Решение № 260114 от 24.02.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІV-3

24.02.2021г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав На осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА

ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА МИХОВА

2.

РАДОСТИНА ПЕТКОВА секретар

Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова гражданско дело номер 2467 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на А.В.Г., гражданка на ***, родена на ***г. в ***, с адрес: ***, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Кремена Стоянова, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Съборни” № 27, с електронен адрес: ****************@*****.***, против решение № 244 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2018 г. на Районен съд – Несебър, поправено с решение № 260040 от 24.07.2020 г. по гр. д.

№ 1148/2018 г. на Районен съд – Несебър, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивницата- ищца против ответника О.Б.Г., гражданин на ***, роден на ***г. в *** с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, с административен адрес: ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на втори етаж, блок 3, в жилищна сграда - № 3 с идентификатор ***, със застроена площ от 53, 42 кв. м, състоящ се от: дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел с баня, тераса, при граници: на същия етаж: СО с идентификатор ***, СО с идентификатор ***, под обекта: СО с идентификатор ***, над обекта: СО с идентификатор ***, ведно с 2,58 кв. м. идеални части от общите части на сградата, както и съответното право на строеж върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** на площ от 3755 кв. м., с административен адрес: ***, при граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***.

Въз въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдът неправилно е възприел като доказано възражението на ответника за наличие на пълна трансформация на лично имущество. Счита за недоказано обстоятелството, че именно средствата от продажбата на личното имущество на ответника в *** са били използвани за заплащане на цената по придобиване на имота в България.

Отбелязва се, че ответникът не е представил абсолютно никакви доказателства за нареден банков превод от сметката по влога в руската банка, в която сметка според неговите твърдения са били депозирани парите от продажбата на личното му имущество към сметката на продавача на апартамента в България ,,Венид“ ЕООД. Поддържа се, че попълнената от ответника декларация за произхода на средствата не може да се кредитира за безспорно доказателство досежно декларираните от него в негова полза факти, тъй като той е заинтересована страна. Оспорва се изводът на съда, че разпитаният по делото свидетел на ответника е установил наличието на трансформация на лично имущество чрез преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с покупката на процесния апартамент. Посочва се, че съдът не е преценил правилно обясненията на двете страни, обективирани в съдебния протокол по делото за развод. Твърди се, че съдът е достигнал до погрешни изводи, които са резултат на неправилно разменена доказателствена тежест – ответникът е следвало да ангажира доказателства за произхода на средствата по банковите преводи, извършени за плащане на цената за покупка на имота в България, а не ищцата да доказва за какво са похарчени парите от продажбата на личното имущество на бившия й съпруг. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че ищцата не е оборила доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ досежно цената на имота с доводи, че се касае до въвеждане на твърдение за факт с правно значение. Излагат се съображения, че по повод опитите на ищцата да докаже симулативната цена на имота, съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е допуснал относими писмени доказателства и не е уважил искането за неприемане на експертизата и за назначаване на тройна съдебно - икономическа експертиза. Навеждат се оплаквания, че съдът изобщо не е коментирал наличието на частична трансформация предвид липсата на пълно припокриване между стойностите на получената от продажбата на апартамента в гр.

Орша цена /в размер на 472 000 000 белоруски рубли с равностойност 47 200 USD или с равностойност в лева 68 290.37 лева по курса на БНБ към дата 21.07.2014 г./ с платената за апартамента в България /в размер на 65 194.43 лева без ДДС или 78 233.32 лева с ДДС/. Поддържа се, че разликата над 68 290.37 лева до 78 233.32 лева не може да бъде възприета като незначителна и предполага наличието на съсобственост върху процесния апартамент.

Въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да допусне извършването на делба. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Ангажира доказателства.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемия О.Б.Г., подаден чрез упълномощените му процесуалени представители адвокат Антон Желев и адвокат Женета Иванова, в който се оспорва жалбата като неоснователна и се излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Счита се за доказано обстоятелството, че паричните средства от продажбата на личното имущество на ответника в *** са били използвани за заплащане на цената по придобиване на имота в България с оглед наличните по делото преки и косвени доказателства. Намира за преклудирани на основание чл. 266, ал. 1 от