Решение № 5848 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5848 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20261100509355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Подадена е жалба на Р. С. Н., длъжник по изпълнително дело № 20237880400430 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството.

Отказът е обективиран в съобщение изх. № 6758/10.08.2026 г., с което подадената от длъжника молба вх. № 9021/23.07.2026 г. за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е оставена без уважение, по съображение че не е настъпило законово основание за прекратяване.

В жалбата се поддържа, че въз основа на изпълнителния лист от 12.07.2013 г. първоначално е било образувано предходно изпълнително производство, прекратено поради перемпция, а през 2023 г. по същия изпълнителен титул е образувано настоящото изпълнително дело.

Жалбоподателят сочи, че при произнасянето по искането му за прекратяване ЧСИ е следвало да съобрази не само наличието на изпълнителен лист и подадената през 2023 г. молба за образуване на ново производство, а и развитието на предходното изпълнително дело, като установи кое е последното валидно изпълнително действие по него и какъв период е изтекъл до предприемането на ново принудително изпълнение. Според длъжника именно тази преценка е необходима, за да се установи дали между последното действие, годно да прекъсне давността, и новото искане за прилагане на изпълнителен способ е изтекъл погасителният давностен срок. Поради това иска отмяна на отказа и връщане на делото на ЧСИ за ново произнасяне след проверка на действията по предходното изпълнително производство.

1

Взискателят „Макроадванс“ АД намира жалбата за допустима, но неоснователна. Сочи, че по изпълнително дело № 20237880400430 от образуването му през юни 2023 г. са били последователно искани и предприемани изпълнителни действия, включително налагане на запори през юли 2023 г., ново искане за изпълнителни способи през февруари 2025 г. и запор през април 2025 г., както и последващо искане през май 2026 г. и запори през юни 2026 г., поради което двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл. Поддържа още, че възражението за погасителна давност не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител.

Оспорва и изложените в жалбата данни за номера и прекратяването на предходното изпълнително дело, като сочи, че то е било изпълнително дело № 854/2013 г.

В мотивите си ЧСИ приема жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване отказ, но я счита за неоснователна.

Посочва, че производството е образувано въз основа на годен изпълнителен титул, длъжникът е уведомен за изпълнението и събраните по делото материали не установяват твърдяното основание за прекратяване.

От приложеното изпълнително дело се установява, че на 12.07.2013г. Софийският районен съд, 54 състав, е издал изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 27427/2013 г., с който Р. С. Н. е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД главница от 9 863,30 евро, ведно със законната лихва от 25.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и 385,82 лв. държавна такса и 608,04 лв. адвокатско възнаграждение. Върху изпълнителния лист е удостоверено, че по него е било образувано изпълнително дело № 20137880400854 по описа на същия ЧСИ и че производството е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отбелязано настъпване на перемпцията на 23.07.2016 г. Посочено е още, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 20.08.2013 г., плащания не са постъпвали, а като последно изпълнително действие е отразен запор на банкови сметки от 18.07.2014 г.

С договор от 22.06.2015 г. „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило на „Макроадванс“ АД и вземането срещу Р. С. Н.. По молба на „Макроадванс АД“ с изх. № 5299/09.06.2023 г., постъпила при ЧСИ на 20.06.2023 г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20237880400430. С молбата са поискани конкретни изпълнителни способи, включително запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху негови банкови сметки. На 03.07.2023 г. са изпратени запорни съобщения до „Пара Фарм“ ЕООД, Първа инвестиционна банка АД, Юробанк България АД, Айкарт АД и Изипей АД. С покана за доброволно изпълнение от същата дата длъжникът е уведомен за задължение по делото в общ размер 28 772,93 лв. и за наложените запори.

През февруари 2025 г. е поискано извършване на справки и насочване на изпълнението върху трудово възнаграждение, моторни превозни средства и дружествени дялове на длъжника, а на 17.04.2025 г. е изпратено ново запорно съобщение до Пара Фарм ЕООД. През май 2026 г. взискателят отново е поискал справки за трудови правоотношения и банкови сметки и налагане на запор върху трудовото възнаграждение. На 11.06.2026 г. са издадени нови запорни съобщения до Пара Фарм ЕООД и Изипей АД. При това развитие на 2 производството длъжникът е подал на 23.07.2026 г. молбата за прекратяване, по която е постановен обжалваният отказ.

Софийски градски съд, като разгледа подадената частна жалба, доводите на страните и приложените доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от длъжника срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който подлежи на самостоятелно обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Жалбата е постъпила на 12.08.2026 г., в рамките на предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, а дадените при администрирането указания относно дължимата държавна такса са изпълнени.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основанията, при които съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, са предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Хипотезата на т. 8 е свързана с бездействие на взискателя в конкретното висящо изпълнително производство, изразяващо се в липса на искане за извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Такава фактическа обстановка по изпълнително дело № 20237880400430 не е налице. След поисканите и предприети изпълнителни действия през юни и юли 2023 г. преди изтичането на две години са последвали нови искания на взискателя през февруари 2025 г. и изпълнително действие през април 2025 г., а впоследствие и нови искания и запори през май и юни 2026 г. Не се установява период от две години, през който взискателят да не е искал осъществяването на изпълнителен способ.

Настъпилата перемпция по предходното изпълнително дело не обосновава различен извод.

Последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила в рамките на предходното производство и то е прекратено. Прекратяването на конкретното изпълнително дело поради перемпция не обезсилва издадения изпълнителен лист и само по себе си не съставлява пречка въз основа на него да бъде поискано образуване на ново изпълнително производство. Поради това основанието за прекратяване, осъществило се по предходното дело, не може да бъде пренесено като основание за прекратяване и на последващото производство, по което предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице.

Изложените в жалбата доводи относно времето между последното изпълнително действие по предходното производство и образуването на настоящото имат друго правно значение. С тях длъжникът по същество се позовава на изтекла погасителна давност и оспорва възможността вземането по изпълнителния титул да бъде събирано принудително.

Преценката дали давността е изтекла, от кой момент, кои действия са я прекъснали и дали към образуването на новото изпълнително производство същата е изтекла не е предоставена на съдебния изпълнител. Погасителната давност не е самостоятелно основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК, което ЧСИ да може да установи и приложи по възражение на длъжника.

Защитата срещу принудителното изпълнение на основание настъпили след издаването на изпълнителния титул факти, включително погасяване на вземането по давност, се 3 осъществява по исков ред по чл. 439 ГПК. При уважаване на такъв иск и представяне на влязлото в сила решение пред съдебния изпълнител ще бъде налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В производството по жалба срещу отказа за прекратяване съдът не следва да разрешава вместо компетентния исков съд спора относно изтичането на погасителната давност, нито да установява с тази цел кои от действията по предходното дело са имали прекъсващо действие. Поради това и различията в становищата на страните относно датата на постановлението, с което предходното производство е формално прекратено, не са определящи за законосъобразността на обжалвания отказ.

При липса на осъществено основание за прекратяване на висящото изпълнително производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и при отсъствие на правомощие на ЧСИ да прекрати изпълнението поради погасяване по давност на възможността за принудително събиране на вземанията, подадената жалба срещу отказа, обективиран в съобщение изх. № 6758/10.08.2026 г., следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 9945/12.08.2026г., подадена от Р. С. Н. срещу отказа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 6758/10.08.2026 г., да прекрати изпълнително дело № 20237880400430 по описа на ЧСИ М.К..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4