Решение № 1077 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2509/2023
- Вид
- Решение № 1077
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 1077 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330202509 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3644075 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който Х. Г. П., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Х. Г. П., оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като моли съда за неговата отмяна.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се разноски.
При условия на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване на размера му до законовия минимум.
1
От фактическа страна се установява следното:
ЕФ Серия К № 3644075 е бил издаден срещу Х. Г. П., ЕГН **********, с който е прието, че на 22.05.2020г. в 16:22 часа на Републикански път III-375, км. 21+600, посока от гр. Пещера към гр. Пловдив, е извършено нарушение за скорост при въведено ограничение с пътен знак В26 /60 км./, с лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № **, установено и заснето с TFR1-M № 530, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 74 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост със 14 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е жалбоподателят Х. Г. П.. Именно на собственика на МПС за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.2 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 50 лева.
По инициатива на жалбоподателя е била изискана информация от ОПУ Пловдив, видно от която, км. 21+600 от Републикански път III-375, посока от гр. Пещера към гр. Пловдив, се намира извън границите на населено място и на същия няма поставен пътен знак В26 (60 км./ч.) в посока на движение от Пещера към Пловдив. Такъв има поставен на км. 21+700 при нарастващ километраж към град Пловдив, от който знак насетне действа забраната на знака.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
При извършената служебната проверка съдът констатира, че 2 обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на притежател на процесния автомобил, е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и видно от приложената по преписката справка в Централна база КАТ за собственост на МПС. В процесния случай липсват доказателства и твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си в тази връзка.
Твърдяното нарушение било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 530, мобилно по своя характер, е преминало през съответната проверка и е от одобрен тип и /видно от приложеното като доказателства - Протокол за използване на АТСС от 22.05.2023г., в който се сочи,че АТСС е преминало проверка, обективирана в Протокол № 3-33-20/ 23.04.2020г. със срок на действие 1 година. Предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отбележи посоченото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 530, тъй като тя е била в употреба към 22.05.2020г. и е отговаряла на одобрения тип.
По преписката е представен и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства, който съдът кредитира в частта, относно индивидуализация на републиканския път, режим на измерване, посока на 3 задействане, начало/край на работа, служебен автомобил, протокол за извършена проверка на АТСС.
Наличен е и снимков материал за заснетото процесно МПС.
Въпреки установеното, от събраните по делото доказателства не се установява на процесната дата и място с МПС - лек автомобил лек автомобил автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ** да е извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Напротив, видно от приложеното по делото писмо от ОПУ Пловдив към АПИ вх. № 52353/07.06.2023г., по безспорен начин се установява се, че на процесното място на нарушението – Републикански път III-375, км. 21+600, посока от гр.Пещера към гр.Пловдив /процесната посока/, не е важало въведено с пътен знак В26 ограничение 60 км/ч. От съдържанието на същото писмо става ясно, че пътен знак В 26 за въвеждане ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км./ч. е бил монтиран на км 21+700 /дясно платно/. В този смисъл, писмото на ОПУ се установява, че пътен участък Републикански път III-375, км. 21+600 не попада в обхвата на който и да е пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч за движение на МПС, респ. неправилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Предвид изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По въпроса за разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита от 27.02.2023г. Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. С оглед материалния интерес от 50.00 лв. и на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата / след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/, съдът намира претенцията на 4 жалбоподателя за разноски, за основателна до пълния размер от 400.00 лв., доколкото е поискан минимумът от Наредбата, като следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за тази сума.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3644075 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който Х. Г.
П., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Х. Г. П., ЕГН
**********, сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5