Решение № 656 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000501052 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260029/04.02.2021г. постановено по гр.д. № 325/2020г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца, ГО, е отхвърлен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, предявен от „Дионисомарбле-България" ЕООД, против Г. Н. Н. за заплащане на сумата от общо 62 467,93 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -претърпяна загуба, причинени от ответника, в качеството му на кмет на с.***, за което е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 15.05.2015г. по НОХД № 53 /2015г. по описа на РС-Мездра, като погасени по давност.

Със същото решение „Дионисомарбле-България" ЕООД, е осъден да заплати на Г. Н. Н. сумата 2400 лв.-разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец „Дионисомарбле-България" ЕООД оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и да уважи изцяло претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Изтъква факта, че в случая става въпрос за настъпили вреди вследствие от извършването на документно престъпление от ответника Н.. Съдът не е отчел при наличие на безспорно установен по делото механизъм на имуществено увреждане, че погасителна давност за предявения иск не може да започне да тече преди момента, в който той е узнал, че е увреден, а това е момента на съдебната евикция - 18.04.2017г. (Определение 1

№231/18.04.2017г. на ВКС постановено по гр.д.№4685/2016г., Решение №82/15.03.2016г. постановено по гр.д.№ 800/2015г. по описа на ОС-Враца). Затова давностният срок е започнал да тече от настъпването на вредите, а не от влизане в сила на споразумението.

Извършителят на деликта е станал известен с повдигане на обвинението му през 2014 г., а вредоносните последици са настъпили съответно на 12.04.2018г.; 14.06.2018г. и 20.07.2018г./трите сключени споразумения/. Това винаги е така, независимо дали извършеното е престъпление, административно нарушение или единствено граждански деликт. Критерият кога е причинено увреждането и какво е то, е обективен и не е свързан с постановяване на присъдата по наказателното дело, нито с узнаването за нея. Когато вредоносните последици от деянието настъпват и се проявяват в един по-късен момент, тогава обективно се осъществява и фактическият състав на увреждането. Не може да се претендира поправяне на вреди, преди те да са настъпили. В този смисъл Определение №97/12.02.2019г. по дело № 2881/2018 на ВКС, ГК, III г.о. Следователно, началото на погасителната давност започва да тече не от момента на извършване на виновното и противоправно деяние на делинквента, а от момента, в който в правната сфера на пострадалото лице са се проявили последиците от това деяние т.е. от момента, в който пострадалият ги е претърпял, почувствал, осъзнал и по-точно узнал за тях и за лицето, което му ги е причинило. Твърди, че като е приел, че предявения иск е погасен по давност, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. Н. Н. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че искът за обезщетяване на твърдяна вреда от 30 000 лева, представляваща заплатената от „Дионисомарбле-България“ ЕООД цена за Имота, придобит с н.а. от 20.07.2018г., правилно е отхвърлен по съображения, че липсва причинна връзка между вреди и осъществения деликт. Твърди, че този извод е правилен, доколкото сключването на посочения договор за покупко-продажба е акт на свободно изразена воля от страните по него, които сами са определили предмета на продажбата и неговата цена. Нещо повече, от сключването на този договор ищецът не е претърпял каквато и да било вреда, доколкото срещу заплатената сума от 30 000 лева е придобил недвижим имот. По същите съображения не се дължи обезщетение за заплатените от него разноски в нотариалното производство.

