Решение № 1311 от 13.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501500 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 45554/16.06.2023г. от И. В. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Л.“ ***, чрез процесуалния му представител адв. М. К. от ВАК, срещу решение № 1823 от 23.05.2023г., постановено по гр. дело № 10300/2022г. на Варненския районен съд, ХХ XVти състав, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на Г. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д- р К.Й.“ *** сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп. дело № 20223110408017 по описа на СИС при ВРС, за което вземане е издадена заповед № 3903 от 28.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20223110108159 по описа на ВРС за 2022г., на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита, че районният съд се е произнесъл по недопустим иск и в нарушение на правото на ЕС и на Конституцията на РБ, като излага подробни съображения в тази насока. В евентуалност, излага становище за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Отправя алтернативни искания: да се обезсили обжалваното решение, като процесуално недопустимо или същото да се отмени като 1 процесуално неправилно. Претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба от Г. С. М. срещу И. В. Н., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп. дело № 20223110408017 по описа на СИС при ВРС, за което вземане по ч. гр. д. № 20223110108159 по описа на Районен съд - Варна за 2022г. е издадена заповед № 3903 от 28.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила съдебно решение ищцата е осъдена да заплати на ответника суми, съставляващи съдебно деловодни разноски. В първоинстанционното производство от страна на ищеца /ответник в настоящото/ е посочена банкова сметка за доброволно плащане. В изпълнение на съдебното решение, ищцата превежда по посочената банкова сметка присъдените суми. Няколко дни по-късно е уведомена от банката за закриване на сметката. На 08.07.2021г. ищцата извършва плащане посредством системата Easy pay. Преведените суми са получени от ответника на 11.12.2021г. Независимо от осъществените плащания, ответникът се снабдява с изпълнителни листи, въз основа на които образува три изпълнителни дела. До ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, което обуславя и необходимостта от правна защита, за осъществяването на която е заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се още, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, т. 1 ГПК - поради плащане преди образуването му.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост, евентуално - за неоснователност на иска. Становището си за недопустимост обосновава с възражение за невъзможността по исков ред да се възстановяват разноски за адвокатска защита. Излагат се още възражения за липса на правен интерес на ищцата от провеждане на предявения иск. Намира също, че интересите на ищцата биха могли да бъдат надлежно охранени посредством провеждане на иска по чл.

403, ал. 1 ГПК. Ответникът излага подробни съображения и за неоснователност на иска, като сочи, че по никакъв начин не е уведомен за предприетите от ищцата действия по погасяване на задължението. Позовава се също на недобросъвестно упражняване на процесуални права от ищцата.

2

Отправя искане за прекратяване на производството, евентуално - за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

С обжалваното решение е уважен предявеният иск.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 8159/2022г. по описа на ВРС се установява, че въз основа на подадено заявление от Г. С. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 3903/28.06.2022г. срещу длъжника И. В. Н. за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски в общ размер от 425 лв. Препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника на 01.07.2022г. , който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 26.07.2022г., като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявил настоящия положителен установителен иск.

С решение № 260785/21.10.2020г. по гр. д. № 1216 по описа на Районен съд - Варна за 2020г., Г. С. М. е осъдена да заплати на И. В. Н. сумата от 312,80 лева, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда - 31.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

С определение 264665/16.12.2020г. по гр. д. № 1216/ 2020г. на ВРС, постановеното решение е изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта за разноските, като Г. М. С. е осъдена да заплати на И. В. Н., разноски в размер на 53,84 лв.

Решението на ВРС е потвърдено от състав на Варненски окръжен съд, с решение № 1129 от 28.06.2021г. по в.гр.д. №567/2021г. С цитираното решение Г. С. М. е осъдена да заплати на И. В. Н. сумата от 330 лв., представляваща разноски за водене на въззивното производство.

