Решение № 1143 от 20.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26614/2025
- Вид
- Решение № 1143
- Подписан
- 20.01.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 80344 от 21.05.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 85598 от 30.05.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Определение № 40032 от 26.09.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 13433 от 28.01.2026 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 16991 от 05.02.2026 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1143 гр. С., 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110126614 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу А. А. В. и Н. М. В. , с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца както следва: сумата от 890,58 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 212,69 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 19.11.2024 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „В.“, бул. „К.В.“ № 157 - 159, ателие № 2, с абонатен № 384398, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 70411/2024 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от всеки ответник.
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, каквито са и ответниците. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.
Въпреки това, за процесния период същите са потребявали топлинна енергия за стопански нужди при липсата на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., бул. „К.В.“ № 157 - 159, ателие № 2, с абонатен № 384398, поради което 1 са се обогатили неоснователно, спестявайки разходите за цената на предоставената услуга, за сметка на обедняването на ищеца. Ищецът сочи, че през исковия период услугата дялово разпределение на топлинна енергия се е извършвала от „Т.“ ООД, както и че сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че е отправил покана до ответниците за заплащане на дължимите суми в 7-дневен срок, но въпреки това плащане не е последвало.
Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с идентично съдържание, с които оспорват предявените искове. Твърдят, че нямат сключен договор с „Т.С.“ ЕАД и не са получавали фактури за дължими суми. Сочат, че от 2020 г. ползват ателието за жилищни нужди, като в него няма топлинна инсталация, т. е. не се доставя топлинна енергия, а считано от 2020 г. цялата отоплителна система е демонтирана, за което са уведомили ищеца с писмо с № Г-1900/30.01.2024 г. Сочат, че помещенията в ателието са в подпокривно пространство и през тях не преминават общи инсталации /разположението на ателието под покривната плоча е извън обсега на всякакви топлоносители – тръби и др./. Добавят, че живеят в имота и не упражняват стопанска дейност. Оспорват като неотносими представените от ищеца писмени доказателства. Молят за отхвърляне на исковете.
С молба от 05.11.2025 г. третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД „Т.“ ООД представя доказателства за извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, без да изразява становище по същество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени с а по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на претендираната стойност; че процесният имот е бил присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД, в частност към абонатната станция, обслужваща сградата – етажна собственост; че ответниците са ползвали тази енергия през процесния период
- обогатяването на ответниците с доставеното количество топлинна енергия, съответно обедняването на ищеца с претендираната сума, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно 2 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на лихвата за забава, включително отправена до ответниците покана за заплащане на главницата.
При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответниците е да докажат по делото пълно и главно възраженията си, евентуално че са заплатили процесните суми
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В случая не е налице последната предпоставка от фактическия състав на чл. 59, ал.
1 ЗЗД, а именно липсата на друг иск за защита на обеднелия ищец. Съображенията за това са следните:
Между страните няма спор, че през процесния период ответниците А. А. В. и Н. М.
В. са били собственици на процесния имот, находящ се в гр. С., ж. к. „В.“, бул. „К.В.“ № 157 - 159, ателие № 2, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 22, том II, рег. № 03023, дело № 198 от 08.08.2002 г. по описа на нотариус ММ. В., с рег. № 292 на НК.
По делото е установено, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа – в този смисъл и констатациите на вещото лице по приетата без възражения на страните съдебно - техническа експертиза /СТЕ/.
От представените от третото лице – помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че имотът е бил топлоснабден - през исковия период е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение – в имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 344 куб. м. и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по два водомера – 25,90 куб. м., като стойността на доставената топлинна енергия до имота е 867,07 лв. От експертизата се установява още, че фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия е 3 извършила дяловото разпределение за имота за исковия период в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Ищецът при начисляване на сумите по фактурите е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 18.12.2021 г., като не са констатирани отклонения.
Ищецът твърди, че ответниците са ползвали доставената топлинна енергия в имота без да е налице правно основание за това, тъй като не е бил сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, по отношение на което съдът приема следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ в приложимата към исковия период редакция, „Небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
Не се спори, че между главните страни за процесния период не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.
Писмената форма на договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е задължителна форма за действителност на сделката.
С доклада по делото съдът е указал изрично на ищеца, че същият носи доказателствена тежест да установи твърдението си, че процесният имот е бил използван 4 за стопански нужди. Въпреки така разпределената му тежест ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока. С оглед на това и предвид липсата на други доказателства, опровергаващи факта на ползване на процесния имот по предназначение, настоящият състав приема, че в исковия период процесното ателие е ползвано за жилищни нужди, респ. не е било ползвано за стопански нужди.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за битови нужди. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на ТЕ за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената ТЕ. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на ТЕ за битови нужди.
Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b200d049-ba33-4c3e-89da-f73fca5dd689