Решение № 72 от 07.04.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Първомай, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100671 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Н. П. срещу „Креди Йес“ ООД.

На основание чл. 140, ал. 6, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК съдът приема следния проект за доклад:

Предявени са обективно съединени искове от Г. Н. П. срещу „Креди Йес“ ООД при условията на евентуалност с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № *** от ***

Едновременно с това е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22,70 евро /44,40 лв./, представляваща платена без правно основание сума по Договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Г. Н. П. твърди, че на *** сключил с ответното дружество „Креди Йес“ ООД Договор за паричен заем № ***, по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 200 лв. при годишен процент на разходите от 65,022 %. Посочено е, че съгласно чл. 6 от Договора същият следвало да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящи на определени от заемодателя условия, както и и едно или повече от следните обезпечения:

1 ипотека върху недвижим имот, особен залог върху недвижимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, които обезпечения също следвало да отговарят на чл.10 от Общите условия към Договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на изискването за предоставяне на обезпечение, инкорпорирано в чл.6, ал.1 от Договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 75,23 лв., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Счита, че в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК посочените в договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговаряли на реално прилаганите. Твърди, че посоченият в договора лихвен процент не отговарял на действително приложения, тъй като уговорената неустойка по своята същност представлявала добавък към договорната лихва. Изтъква, че визираната в чл. 6 от съглашението неустойка представлявала скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал. Поддържа се, че поради невключването на неустойката в посочения в договора размер на ГПР последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в правоотношението. Така се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Отделно от това счита, че било налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради значителната нееквивалентност на насрещните престации по договора за кредит. В случая уговорената между страните лихва в размер на 3,330 % месечно, към която следвало да се прибави скритата лихва под формата на неустойка, надхвърляла с над 10 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. С оглед обстоятелството, че договорът за кредит бил недействителен, намира, че ответникът дължи връщане на недължимо платената сума в размер на 22,70 евро /44,40 лева/. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Креди Йес“ ООД, в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем с посочените в исковата молба параметри.

Отбелязва, че клиентът предварително се е запознал и безусловно е приел общите условия към процесното съглашение. Твърди, че по договора ищецът извършил плащания в общ размер на 124,96 евро. Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК. Договорът отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При посочване размера на ГПР била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР следвало да се включва неустойката, тъй като тя представлявала разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем, и нямала характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Посочено е, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, била индивидуално договорена и действителна, не противоречала на закона, нито го заобикаляла, и не накърнявала добрите нрави. Ищецът имал право да се откаже от договора, при което клаузата за неустойка нямало да породи правно действие, 2 но не го направил. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на *** между страните е бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца кредит в размер на 200 лв., като е уговорено сумата да бъде върната разсрочено, на 12 месечни вноски от по 17,73 лв. всяка, в срок до 17.03.2025 г., или общо 288,00 лв. Посочен е месечен лихвен % в размер на 4,200 % и годишен процент на разходите в размер на 65,022 %.

Съгласно чл. 6 е уговорено договорът да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 5 от Общите условия и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в ползва на заемодателя. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на тези условия, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 75,23 лв., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Не е налице спор и че заемната сума е получена от ищеца, който е извършил по договора плащания в общ размер на 124, 96 евро /244,40 лв./ При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Тъй като ищецът и ответникът „Креди Йес“ ООД имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 3 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 65, 022 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора ГПР и общата сума на плащанията от 288,00 лв., не съответстват на действителните.

Това е така, доколкото още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 6 неустойка да се плаща разсрочено във времето /предвидена изначално в погасителния план/, заедно с погасителните вноски.

Въведеното изискване за предоставяне на две или повече кумулативни обезпечения – поръчител/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т. 5 от общите условия, както и с ипотека върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които на практика правят задължението неизпълнимо. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Един вид 4 обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Така, при плащането на всички задължения, се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните плащания представлява 38 % спрямо предоставената сума.

Предвид горното съдът намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посоченият в договора размер на годишния процент на разходите е различен от действително уговорения такъв. Допуснато е и нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя, която не кореспондира с общия размер на задълженията по договора. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал.