Решение № 588 от 25.08.2026, Софийски градски съд

Мотиви към Решение с регистрационен № 588/25.08.2026, постановено на 25.08.2026 г. по въззивно административно наказателно дело № 5864/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVIII въззивен състав.

Производството по въззивно административно наказателно дело № 5864/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС НО), XVIII въззивен състав е по чл. 7, ал. 3 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство е образувано по Жалба с входящ № 261772/21.08.2026 г. на Софийски районен съд (СРС), подадена от М. Д. П., с ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адвокат Е.И.Г. при Адвокатска колегия – София (САК) срещу Решение, постановено на 20.08.2026 г. по административно наказателно дело № 11938/2026 г. по описа на СРС, Наказателно отделение (НО), 13-ти състав.

С обжалваното Решение съдът е признал М. Д. П., роден на **** г. в гр.

София, живущ в гр. София, ж. к. ****, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като сервитьор и готвач, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 15.05.2026 г. около 15.30 ч. се возел в автомобил марка “ФОЛКСВАГЕН“, модел “ГОЛФ5“ с ДКН СВ **** ТО, управляван от неговия приятел Г.В.Г. в гр. София, ж. к. „Люлин“, бул.

“Царица Йоанна“ с посока на движението към центъра на града. М. Д. П. бил в приповдигнато настроение поради предстоящото завършване на гимназията и произвел няколко свободни изстрела с пистолет, който изстрелва гел-топчета, пълни с вода и уцелил Т.В.Х. - пешеходец – пешеходец, движещ се по булеварда. Същият усетил силна болка в областта на лицето, развикал се след автомобила, но той не спрял. Х. подал сигнал на спешен телефон 112, след което депозирал заявление до Началника на 09 РУ-СДВР, като с това си поведение П. е нарушила обществения ред и спокойствие, но поради своята степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.

325 от Наказателния кодекс (НК), поради което му наложил административно наказание задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи (МВР), а именно: 09 РУ-СДВР за срок от 5 (пет) денонощия.

В Жалба, поставила началото на настоящото производство, адвокат Е.Г. навежда доводи, че наложеното на М. Д. П. наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като излага подробни съображения за това, които повтаря и в съдебно заседание. Към Жалбата си защитника на М. Д. П. прилага множество Решения на СРС в производства по УБДХ, постановени през 2026 г., от които прави извод за несъразмерност между наложеното от страна на първоинстанционния съд административно наказание и извършеното от М. Д.

П. административно нарушение. В заключение моли въззивният съд да измени Решението на първоинстанционния съд, като замени наложеното на М. Д. П. наказание „задържане в структурно звено на МВР за срок от 5 1 денонощия“ с наказание „глоба“ в минимален размер.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на М. Д. П. – адвокат Е.Г., моли въззивният съд да уважи депозираната Жалба като замени наложеното наказание на доверителя й с глоба в минимален размер, въз основа на изложенитe в Жалбата аргументи. Обръща внимание, че поведението на нейния доверител представлявало инцидентна проява и той не е целял да нарани конкретен човек. Посочва, че по делото били представени доказателства, че М. Д. П. бил трудово ангажиран и му предстояло да се обучава във висше учебно заведение, като същият бил характеризиран от работодателя си като дисциплиниран, отговорен и неконфликтен човек.

Навежда доводи, че нямало нищо в миналото на подзащитния й, което да сочи, че за поправянето му било необходимо фактическото лишаване от свобода.

Адвокат Е.Г. сочи, че към Жалбата, поставила началото на настоящото производство, била представена актуална практика от СРС, която показвала несъразмерността на наложеното на М. Д. П. наказание, като навежда доводи, че случаите в посочените Решения били още по-тежки от това, което доверителят й е извършил и именно това показвало несъразмерността на наложеното му наказание от 5 (пет) денонощия задържане, без той да е имал предходни противообществени прояви. В заключение адвокат Е.Г. моли съдът да приемете, че наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и да измени първоинстанционното Решение като замени наказанието „Задържане в структурно звено на МВР“ с глоба в минимален размер.

В открито съдебно заседание нарушителят М. Д. П. при упражняване правото си на лична защита посочва, че не е искал да нарани никого, като бил с приповдигнато настроение. Посочва за себе си, че бил млад човек, който работил и разполагал с възможности и искал да си заплати глобата. При упражняване на правото си на последна дума М. Д. П. отново посочва, че съжалява за случилото се, като твърди, че не е искал да уцели никого и не се прицелвал, като моли съдът да му наложи административно наказание глоба.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) изразява становище, че Жалбата е неоснователна, а Решението на СРС било правилно и законосъобразно. Сочи, че по делото били събрани достатъчно доказателства, че на инкриминираното време и място, жалбоподателят е извършил деянието, за което е бил наказан, същевременно поради ниската степен на обществена опасност на същото, то не представлявало престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а непристойна проява, отговорността, за която се реализирала по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). По отношение вида и размера на наказанието, прокурорът счита, че същите били правилно определени, тъй като се касаело за груба и непредизвикана агресия по отношение на случаен пешеходец, а защитната версия за приповдигнатост на настроението не можела да обоснове и извини извършването на това деяние.

2

СЪДЪТ, след като се запозна с Жалбата, поставила началото на производството по въззивно административно наказателно дело № 5864/2026 г. по описа на СГС – НО, X V I I I въззивен състав, изложените в нея обстоятелства, доводите и аргументите на страните, изложени в хода на откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, материалите по делото и съобразявайки разпоредбите на закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата, е депозирана в законоустановения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от УБДХ преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване и от активно легитимирано за това лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество Жалбата се явява основателна.

