Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Никопол, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20214420100199 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Производството по дело е образувано чрез разделяне по реда на чл.210 от ГПК на производството по гр.д. № 534/ 2020 г. по описа на НРС и това по настоящото дело, като по гр.д. № 534/2020г. е останал за разглеждане иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Настоящото дело е образувано по осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС за ревандикация на реална част от поземлен имот с площ, първоначално заявена от 180кв.м. и уточнена по-късно от 200кв.м.В уточняващата исковата молба, приложена на л.55-57 се излага от Е. А. С. и З. Д. С. и двамата от гр.Никопол, чрез адв. С.П. от ПлАК, че те са собственици в режим на СИО на основание правна сделка, обективирана в н.а. № 153, том 1, дело № 273/1992г. на нотариус при РС Никопол на реална част с площ от 204 кв.м., попадаща в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, съответстващо на парцел II- 362 в кв. 100 по РП на гр.Никопол от 1982 г., при граници: от две страни улици, М. М. А.- Н. М. Т. и А. А.Я. - Р.Р. М., ведно с изградената в дворното място сгради с идентификатор *** и ***, попадащи в претендираната реална част.

С нот.акт за собственост от 1970 г. им е признато правото на собственост за 35 кв.м., придадени по регулация от общинско място в квартал 100 в гр.Никопол. Придаваемите части са заплатени на собственика . Регулацията от 1982 г. е приложена и изкупените части са придадени към имота на ищците. Поддържат, че ответниците М. М. А. и Г. М. А., които са съсобственици на съседния на ищцовия имот - ПИ с идентификатор ***, без основание са навлезли в имота на ищците и са завзели част от него – спорната площ от 200кв.м. като същата реална част неправилно е заснета в имота на ответниците, които 1 същите владеели без основание.Молият да се приеме за установено, към монета на предявяване на иска, че ищците са собственици на реална част с площ от 200 кв.м., попадаща в имота на ответниците които същите владеят и ползват без правно основание както, и да бъдат осъдени същите да им предадат владението на същата, ведно с построените в нея сгради. Представя писмени доказателства, правят доказателствени искания. Претендират разноски. В хода по същество представят писмени бележки.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез процесуалният им представител адв. Д.Д., с който оспорват изцяло предявеният иск, като неоснователен и молят да се отхвърли. Развиват доводи, че между двата имота, никога не е имало ограда, както и че от 1977г. и до настоящият момент, същите в режим на СИО ползват процесната ид.ч., и никой не им е оспорвал владението, поради което твърдят, че са собственици на имота на основание договор за покупко – продажба и давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 г. В хода по същество представят писмени бележки в които излага и това, че с влязло в сила решение по гр.д. № 534/20202г. на НРС е установено, че няма грешка при в кадастралната картна на гр.Никопол, при заснемане на границата между двата имота собственост на страните.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че ищците са собственици на дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Никопол, а ответниците са собственици на съседния на техния недвижим имот – ПИ с идентификатор идентификатор № *** по КК на гр.Никопол.

Правата на собственост на страните върху имотите и регулационната история на двата имота е установена с писмените доказателства, по приложеното гр.д.№ 534/2020г. на НРС.

По това дело не е бил представен обаче н.а. № 80, том 1, дело № 202/1970г. на районен съдия при НРС, а същият е представен едва по настоящото дело.Видно от него, към имота на ищците са били придадени по регулация 35 кв.м. дворно място от общината, стойността на което е била напълно заплатена.

Историята и регулационния статут на имотите на страните е изследвана и от назначената по настоящото дело СТЕ извършена от ВЛ С.С., която не е оспорена от страните, видно от която се установява следното:

Със заповед №584/1982 год. е одобрен действащия застроителен и регулационен план на гр. Никопол - стар град, съгласно който площта на УПИ II- 362, собственост на ищците - измерена графично е 428,5 кв.м., а площта на УПИ XIV 362, собственост на ответниците е 325 кв.м.

В този план няма отразена кадастрална граница между УПИ XIV -362 и УПИ II362 .Отразена е в синьо само имотна граница, която не е изменяна в последствие.

Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-1875/28.12.2006год. на ИД на АГКК имот с идентификатор ***, в който попада и УПИ XIV-362 е с площ 623 кв.м., имот с идентификатор ***, който е част от УПИ 2

II -362 е с площ 262 кв.м.

ВЛ е дало заключение, че Спорната част от УПИ II -362, попадаща в поземлен имот с идентификатор ***,отразена на комбинирана скица №1 в зелен щрих с нейните очертания е с площ 200кв.м., измерени графично. ; Спорната част от УПИ II-362 не отговаря на изискването за придобиване по давност като реална част нито по ЗУТ, нито по ЗТСУ.

Парцел 11-362 в кв. 100 по плана на гр. Никопол, представлява урегулиран поземлен имот, считано от 1969 год. , на основание на Заповед №2289/ 13.08.1969год. година, с която е одобрен застроителния и регулационен на гр. Никопол, което е видно от нотариален акт №147, том 2, дело 276 от 1969 год., който е представен по гр.д.534/20 год. на PC-Никопол и нотариален акт №80, том 1,дело 202 от 1970 год. на Никополски районен съдия, който то не е бил сред документите по гр.д. 534/20 год. на PC-Никопол и не е отразен в разписния лист при Община Никопол. Същият е представен в настоящето производство.; Границата нанесена като граница между ПИ *** и ПИ*** в КККР на гр. Никопол, одобрена със Заповед №РД- 18-78/28.12.2006год. не съвпада с никоя от границите на УПИ II-362 и УПИ XIV-362 в стр.кв.100 на гр. Никопол по никой от плановете на града, действали преди влизане в сила на КККР на гр. Никопол, одобрена със Заповед №РД-1878/28.12.2006год. на изп.директор на АГКК. Регулаииционната граница между УПИ II-362 и УПИ XIV-362 в стр.кв. 100 на гр. Никопол е отразена на комбиниран скица №1 в син цвят.Тя е трябвало да бъде съобразена при изготвяне КККР на гр. Никопол.

