Определение № 1700 от 19.08.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1700 гр. София, 19.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Иван Коев

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно наказателно дело № 20221100603220 по описа за 2022 година В Софийски градски съд е депозирана частна жалба, подадена от защитника на подсъдимата М. З. – адв. П. от САК, срещу Определение от 23.07.2022 г., постановено по НОХД № 4249/2022 г. на СРС, НО, 112-ти състав, с което е оставена без уважение молба за връщане на удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил с № ВТ 043917 и свидетелство за управление на МПС и двете на името на подсъдимата З., иззети с протокол за претърсване и изземване от 22.02.2022 г. по ДП № 223/2022 г. на I V РУ – СДВР.

В жалбата за изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се съображения, че съдът разполага с правомощието да се произнесе по направеното искане при тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал.

1 и чл. 111, ал. 2 от НПК. Счита се, че връщането на поисканите вещи няма да затрудни процеса и разкриването на обективната истина. Посочва се и обстоятелството, че документите са необходими на подсъдимата за упражняване на трудова дейност и за реализиране на доходи. Иска се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което гореописаните документи да бъдат върнати на подсъдимата З..

Съдът, съобразявайки материалите по делото, намери, че постъпилата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без 1 разглеждане, тъй като оспорваното определение не подлежи на обжалване отделно от крайния съдебен акт на първата инстанция, каквито са изискванията, регламентирани в производството по глава ХХ II-ра от НПК. В разпоредбата на чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК изчерпателно са посочени определенията и разпорежданията на първоинстанционният съд, които подлежат на обжалване, като оспорваният съдебен акт не попада в нито една от посочените категории.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, без да навлиза в съществото на спора, следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

Действително в текста на чл. 111 НПК липсва изрично уредено правомощие на съда да връща веществени доказателства на правоимащите лица преди приключването на наказателното производство, като такова не следва и от разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК . Последната касае хипотезите, при които е налице постановена присъда, но съдът е пропуснал да се произнесе с нея по въпроса за съдбата на веществените доказателства, какъвто настоящият случай очевидно не е, доколкото съдебното производство пред първата инстанция е все още висящо. Същевременно обаче според този съдебен състав разглежданото правомощие на съда може да се изведе при тълкуване на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и чл. 111, ал. 2 НПК. Посоченият законов текст не следва да се тълкува буквално, тъй като този подход би довел до правен абсурд, при който в рамките на съдебната фаза, в която съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 НПК ръководно-решаващ орган е съдът, последният да не може да осъществява правомощия, с които прокурорът на досъдебната фаза разполага. Следва да се отбележи, че съдебната фаза е централна такава, а досъдебната – предварителна.

Следователно, доколкото след внасянето на обвинителния акт от прокурора съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото, налага се изводът, че в съдебната фаза на наказателния процес именно съдът е този, който разполага с разглежданото правомощие.

Настоящият съдебен състав не споделя отразеното в първоинстанционния акт становище, че горното правомощие съдът може да упражни едва при решаване на въпросите по чл. 301 НПК или с определение по чл. 306, ал. 1, т.

2

4 НПК. Действително само в тези две разпоредби законодателят изрично е посочил, че съдът се произнася по въпроса за веществените доказателства.

Смисълът на посочените законови текстове обаче, по мнение на контролиращата инстанция, не е да ограничи възможността на съда като ръководно-решаващ орган в съдебната фаза на процеса да се произнася по този въпрос, а да предотврати липсата на такова произнасяне след решаването на основния въпрос за наличието на престъпление и вината. Затова и въззивният съд заема позицията, че първата инстанция разполага с правомощието да разгледа въпроса за съдбата на веществените доказателства в съответствие с предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК дори в рамките на висящото съдебно производство.

В обобщение и предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че определението от 23.07.2022 г., постановено по НОХД № 4249/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 112-ти състав не подлежи на въззивна проверка отделно от присъдата, поради което и частната жалба е процесуално недопустима.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на подсъдимата М. К. З. срещу определение от 23.07.2022 г., постановено по НОХД № 4249/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав.

Делото да се върне на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3