Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16891 от 12.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2029/2025
Вид
Определение № 16891
Подписан
12.09.2025
В сила
12.09.2025
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16891 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502029 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Ж.-Л., подадена чрез адв. Н. И., срещу определение № 52182/27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 15719/2023 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на К. Ж. Л.-С. за изменение на постановеното по делото решение № 370/08.01.2024 г. в частта му за разноските, с която същата е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 от ГПК сумата 50 лв. – дължима държавна такса.

В жалбата се излага възражение, че в разрез с основните принципи на гражданския процес и в частност с чл. 78, ал. 1 от ГПК, след като е уважил изцяло исковата претенция, съдът е осъдил ищцата да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса, която не е била заплатена в хода на процеса и не представено доказателство за заплащането й. Сочи се, че дори и да е пропуснато представянето на доказателство за заплатена държавна такса или заплащането на такава от ищцата, съдът не е оставил исковата молба без движение като нередовна с указание за заплащане на същата, с оглед на което евентуалната нередовност на исковата молба е санирана с постановяване на решението по делото. Изтъква се, че съдът не разполагал с правомощие да натоварва страните с последствията от собствените си процесуални пропуски, резултат от неизпълнение на задължението му по чл. 7, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че след като спорът е решен изцяло в негова полза, съдът е следвало да осъди загубилата страна да заплати всички разноски по делото в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК, а в случай, че в кориците на делото липсва платежно нареждане за държавната такса, нужна за иницииране на производството, съдът следвало да приложи по аналогия чл. 78, ал. 6 от ГПК и осъдителният диспозитив по отношение на държавната такса 1 да е в тежест на страната, загубила спора – „Топлофикация София” ЕАД, а не на ищеца.

Отправя се искане да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, като се осъди „Топлофикация София” ЕАД да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв. за дължимата държавна такса, а в условията на евентуалност – да се осъди „Топлофикация София” ЕАД да заплати на жалбоподателката сумата, определена за държавна такса, за да може тя, след като заплати същата по сметка на съда, да има възможност да възстанови същата от патримониума на ответника.

Насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД не е подала отговор на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 15719/2023 г. е образувано по искова молба на К. Ж. Л., с която е предявила срещу „Топлофикация София” ЕАД иск за установяване, че не дължи сумата 1250 лв., представляваща част от общо начислената сума от 18 228,92 лв. по фактура № 001801814074/31.12.2022 г. за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр.

София, ж.к. „********, инсталация № 4000272643, претендирана от нея в качеството й на наследник С.С.С..

С постановеното по делото решение № 370/08.01.2024 г. е признато за установено, че К. Ж. Л. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1250 лв., представляваща част от общо начислената сума от 18 228,92 лв. по фактура № 001801814074/31.12.2022 г. за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********, инсталация № 4000272643, претендирана от нея в качеството й на наследник С.С.С.. С решението ответникът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв. К. Б. на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На основание чл. 77 от ГПК ищцата К. Ж. Л. е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв. – държавна такса по иска, за заплащането на която не са представени доказателства в първоинстанционното производство.

С молба по чл. 248 от ГПК ищцата е поискала решението да бъде изменено в частта за разноските относно осъждането й да заплати в полза на съда държавната такса в размер на 50 лв. и се осъди ответника да заплати тази държавна такса, а в условията на евентуалност – да се осъди ответника да й заплати определената държавна такса, за да може тя, след като я заплати по сметка на съда, да има възможност да възстанови същата от патримониума на ответника.

Насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД не подала отговор на молбата по чл.

248 от ГПК.

С обжалваното определение № 52182/27.12.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на К. Ж. Л. с мотив, че не са налице основания за изменение на решението в посочената част.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на 2 обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.

Съгласно чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството. В чл. 77 от ГПК е предвидено, че ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

С решението по делото, с което е уважен предявения иск, първоинстанционният съд е осъдил ищцата да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за производството, която не е била заплатена от нея. В тази си част решението представлява по същество произнасяне по чл. 77 от ГПК.

По общото правило на чл. 128 от ГПК документ за внесената държавна такса за разглеждане на иска се представя от ищеца като приложение към исковата молба, тъй заплащането на държавната такса е условие за нейната редовност. Всяка нередовност на исковата молба може да бъде отстранена в хода на производството - чл. 129, ал. 4 от ГПК.

