Решение № 278 от 25.09.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

Номер 278

25.09.2020 г.

Град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Пазарджик

I Граждански състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Минка П. Трънджиева

Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев

Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20205200500574 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№5043 по описа на съда за 2019 година е отхвърлен предявеният от А. З. М. , с ЕГ Н **********, с адрес: гр.Б., ул."Х.Б." №57 против „К.И.И. БГ' ЕАД, ЕИК 202423225, с адрес на управление: гр.С., п.к.1336, ж.к."Л.-3", ул."М.П." бл.386, секция - Б, иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, респективно да му върне сумата от 1204.98 лева - главница, с която неоснователно се е обогатил, получена вследствие на отпаднало основание, а именно: чрез проведено принудително събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от 25.01.2010г., издаден по ч.гр.д. №2387/2009 г. на PC - Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от А.М..

Намира решението за неправилно, немотивирано и необосновано , не кореспондиращо със събраните по делото доказателства .Моли да бъде 1 отменено и постановено друго ,с което предявеният иск – уважен.

Съдът приел,че Тълкувателно Решение №2 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие и следователно следва да се прилага само занапред, доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес, първоначално регламентиран в посоченото предходно постановление,позовавайки се на съдебна практика.

Първоистанционният съд приел, че след датата 26.06.2015 год. - датата на постановяване на TP №2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС има множество извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност.

На 26.02.2018 год. при ЧСИ Д.С. е постъпила молбата на ответника „К.

И. И. БГ" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2010 год. издаден по ч.гр.д. № 2387/2009 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, в която молба се съдържа и искане да се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, в случая-ищец, както и да се наложи запор върху банковата му сметка, а така също и възлагане на ЧСИ Д.С. по реда на чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

На 27.03.2018 год. бил наложен запор върху МПС, собственост на длъжника а на 28.03.2019 год. - е наложен запор върху банковите сметки, открити в „ОББ" АД.

Всяко едно от горепосочените изпълнителни действия прекъснало давността и е започнала да тече нова давност.

Съдът приел, че не е изтекъл срок по-дълъг от три години, нито срок подълъг от пет години за погасяване на вземанията на взискателя по давност. С факта на удържане на задълженията по изпълнението било извършено погасяване на валидно възникнало изискуемо и ликвидно вземане, което към датите на плащанията не е било погасено по давност и е подлежало на принудително изпълнение.

Жалбоподателят счита,че нормата на чл.118 от ЗЗД е неприложима, доколкото изпълнението, което се има предвид в същата, следва да е изцяло доброволно.

Излага тезата,че в по-новата доктрина (напр. Русчев, И.

„Тълкувателните актове на общите събрания на колегиите на ВКС и ВАС и въпросът за източниците на правото", Научни трудове на Русенския университет - 2015, т.54, серия 7) се приема, че тълкувателните актове на ВКС не могат да бъдат определени като източник на правото.

2

Щом тълкувателното решение на ВКС не създава нови правни норми, а само разкрива действителния смисъл на съществуващите такива, то спрямо действието по време на даденото с него тълкуване приложение следва да намери разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА. Според този текст тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.

Поради това въпросът за течението и прекъсването на давността по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Д.С., срещу А. З. М. следвало да бъде решен в светлината на задължителното тълкуване, дадено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

По тази причина счита, че давността е прекъсната с подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгласно чл.115 ЗЗД и е възобновена на 25.01.2010 год. с издаване на изпълнителен листо по ч.гр.д. №2387/2009 год. по описа на РС-Пазарджик.

Първоначално по молба на „БНП П. П. Ф." ЕАД, било образувано изпълнително дело № 2078/2010 год. по описа на СИС - ДСИ при Районен Съд-Пазарджик, въз основа на изпълнителният лист от 25.01.2010 год. издаден по ЧГД № 2387/2009 год. на PC – Пазарджик.

По това дело на 01.04.2010 год. е изпратено запорно съобщение до „Стил 3" ООД, като трето задължено лице, но същото не било редовно връчено, тъй като по сведение на призовкаря, на посочения адрес няма такова юридическо лице.

