Определение № 2463 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2463 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502395 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 22198 от 31.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №11824/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.

П. П., ЕГН: **********. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.

Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като кредитор, срещу длъжник И. П. П., ЕГН: **********, Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 6278,91 лева – главница, 2104,61 лева – договорна лихва за периода 15.03.2023 г. – 11.06.2024 г., и 849,33 лева – обезщетение за забава за периода 16.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението. Последните, според кредитора се явяват дължими, вследствие на сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България договор за потребителски кредит № PLUS- 19042868/22.12.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора с Приложение № 1/28.09.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2022 г.

Заповедният съд, констатирайки нередовност, е оставил заявлението без движение, като с разпореждане от 19.07.2024г. е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да изложи твърдения досежно:1.Какво

1 представлява застрахователната премия – главница по договора за потребителски кредит, или е разход по кредита; 2. За размера на възнаграждението за застрахователно посредничество, при какви условия се дължи и включва ли се в ГПР по кредита; 3. За какво се дължи таксата ангажимент, при какви условия се начислява и кога настъпва нейната изискуемост; 4. Какво се включва в ГПР по кредита в размер на 19,68%.

В указания му срок заявителят не е отстранил констатираните от заповедния съд нередовности, като в подадената на 31.07.2024г. по делото молба е обърнато внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение на заповедното производство, с цитати от съдебни актове.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението,поради неотстраняване от заявителя на констатираните нередовноности при приложение на последиците по чл. 411, ал.2, т.1 ГПК.

Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т.1 и т. 2 ГПК. С оглед изложеното правилно и законосъобразно заповедният съд с разпореждане от 19.07.2024г. е дал указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности на заявлението. Същите не са били отстрани от заявителя в указания му от съда 3-дневен срок. По този начин заповедният съд е поставен в невъзможност да извърши вменената му от законодателя задължителна преценка за претендирани от заявителя суми въз основа на неправноправни клаузи в приложения към заявлението договор за кредит с оглед ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид липсата на възможност за определяне на дължимата сума за главница, съдът е поставен и в невъзможност да определи и дължимите акцесорни вземания – за договорна лихва и обезщетение за забава. С оглед неотстраняване на констатираните нередовноности заповедният съд правилно е приложил последиците по чл.

411, ал.2, т.1 от ГПК за отхвърляне на заявлението.

По горните съображения, въззивния съд намира, че оплакванията и доводите в частната жалба са напълно неоснователни .Районният съд правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22198 от 31.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №11824/2024 г. на РС – Пловдив , ХІІ гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3