Когато в хода на делото и след приключването му при постановяване на решението си съдът констатира, че дължимата държавна такса не е внесена от ищеца /било то изобщо или част от дължимата такава/, страната, която е била длъжна да я внесе, се осъжда с решението по делото. Съдебното решение в частта му относно произнасянето на съда по чл. 77 от ГПК /имащо характер на определение/, макар и да не представлява произнасяне по искания на страните за разноски по смисъла на чл. 81, вр. чл. 78 от ГПК, може да бъде изменяно от постановилия го съд по реда на чл. 248 от ГПК. С оглед на това обжалваното определение е допустимо.

Задължението за заплащане на държавна такса за разглеждане на делото е елемент от процесуалното правоотношение, възникващо между страната, която дължи заплащането й, и съда. Затова при неизпълнение на това задължение от страната за внасяне на държавна такса /независимо дали на същата изрично е указано да внесе държавна такса при изпълнение на задължението на съда по чл. 129, ал. 1 и ал. 4 от ГПК за проверка редовността на исковата молба/, съдът служебно постановява принудително събиране на дължимата държавна такса по реда на чл. 77 от ГПК, което може да направи и след приключване на делото. За разлика от отговорността за разноски по чл. 77 от ГПК, отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, което има материалноправен характер и обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, обусловена е от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящия процес. За дължимите по чл. 78 от ГПК разноски страната не може да бъде освободена от задължението за заплащането им, за разлика от разноските за държавна такса /и другите дължими на съда разноски за разглеждане на делото/, за внасянето на които страната може да бъде освободена от съда при наличие на предпоставките на чл. 83 от ГПК.

Следователно, отговорността на страната за разноски по чл. 77 и отговорността по чл. 78 от ГПК имат различно основание. Разноските по чл. 77 от ГПК са за дължими, но незаплатени от страната по сметка на съда държавни такси и други разноски за разглеждане 3 на делото, а по чл. 78 от ГПК се дължат от страната насрещната страна разноски при направено искане за заплащането им, съобразно изхода на спора и представените доказателства за извършването им. С оглед различната правна природа на посочените разноски, когато съдът с решението си постанови принудително събиране на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липсата на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице за нея остава ищецът, поради което таксата не може да бъде събрана от ответника, включително и когато искът е изцяло уважен. До внасянето на дължимата държавна такса от ищеца същата не се явява направени от страната разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника.

В случая при уважаването на предявения иск ответникът би дължал държавната такса на ищеца само, ако последният е заплатил такава при образуване на делото или в течение на производството. Държавна такса не е била внесена от ищеца при образуване на делото, нито в хода на производството. Обстоятелството, че първоинстанционният съд не е събрал своевременно дължимата държавна такса, не води до погасяване на възникналото за ищеца задължение за заплащането й. Няма данни по делото същият да е бил освободен от заплащането на държавната такса. След като държавната такса не е заплатена от ищеца, който е дължал заплащането й, то при уважаване на иска не имало основание за осъждане на ответника да заплати тази такса, тъй като същият не е дължал държавната такса. Т.е. независимо от изхода на спора, задължен за заплащане на държавната такса за разглеждане на делото е ищецът. Същият не е заплатил дължимата такса, за която с решението по делото е постановено събирането й по реда на чл. 77 от ГПК, към момента на подаването на молбата по чл. 248 от ГПК, в която молба същият не твърди да я е заплатил и не е представил документ за внасянето й по сметка на съда. С частната жалба също не е представен документ за заплащането на дължимата държавна такса. След като ищецът не е заплатил дължимата държавна такса и не е представил доказателства за това с молбата си по чл. 248 от ГПК, не е било налице основание за изменение на решението в частта му за разноските чрез исканото от молителя осъждане на ответника да я заплати в полза на съда, нито пък чрез осъждането на ответника да заплати държавната такса на ищеца, каквото евентуално искане е направено от него. Както бе посочено, доказателства за заплащане на таксата не са представени в настоящото производство.

Неоснователно е позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ищецът не е бил освободен от заплащане на държавна такса с изричен акт на съда, поради което тази разпоредба е неприложима.

С оглед на горното частната жалба срещу обжалваното определение на районния съд, с което е отхвърлена молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, следва да бъде оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на К. Ж.-Л., подадена чрез адв. Н. И., срещу определение № 52182/27.112.2024 г., постановено по гр.д. № 15719/2023 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на К. Ж. Л.-С. за изменение на постановеното по делото решение № 370/08.01.2024 г. в частта му за разноските, с която същата е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 от ГПК сумата 50 лв. – дължима държавна такса за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5