Определение № 495 от 22.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. *, 22.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500395 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник въззивна частна жалба от адв.Н. В. срещу определение № 1061/03.08.2026г., постановено по гр.д. № 2461/2025г. по описа на Районен съд *. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца за възстановяване на внесената от него държавна такса във връзка с образуване на делото.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като към момента на прекратяване на производството по делото не са извършени никакви процесуални действия и все още не е бил връчен препис от исковата молба на ответника. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, въззивният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по предявени искове от В.Ш. И Г.Й. потив В.И. И. И. за разваляне на два договора за наем,както и за предаване на владението и ползването на процесните имоти .

С определение № 114/27.11.2025 г. *РС е върнал исковата молба на ищците поради неотстраняване на нередовности на исковата молба след изтичане на срока, даден на последните за отстраняването им.Това определение е влязло в сила .

Обжалваното определение е постановено по повод молба , подадена от ищеца, който, с оглед прекратяване на производството по делото, е поискал да бъде върната внесената от него държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по същество. Принципната възможност за връщане на държавната такса е регламентирана в разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

1

Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приема, че на връщане подлежат само таксите, по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл определение №286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение №142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, І т.о. и др.).

В настоящия случай въз основа на подадената от ищците искова молба е образувано г р . д . № 2461/2025г . по описа на Районен съд – * и са извършени действия от правораздавателния орган по проверка редовността на исковата молба, поради което с последващото десезиране на съда от решаване на правния спор не е отпадала дължимостта на внесената държавна такса. Освен това ищцата не попада в категорията на лицата по чл.

83, ал. 1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, и от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум не може да се направи обоснован извод, че внесената сума от 518,82 лв. надвишава дължимата държавна такса по предявения иск, тоест, че същата е надвнесена.

От изложеното следва, че не е налице нито една от законоустановените хипотези, при които държавната такса подлежи на връщане, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1061/03.08.2026г., постановено по постановено по гр.д.

№ 2461/2025г. по описа на Районен съд *.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2