От приложеното изп. дело № 8017/2020г. по описа на СИС при ВРС се установява, че същото е образувано на 21.01.2022г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в законна сила на 28.06.2021г. решение № 260785/21.10.2020г. по гр. д. № 1216 по описа на Районен съд - Варна за 3

2020г., с което Г. С. М. е осъдена да заплати на И. В. Н. сумата от 53,84 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

На 02.03.2022г. длъжницата М. е получила покана за доброволно изпълнение. С молба, депозирана по делото на 07.03.2022г., длъжницата уведомява съдебния изпълнител, че на 08.07.2021г. е изпълнила задължението си по приключилото гр. дело № 1216/2020г. на ВРС, като отправя искане за прекратяване на производството. Към молбата са представени писмени доказателства, от които се установява, че на 05.07.2021г., Г. С. М. е превела в полза на И. В. Н., по сметка с IBAN: BG13CREX92601000700304, сумата от 739.47 лв. Като основание за извършения превод е посочено 312.80 + 53.84 ГД 1216/20 г. ВРС, 43.10 ЛХ 26.02.20 - 05.07.2021, 330 - ГД 567/21. На 13.07.2021г. Г. М. е изпратила писмо по телепоща до И. Н., обективиращо изявления за невъзможност за извършване на плащане на дължимите суми по гр. д. № 1216/2020 г. на ВРС и 587/2021 г. на ВОС, по посочената по делото банковата сметка, поради закриването . Поради липса на данни за друга сметка, сумите са изпратени чрез „EasyPay“. Съгласно приобщеното писмоотговор, телепощата е доставена на адреса на получателя срещу подпис, на 14.07.2021г., като е направено отбелязване „Н.а – майка“.

На л. 22 от изп. дело са приложени разписки от 08.07.2021г., от които е видно, че Г. М. е привела в полза на И. Н. чрез „EasyPay“, сумите от 409,74 лв. /с посочено основание 312.80 лв. + 53.84 лв. - гр. д. 1216-20, 43.10 лв. лихви 26.02.20 - 05.07.21/ и 330.00 лева /с посочено основание по в. гр. д. № 567 от 21г. на ВОС/. Към молбата на длъжницата е представен и договор № 23 от 02.03.2022г., сключен между Г. С. М. и адв. А. А., с предмет оказване на правна защита и съдействие по изп. дело и договорено възнаграждение в размер на 500 лв.

На л. 56 и л. 57 от изп. дело са приложени 2 бр. разписки от 11.12.2021г., от които е видно, че на посочената дата И. Н. е получил изпратените от Г. М. суми от 330 лв. и 409,74 лв., като в последната сума е включена сумата от 53,84 лв.

С постановление от 14.06.2022 г. изпълнително дело № 8017/2022г. VIII район по описа на СИС при ВРС е прекратено, на основание чл. 433, ал.

1, т. 1 от ГПК.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

По възражението за неправилна правна квалификация на иска:

Константната съдебна практика приема, че когато първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но е определил неправилно правната квалификация на иска, въззивният съд е длъжен да посочи правилната правна квалификация и да разгледа спора по същество, тъй като атакуваното решение не е недопустимо. В случая, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск, но дори и да не беше така, то този въпрос е 4 по основателността на обжалваното решение, а не по неговата допустимост.

По възражението за недопустимост на заповедното производство:

Производството по чл. 410 от ГПК е строго формално и в него не се установява вземането, а само се извършва проверка дали същото е спорно.

Заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.

Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Наличието или липсата на посочените формални изисквания обуславя уважаването или отхвърляне на заявлението. Правният интерес за образуване на заповедното производство се извежда от твърденията за наличието на обстоятелства, въз основа на които заявителят обосновава вземането си. В случая, заявителят е изложил подробно фактите и обстоятелствата, въз основа на които претендира вземането си и които обуславят правния му интерес от провеждане на заповедно производство.

По възражението за недопустимост на предявения установителен иск:

Допустимостта на иска по чл. 422 вр. чл.415 от ГПК се предполага от наличието на проведено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, завършило с издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя, релевирано в срок възражение от длъжника и своевременно предявяване на иск за установяване съществуването на спорното вземане. В случая, посочените предпоставки са налице.