11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и в съответствие с чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП е упълномощена да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за пътищата.

Съгласно параграф 1 т. 8 ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е и използването на пътищата за превозването на тежки и извънгабаритни товари. Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с Наредба №11/3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена на основание чл. 139 ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредбата, когато разстоянието между осите на ППС е от 1,3 м до 1,8 м, допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона. В настоящия случай измереното разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.450 тона при 4 максимално допустимо натоварване на оста 19 т„ съгласно чл. 7 ал. 1. т. 5 б .

„В" от Наредбата, като превишаването е с 7.450 т.

Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване, тъй като от писмените доказателства се установява техническата годност на използваните в случая средства за измерване.

Доколкото управляваното от жалбоподателя МПС се явява "тежко" по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба №11 /3 юли 2001 г., то съгласно чл. 26 ал. 2 т.

1 б. "а" пр.2 от Закона за пътищата се касае за специално използване на пътищата от републиканската пътна мрежа, за което е било необходимо специално разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В случая жалбоподателят не е разполагал с такова, с което е извършил нарушение на чл. 26 ал. 2, т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл.7 ал.1 т.5 б.В вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата, без съответно разрешително за това.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на пътищата. Същият обаче не е сторил това.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 ЗП за движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило нарушението, се налага административно наказание "глоба" в размер от 1 000 00 до 5 000 лв. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в средния размер – 2 600 лв., но жалбоподателят до настоящия момент не е санкциониран за идентично нарушение, поради което глобата следва да бъде определена в минималния размер от 1 000 лв., в каквато насока се измени НП.

Не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.