Решение № 27 от 15.04.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200169 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба подадена от И. Е. Г. от гр. С., бул. „.....“ № , ет. , ап. , ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „.....“ ЕООД, ЕИК ....., против Електронен фиш (EФ), серия К № 7678137 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева.

В подадена от адв. Б. К. жалба се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. В подкрепа на наведените доводи са изложени подробни съображения.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София , с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация, а също така и представени от 1

ОДМВР София разпечатки относно мястото, на което е разположено техническото средство към момента на заснемане на процесното нарушение.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 22.06.2023 г., в 17,15 часа, в с. Луково, общ. Своге, на път II-16, км.

64+500, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с автоматизирано техническо средство № 11743с1, е заснет лек автомобил „Волво ХЦ 90“, собственост на дружеството, на което жалбоподателят е законен представител, с рег. № ....., със скорост от 77 км./ч.

(л. 16 от делото) при ограничение на скоростта в населено място от 50 км./ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От съдържащия се в административнонаказателната преписка (АНП) Протокол за използване на АТСС се установява, че АТСС, посочено в процесния електронен фиш, е използвано на 22.06.2023 г. с начало на работа 15,00 часа и край на работа 19,00 часа, в с. Луково, общ. Своге, на път II-16, като посоката на движение на контролираните превозни средство е била в двете посоки – от гр. Своге към гр. София и обратно. Следователно посоката на движение на автомобил с рег. № ..., е без всякакво значение по настоящото дело, тъй като и в двата случая ограничението на скоростта е еднакво.

От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 22.06.2023 г., в 17,15 часа, лек автомобил с рег. № ..... е засечен със скорост от 77 км./ч., като уредът е разположен на км. 64+500 на републикански път II – 16. Обстоятелството, че км. 64+500 на републикански път II – 16 се намира на територията на населеното място с. Луково, се установява от писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация. От справка за собственици на превозното средство се установява, че автомобилът е собственост на „......“ ЕООД, а от справката от Търговския регистър е видно, че жалбоподателят е управител на дружеството.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден срещу него ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 74 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 24 км./ч.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също Протокол от проверка № 125-СГ-ИСИС от 13.10.2022 г. на Български 2 институт по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в периода от 11.10.2022 г. до 13.10.2022 г. и съответства на одобрения тип. От Заповед № 8121з172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба към последната се установява, че обжалваният съответства на утвърдения образец.

Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като н евъзможността да се докаже надлежното връчване на фиша винаги следва да се тълкува в полза на жалбоподателя.

При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията са следните :

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 ДР ЗДвП, преповторена в § 1, т. 1 ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията предвидени в чл. 189, ал. 4, изр, 2-ро ЗДвП. Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство (МПС), собственика му, описание на нарушението (установената скорост, разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане.

Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан.

Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение.

3

В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 77 км./ч. е приспадната възможната грешка и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 74 км./ч. при разрешена 50 км./ч. и превишение от 24 км./ч., което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението, намалена с 3 км./ч. толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е в полза на нарушителя. Наказанието е определено в съответствие с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, който предвижда за превишаване от 21 до 30 км/h – глоба 100 лева.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на автомобила. В процесния случай законният представител не е посочил да е предоставил моторното превозно средство на друго лице.

По изложените съображения, съдът приема, че не са налице основанията за изменение или отмяна на атакувания електронен фиш, поради което същият като законосъобразен трябва да бъде потвърден. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и направеното изрично искане, в полза на ОДМВР София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено близо до минималния размер посочен в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава Електронен фиш, серия К № 7678137, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с който на И. Е. Г. от гр. С., бул. „...“ № , ет. , ап. , ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „......“ ЕООД, ЕИК ....., е наложена глоба в размер на 100 лева – на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Осъжда И. Е. Г. от гр. С., бул. „...“ № , ет. , ап. , ЕГН ********** , да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4

5