В останалата им част исковете са отхвърлени поради изтекла давност, който извод на съда счита за правилен. Исковете за обезщетяване на вреди, представляваща стойността на платените обезщетения за времето, през което ищецът е ползвал имота след съдебното отстранение, са отхвърлени, тъй като липсват доказателства относно размера на средната пазарна наемна цена за имота, която би могла да се получи. Заплатените обезщетения нямат каквато и да било връзка с извършения от Кмета деликт. Сключването на споразуменията от 12.04.2018г. и 20.07.2018г. е акт на свободно изразена воля от страните по тях и цели уреждане на отношенията им по повод посочените в съглашенията обстоятелства. Твърди, че не е страна, нито има принос при определяне на предмета на споразуменията, размера на 2 обезщетенията и периодите, за които те са уговорени и платени. Изтъква факта, че още през 2012г. ищцовото дружество е било абсолютно наясно, че удостоверение за наследници № 3//19.01.2011г. е документ с невярно съдържание (за това са налице данни както по посочените приложените към делото досъдебно производство и НОХД, така и по гр.д.№ 491/2014г.). Макар и този документ да е решаващ за изхода от спора по гр.д.№ 491/2014г. на РС-гр.Мездра, „Дионисомарбле-България“ ЕООД обжалва всички съдебни решения, с които е уважаван предявеният срещу него иск с правно основание чл.108 ЗС. След като ОСгр.Враца издава изпълнителен лист, с който е задължил „Дионисомарбле-България“ ЕООД да предаде владението върху 3/4 идеални части от имота на третите лица, жалбоподателят иницира спирането на изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282 ГПК за периода 16.06.2016г.- 18.04.2017. Дори и след влизане в сила на 18.04.2017г. на решението, ищецът не е предал доброволно имота на третите лица, а е сключвал с тях процесните споразумения за плащане на обезщетения за ползване т.е. липсва пряка причинноследствена връзка между настъпили вреди и деликта, осъществен от Кмета. Твърди, че ищецът сам се е поставил в това положение, с нежеланието си да предаде доброволно владението върху имота и с неоснователното водене на гр.д.№ 491/2014г. на три съдебни инстанции, спиране изпълнението по реда на чл.282 ГПК и т.н. От друга страна посочва, че претенцията за заплащане на сумата от 8 053,93 лв. по споразумението от 14.06.2018г. правилно е отхвърлена от съда с доводи за неоснователност и недоказаност по основание и размер. От една страна, не са налице доказателства третите лица да са извършвали разноски в подобен размер в производствата по водените между тях и „Дионисомарбле-България“ ЕООД граждански и изпълнителни дела. От друга страна, размерът на сторените от тях съдебни разноски е определен в постановените съдебни актове и възлиза на обща сума в размер на 2 230 лева, от които ищцовото дружество дължи едва 1/3 част, тъй като останалите 2/3 се дължат от него и Р. К.. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.82 вр.чл.45 ЗЗД - имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, причинени от деликт. С молба-уточнение от 07.12.2020г. ищецът посочва, че претендира вреди от претърпяна частична евикция по чл.191 ЗЗД, което изменение на основанието не е допуснато от съда по реда на чл.214 ГПК, поради настъпила преклузия - направено след проведено първо о.с.з.

Ищецът „Дионисомарбле-Вългария" ЕООД твърди, че на 19.01.2011г. в с.***, обл.***, в качеството му на кмет на селото, ответникът Г. Н., в кръга на службата си съставил официален документ - удостоверение за наследници на дядо си Н. П. Ц., б.ж.на с.***, починал на ********г., в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че Н. П. Ц. е оставил само един наследник след своята смърт - син Г. Н. П. /и неговите низходящи/, при реалното наличие и на други наследници. Същият документ бил използван на 08.02.2011г.

3 пред нотариус Х. А., с район на действие PC Мездра за съставянето на н.а. № 36, н.д.№ 30/2011г. за покупко-продажба на имот № 016060 от 7,460 дка, с купувач ищеца. За това му деяние в PC Мездра е внесен обвинителен акт, образувано е нохд № 53/2015г., по което ответникът се е признал за виновен и е сключено споразумение.

Поддържа, че с решение от 15.03.2016г. по в.гр.д.№ 800/2015г. на ОС-Враца /гр.д.№ 491/2014г. на PC-Мездра/, съдът е допуснал неучаствалите в договора наследници на Н. Ц. да изкупят на основание чл.33 ал.2 ЗС правото на собственост върху съответните ид.части от имот № 016263 и имот 016262, представляващи реални части съответно от х,633 дка и 5,826 дка от закупения имот № 016060, закупен от ищеца, въз основа на неистинското удостоверение за наследници, издадено от Кмета на селото.