На 08.07.2010 год. ДСИ на който е възложено ИД, е указал на взискателят да посочи актуален адрес на длъжника.

На 31.08.2010 год. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. С постановление от 03.09.2010 год. е насрочен Опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 05.10.2012 год. е приложена Справка от ТД на НАП за наличие на трудов договор на длъжника. Чрез Разпореждане на ДСИ от 25.03.2013 год. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника във „Ф.Ж." ЕООД.

Запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 09.04.2013 год. С резолюция на ДСИ от 12.07.2013 год. е уведомен взискателя да внесе хонорар за назначаване на особен представител на длъжника.

На 11.04.2013 год. е постъпило в СИС при РС-Пазарджик, писмо от третото задължено лице, в което се сочи, че трудовият договор с длъжник А.

З. М. е прекратен. За посоченото обстоятелство е уведомен взискателят.

Указано му е да посочи нов способ на взискателят.

3

На 02.03.2017 год. е депозирана молба от „К. И. И. БГ" ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на „БНП П. П. Ф." ЕАД, като бъде конституиран като взискател по визираното изп.дело.

На 13.03.2017 год. с Постановление на ДСИ производството по ИД е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Постановлението е влязло в законна сила на 13.05.2017 год.

В настоящият случай, паричното вземане на ответника „К. И. И. БГ" АД, било погасено с изтичането на петгодишната погасителна давност найрано на дата 26.01.2015 год. отчитано от датата на издаване на изпълнителния лист 25.01.2010 год. За този период от време освен образуване по така издаденият изпълнителен лист на изпълнително дело №2078/2010 год. от ДСИ - СИС при РС-Пазарджик, други данни по делото няма които да удостоверят поискани от взискателят и предприети дори служебно от изпълнителни способи или отделни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ и които способи и действия да прекъснат давността, в хипотезата на чл.116 буква „в" от ЗЗД-с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Следователно вземането на частният правоприемник - ответника „К. И.

И. БГ" АД било погасено по давност.

Жалбоподателят сочи още,че константната съдебна практика приемала, че искането на взискателя за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва давността, само ако това изпълнително действие е било предприето от съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или друга причина - например защото взискателят не е внесъл разноските за извършването му или поради бездействие на съдебния изпълнител, давността няма да се прекъсне, защото взискателят е този, който трябва да поиска повтаряне на изпълнителното действие или пристъпване към нов изпълнителен способ.

В случая от доказателствата по делото се установявало, че давността за вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „б" ЗЗД на 25.01.2010 г. с издаването на изпълнителен лист.

От последното прекъсване на давностния срок не били налице други основания за неговото спиране или прекъсване, поради което категорично същият е изтекъл на 25.01.2015 г.

Неправилен бил доводът както на районния съд ,така и на ответника, че до постановяване на TP №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност по време на изпълнителния процес не е текла. Със същото TP в т.10, изрично е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, в което се приема, 4 че погасителна давност по време на изпълнителния процес не тече. Тези доводи показвали явно неразбиране на същността на тълкувателните решения на ВКС, които нямат нормативен характер.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответниците оспорват жалбата ,като оспорват тезите на жалбоподателя.

Считат,че по въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и конкретно TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, има постановена съдебна практика: Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV Г. О. и Решение № 51/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/ 2018 г. на ВКС, IV г. о., които следва да се възприемат изцяло.

Когато се касае за първоначално приети тълкувателни ППВС и TP, те имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила., т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове.

Не така обаче стои въпросът с т. нар. последващи тълкувателни актове.

Такива тълкувателни ППВС и TP са онези, с които по налагащи се причини и промени се постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и въприемане на ново такова, по едни и същи непроменени действащи норми. Тези тълкувателни актове се състоят от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тази втора част поражда действие от момента на постановяване на новото TP.Тази практика била възприета и от съдилищата.

В депозираната въззивна жалба били изложени аргументи в насока, че разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД намира приложение единствено що се касае до доброволно изпълнение на съществуващо задължение, които не се споделят.