Въз основа на материалите по делото, настоящият съдебен състав приема за установена фактическа обстановка, която се припокрива с фактическата обстановка, установена от страна на първоинстанционния съдебен състав в обжалваното Решение и се изразява в следното:

На 15.05.2026 г. около 15:25 г. Т.В.Х., с ЕГН ********** се движел пеша в гр. София по бул. „Царица Йоанна“ в посока Кооперативен пазар, като при бензиностанция „ЕКО“ забелязал управлявания в същото време от Г.В.Г., с ЕГН ********** лек автомобил марка “ФОЛКСВАГЕН“, модел “ГОЛФ5“ с държавен контролен номер СВ****ТО, в който се возел неговият приятел М.

Д. П., с ЕГН **********, като автомобилът се движел в гр. София, ж. к.

„Люлин“, бул. “Царица Йоанна“ с посока на движението към центъра на града.

Към 15.05.2026 г. Г.В.Г. притежавал детски пистолет, който изстрелвал гел-топчета, пълни с вода, който закупил няколко дни преди това от Стоков базар „Илиянци“ за сума в размер на 15.00 EUR (петнадесет евро). Докато Г.В.Г. управлявал лекия автомобил, пистолетът бил в ръцете на М. Д. П., който бил в приповдигнато настроен, поради завършването на гимназия. Докато лекият автомобил се движел, М. Д. П. произвел няколко свободни изстрела с детския пистолет през прозореца на същия, без да се прицелва в конкретен обект или човек.

След като лекият автомобил, следвайки пътя си, подминал Т.В.Х., същият чул щракване и удар по дясната буза, тъй като един от изстрелите, произведени от М. Д. П. го уцелил в областта на лицето и той усетил силна болка. След като бил уцелен Т.В.Х. и почувствал болка, се развикал след автомобила, който не спрял, а продължил своето движение в посока към центъра на гр. София. За станалия инцидент Т.В.Х. подал Сигнал на спешен телефон 112, а след това подал и Заявление с регистрационен № УРИ 3384 0010248/16.05.2026 г. до Началника на 09 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (09 РУ – СДВР). Въз основа на посоченото Заявление и Постановление на прокурор И.Р. при Софийска районна прокуратура (СРП) била образувана преписка с регистрационен № 33840010248/2026 г. по описа на 09 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 26123/2026 г. по описа на СРП.

3

С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, постановено на 17.06.2026 г. по преписка № 338400-10248/2026 г. по описа на 09 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 26123/2026 г. по описа на СРП прокурорът отказал да образува досъдебно производство по случая и е прекратил преписката, като е изпратил препис от Постановлението, ведно с ксерокопия на материалите на Началника на 09 РУ – СДВР за преценка на основанията за ангажиране на административно-наказателната отговорност на М. Д. П..

С Акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен на 14.08.2026 г. от Х.Б.Я., в качеството му на младши полицейски инспектор при 09 РУ – СДВР, била констатирана извършената от страна на М. Д. П. проява на дребно хулиганство.

Въз основа на Писмо с регистрационен № 338400-13192/14.08.2026 г. на 09 РУ – СДВР и с входящ № 255993/14.08.2026 г. на СРС материалите по горепосочената преписка били внесени в СРС с мнение за приложение на разпоредбата на чл. 2 от УБДХ по отношение на лицето М. Д. П., като било образувано административно наказателно дело № 11938/2026 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав, по което е постановено обжалваното Решение, предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

При правилно установената от страна на първоинстанционния съдебен състав фактическа обстановка, същият е достигнал до правилния правен извод, че със своите действия на 15.05.2026 г. около 15:30 ч. в гр. София М. Д.

П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ. Според посочения нормативен текст „Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“ Осъществената от страна на М. Д. П. на посочената дата и място свободна стрелба от моторно превозно средство с пистолет с топчета, макар и детски такъв, извършена на публично място в светлата част на денонощието представлява действие, с което се нарушават общественият ред и спокойствие и се изразява в оскърбително отношение към гражданите и обществения ред. Посочената проява се характеризира с ниска степен на обществена опасност и не може да бъде квалифицирана като престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, но осъществява признаците на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд правилно е приел в обжалваното Решение, че дребното хулиганство е извършено от нарушителя при условията на евентуален умисъл. От материалите по делото 4 се установява, че М. Д. П. е извършвал свободна стрелба от прозореца на моторното превозно средство, докато същото е било в движение, като при анализ на неговите обяснения, както и от показанията на Г.В.Г. може да бъде направено заключението, че същият не е причинил умишлено удара в лицето спрямо Т.В.Х.. Според настоящия съдебен състав по отношение на телесното увреждане М. Д. П. е действал при форма и вид на вината „небрежност“, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като при стрелба, дори с детски пистолет с топчета, в светлата част на денонощието в района на оживен булевард, М. Д. П. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че някой от изстрелите би могъл да засегне преминаващ пешеходец. Едновременно с това по отношение на извършеното дребно хулиганство, същият е действал при условията на евентуален умисъл, като е осъзнавал, че с действията си извършва непристойна проява, с която нарушава обществения ред и спокойствие, но е допускал настъпването на тези последици и се е отнасял безразлично към тях.