След като са изкупили ид.части по реда на чл.33 ал.2 ЗС, тези невключени в удостоверението наследници са образували против ищеца и друго исково производство по чл.108 ЗС, и въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл.108 ЗС са образували изп.д.№ 77/2016г.по описа на СИС при PC Мездра за предаване владението върху първоначално закупения имот, за което ищецът е осъден с решение по гр.д.№ 491/2014г. на PC Мездра. С цел уреждане взаимоотношенията между страните по изп.дело били подписани три бр.споразумения, по силата на които ищецът заплатил на тези наследници съответно сумите от 20160,10 лв., 8053,93 лв. и 1640лв. С н.а. за покупко-продажба № 28, н.д.№191//2018г. ищецът закупил/втори път/ от собствениците ид.части от имот № 016263 и имот № 016262 общо за сумата 30 000 лв., и направил разноски в нотариалното производство в размер на 1483,90лв. Излага, че при гледане на съдебните производства и движение на изп.дела е заплатил адвокатски хонорари общо в размер на 1130 лв. или общо претърпените от ищеца имуществени вреди възлизат на сумата от общо 62 467,93 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от ответника, в качеството му на кмет на с.***, за което е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 15.05.2015г. по НОХД № 53 /2015г. по описа на РС-Мездра, ведно със законните последици.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като не оспорва, че на 08.02.2011г. е изповядана сделка - покупко-продажба на недвижим земеделски имот от 7,460 дка, закупен от ищеца, с продавачи Н. Н. и Р. К., чрез пълномощник ответника. При сключване на договора за покупко-продажба пълномощникът на продавачите/ответника/ представил пред нотариуса удостоверение за наследници № 3/19.01.2011г., съставено лично от него, в качеството му на кмет на с.***, обл.***, в което се удостоверява, че наследници на собственика на имота са само продавачите по сделката, при наличие и на други такива. Не оспорва също данните по гр.д.№ 491/2014г.по описа на PC Мездра, съгласно решението по което други наследници са признати за собственици на 1/4 ид.части от имота и ищецът по настоящето дело е осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението върху същите части, както и че по отношение на 1/4 ид.част от имота е постановено изкупуване на основание чл.33 ЗС. Не оспорва и факта, че по НОХД № 53/2015г.по описа на PC Мездра е постигнато споразумение, имащо значение и последиците на влязла в сила присъда, по 4 силата на което се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 НК, изразяващо се в това, че на 19.01.2011г., в качеството му на кмет на с.*** е съставил официален документ - удостоверение за наследници № 3/19.01.2011г., в което е удостоверил неверни обстоятелства относно наследниците на Н. П. Ц., с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Прави възражение, че предявеният иск е погасен по давност, считано от 15.05.2015г.-датата на приключване на наказателното дело срещу него със споразумение. Твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между извършения от него деликт и претендираните в настоящето производство вреди, че единствената реално причинена вреда, е платената първоначално /през 2011г./ цена по договора за покупко- продажба на недвижимия имот, който не е произвел транслативния си ефект, каквато претенция, обаче не предявена. Плащанията, извършени от ищеца по споразуменията от 12.04.2018г. и 20.07.2018г. нямат пряка връзка с извършения от ответника деликт. Ищецът сам се е поставил в положение да заплаща тези обезщетения, тъй като считано от 15.05.2015г. вече е знаел, че цитираното по-горе удостоверение за наследници е с невярно съдържание. Въпреки това обжалвал решенията на PC Мездра и ОС Враца, с което също станал причина за изплащане на евентуалните обезщетения за ползване на чужд имот. Именно той не е отстъпвал собствеността и не предавал доброволно владението върху имота на действителните собственици. Оспорва действителния размер на сторените разноски. Претендираната сума от 30 000 лв.-платена цена при повторно закупуване на имота от действителните собственици оспорва, като поддържа, че така претендираните вреди не представляват вреда за ищеца, тъй като срещу тази сума е получил имот от една страна, а от друга - поддържа, че тази претенция не е в пряка връзка с извършения от него деликт. По същите съображения оспорва сумата 1130 лв. - платени разноски от ищеца по повод воденето на гр.д.№ 491/2014г. по описа на PC Мездра.