ВЛ е заключило още и това, че съществуващата подпорна стена, между двата имота не е отразявана като кадастрална граница по никой от плановете през годините до одобряване на кадастралната карта със Заповед №РД-18- 78/28.12.2006год. на ИД на АГКК.

При справка в техническа служба на Община Никопол и СГКК не се установява при заснемане и изготвяне на кадастралната карта, касаеща УПИ II-362 и УПИ XIV-362 в стр.кв.

100 да са изискани и представяни необходимите по закон кадастрални планове на населените места, документи за собственост, да са извършвани контролни измервания за подобряване на точността ,да са правени справки в регистрите на общинска, данъчни регистри и други с оглед нанасянето на имотите в новата кадастрална карта и да е спазена процедурата , определена в Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При изготвяне на кадастралната карта са използвани само данните от заснемането на място. В техническа служба на Община Никопол не се съхраняват строителни книжа и разрешения за строеж за сгради с идентификатори *** и ***.

От приложеното гр.д.№ 534/2020г. по описа на НРС се установява, че е бил предявен от ищците по настоящи дело, против същите ответници, иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване на установено на грешка в КК на гр.Никопол от 1969г., между вътрешната граница на имотите на страните и поставената на това място ограда между имотите. С влязлото в сила решене по делото предявеният от Е. А. С. и З. Д. С. против М.

М. А. иск е отхвърлен като неоснователен.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

В производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява собствеността на ищеца към минал момент, а именно момента на влизане в сила на кадастралния или регулационен план.

С влязлото в сила решение по гр.д.№ 534/2020г. по описа на НРС , приложено към настоящото дело, съдът е приел в мотивите си, че не е налице грешка в кадастралната карта на гр.Никопол към 1996г., по отношение границите между двата процесни имота собственост на страните по делото, т.е., към минал момент и е отхвърлил иска.

От заключението на СТЕ изготвено от вещото лице инж. С.С., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че когато е одобрен действащия застроителен и регулационен план на гр. Никопол- стар град,/ това е станало през 1982г./, площта на УПИ II- 362, собственост на ищците - измерена графично е 428,5 кв.м., а площта на УПИ XIV 362, собственост на ответниците е 325 кв.м. и този план няма отразена кадастрална граница между двата процесни имота. При оглед на място, ВЛ е установило, че по настоящем имот с идентификатор *** (УПИ XIV -362), собственост на ответниците с площ 623 кв.м., навлиза в УПИ II -362, с площ 200 кв.м., измерени графично.

Представеният в настоящото производство, нотариален акт №80, том 1,дело 202 от 1970 год. на Никополски районен съдия, който не е сред документите по гр.д. 534/20 год. на PC-Никопол, не е отразен в разписния лист при Община Никопол. Нормата на чл.110 ЗТСУ също сочи, че недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Ал.2 от цитираната разпоредба пък предвижда, че длъжник по дворищнорегулационния план /за заплащане на определеното обезщетение/ е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Когато имота е придобит от ищците през 1992г., придаваемите по регулация 35 кв.м. са били изплатени, поради което и имота не следва да се счита за неуреголиран.

Вещото лице изрично е посочило, че графически изчислено разликата между границите по кадастралната карта и по сега действащият плана е 200 кв.м. Спорната част от УПИ II-362 не отговаря на изискването за придобиване по давност като реална част нито по ЗУТ, нито по ЗТСУ./Извън горното, не на последно място, съдът счита за нужно да отбележи, че често срещан проблем при разрешаването на строителството и въвеждането на сградите в експлоатация в определени жилищни квартали на гр.Никопол е неприложението на законоустановените правила за уличната и дворищната регулация и заниженият контрол в тази връзка. Поземлените имоти в т.н. „турска махала“ в града, се разпределят, ползват и застрояват, на принципа на роднински, приятелски и добросъседски отношения, без да се държи сметка за проведена определена административна процедура, при която да им е дадено предназначение и режим на устройство и определяне на граници, съобразно правото на собственост. В случая е безспорно, че до преди няколко години, страните, които са близки, роднини са били в много добри отношения и не са имали спорове за процесните ид.ч., съгласно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели./.

По така изложените по-горе съображения настоящият състав прави извод, че по 4 настоящем ищците се легитимират като собственици на 200 кв.м. ид.ч. , която разлика представлява площта на отразената на комбинираната скица № 1 в зелен щрих, измерени графично. На основание чл.108 ЗС ответниците следва да бъде осъдени да предадат владението върху процесната реална част, ведно с находящите се в нея сгради и искът следва да бъде уважен.

На осн. чл.78 ал.1 ГПК предвид изхода на спора на ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски в настоящото производството в размер на общо 1150лв., съгласно представеният списък с писмената защита.