Решение № 1043 от 16.12.2024, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Добрич, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230101460 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от ЧЗП П. А. Л., ЕГН **********, с адрес: с.

Б., Община Добричка, ул. „***“ № 24 срещу „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК 203446789 със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, вх. Г, ет. 6, ап. 12, с която се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че между тях съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка.

Иска се ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца за ползване поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че между страните не съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 1

105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка.

В условие на евентуалност, ако главният насрещен иск бъде отхвърлен, се иска Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка, да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави.

Производството е прекратено с влязло в сила Определение № 601 от 26.02.2024 г. в частта на предявения насрещен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че между страните не съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и И. Г. Д. е сключен Договор за аренда на 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка.

Сочи се, че през лятото на 2022 г. П. Л. е изготвяла споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ. В този момент е разбрала, че процесният имот е с нов собственик, който го е заявил за ползване. При изготвяне на споразуменията при „Агро хепи“ ЕООД за собственик на имота се е представил А. С..

Последният заявил, че не го интересува наличието на арендно правоотношение по отношение на земята.

На 10.10.2022 г. ищцата е установила, че имота се обработва от трето лице. Така, през месец декември 2022 г. ищцата е получила нотариална покана от ответника, с която дружеството я е уведомило, че е собственик на имота и че арендния договор с предишния собственик се счита прекратен със смъртта му.

Твърди се, че П. Л. е установила, че непосредствено след продължаване на договорните отношения между нея и И. Д. с анекс от 2

06.03.2017 г., последният и съпругата му са дарили имота на сина си Г. Г..

Подчертава се, че ищецът не е бил уведомен за тази сделка по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗАЗ.

Впоследствие Г. Г. е прехвърлил имота на ответника. В т. 2 от договора страните по прехвърлителната сделка са се споразумели арендното плащане за 2020 г. – 2021 г. да бъде получено от продавача. Ищцата е уведомена за сделката през месец декември 2022 г. Новият собственик на имота го е предоставил на ЕТ Алтеос – А. С. по договор за аренда за срок от 10 години.

Заявява се, че И. Д. не е изпълнил задълженията си по чл. 17 от ЗАЗ и по чл. 14 от арендния договор да уведоми арендатора за разпоредителната сделка, с която е прехвърлил имота на сина си.

Ищцата счита, че приобретателят на арендувания обект замества арендодателя като страна в арендното правоотношение – чл. 17 от ЗАЗ. На тази основа се излагат твърдения, че ответникът е заместил Г. Г. като арендодател и следва да осигури на ищеца безпрепятствено ползване на процесния имот.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок и насрещен иск. В процесуалния документ се твърди, че договорът между ищцата и И. Д. е прекратен със смъртта на последния през 2019 г. – чл. 15 от договора. Оспорва се последният да е подписвал процесния анекс. Заявява се, че както Г. Г., така и ответника многократно са уведомявали ищцата за промяната на собствеността по отношение на имота и за намеренията си ответното дружество да го ползва.

Ответникът счита, че Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич е нищожен, тъй като противоречи на морала и на добрите нрави. Според ответната страна, договорената арендна цена е изключително ниска и е причина за нееквивалентност на престациите при съобразяване срока на договора.

В тази връзка се сочи, че при прехвърляне на имота Г. Г. изрично е декларирал, че е единствен собственик на имота и упражнява фактическа власт върху същия.

С предявения насрещен иск се иска Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, т о м XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка, да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави.

3

Ответникът по насрещния иск е подал отговор в законоустановения срок, с който изразява становище за недопустимост на насрещната искова молба.

П. Л. счита, че ищецът по насрещния иск няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В тази връзка заявява, че предметът на отрицателния установителен иск на дружеството се припокрива с предмета на нейния положителен установителния иск.

Противопоставя се на твърдението, че клаузата за размера на арендното плащане е нищожна. Счита, че същата е адекватна и еквивалентна на престациите по договора. Развива съображения за неоснователност на исковете, идентични с тези от исковата си молба.

Прави се искане насрещните искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Евентуално, ако бъдат приети за допустими, се иска да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл.

79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗАЗ.

С първоначалната искова молба съдът е сезиран с обективно съединени претенции с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗАЗ.

По двете претенции е в тежест на ЧЗП П. Л. да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по за Договор за аренда от 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич, изменен с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008 г., акт 12, том XVI при СВ Добрич и Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич за аренда на поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка – ищецът следва да докаже наличието на насрещни волеизявления между страните, по силата на които ответникът се е задължил да предостави на ищеца за ползване поземлен имот с идент. № ***, представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка, а ищецът от своя страна се е задължил да заплаща рента за ползването на земеделската земя.

Първоначално ЧЗП П. Л. и И. Д. са сключили Договор за аренда на 18.03.2003 г., вписан под № 75, том XIV, вх. рег. № 4249/19.03.2003 г. при СВ Добрич (л. 5). По силата на съглашението И. Д. е предоставил на ЧЗП П. Л. за ползване поземлен имот с идент. № *** (номер по предходен план 021046), представляващ нива с площ от 42, 004 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка и поземлен имот с номер по предходен план 021014, представляващ нива с площ от 10, 002 дка, трета 4 категория, находяща се в землището на с. Б., Община Добричка. Срокът на договора е пет години, съгласно чл. 2.

Впоследствие срокът на договора е продължен с десет години, считано от 04.03.2008 г. с Анекс от 04.03.2008 г., вписан с вх. рег. № 4803/17.03.2008г., акт 12, том XVI при СВ Добрич (л. 6). На по-късен етап е продължен още веднъж с десет години, считано от 05.03.2018 г. до края на стопанската 2027 г./2028 г. – Анекс от 28.02.2017 г., вписан с вх. рег. № 2022/06.03.2017 г., акт 105, том V при СВ Добрич (л.7). От коментираните писмени доказателствени средства се извежда, че действието на процесния договор обхваща периода от 18.03.2003 г. до края на стопанската 2027 г./2028 г.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна уточни, че не е предявил отделен иск за нищожност на договора за аренда поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Поясни, че единствено оспорва истинността на процесния аренден договор и на анексите към него с твърдения, че И. Д. не е ги е подписвал. В тази връзка бе открито производство по чл. 193 от ГПК. Заключението по изготвената съдебнографическа експертиза по категоричен начин установи, че подписите в посочените документи са положени от И. Г. Д.. Установи се също, че ръкописният текст „И. Г. Д.“ в двата анекса също е изпълнен от И. Д..

Заключението е обективно и професионално изготвено, поради което съдът го възприема при формиране на фактическите си изводи. Доколкото оспорването не бе проведено успешно, то и възражението се явява неоснователно.

С отговора на исковата молба ответната страна релевира възражения за прекратяване на договора на няколко основания – поради отправено едностранно писмено предизвестие от ответника и поради смъртта на И. Д. – основания по чл. 15, пр. 3 и 4 от договора. В същия смисъл са изявленията, обективирани в нотариални покани от 06.12.2022 г. и от 26.07.2024 г. на ответното дружество (л. 16 и 159). От своя страна ищцата е изпратила отговори на нотариалните покани, в които е развила аргументи, идентични с тези от исковата молба (л. 18 и 161).