Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31818 от 28.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52507/2023
Вид
Определение № 31818
Подписан
28.07.2025
В сила
28.07.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31818 гр. София, 28.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110152507 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 176933/21.05.2025 г. на ответника, с която е направено искане за допълване на протоколно определение от 12.05.2025 г., с което производството по делото е прекратено, в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени сторените по делото такива в общ размер на 1940 лв., от които: 1440 лв. – адвокатско възнаграждение и 500 лв. – разходи за възнаграждение на вещо лице.

Молителят поддържа, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато причината за това се дължи на постигнато между страните споразумение, когато се прилага ал. 9, какъвто настоящият случай не е, поради което счита, че в негова полза се следват претендираните разноски в общ размер на 1940 лв.

В подкрепа на факта относно реалното им извършване представя фактура и банково извлечение.

Насрещната страна – ищците А. И. и Б. П., не изразяват становище в предоставения срок.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок /в срока за обжалване/, поради което се явява процесуално допустимо. Касае се за искане за допълване, а не за изменение на определението, поради което представянето на списък за разноските не се явява необходимо условие за неговата допустимост. Разгледано по същество – искането е частично основателно.

С определение от 12.05.2025 г., чието допълване в частта за разноските се иска, производството по делото е било прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Действително, по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без 1 значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, I г. о.

В случая, с поведението си ищците са предизвикали образуването на настоящия процес, който първоинстанционният съд е намерил за недопустим. В същото време с отговора на исковата молба своевременно ответникът е отправил искане за присъждане в негова полза на направените разноски по делото, като е представил доказателства за сторените разноски.

Ето защо, принципно в полза на ответника се следват сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, чиято стойност се равнява на сумата от 1440 лв., като всяка от ищците носи отговорност за 1/2 част, т.е. за по 720 лв.

Във връзка с искането за солидарно осъждане на ищците за разноски следва да се припомни, константната практика на ВКС / ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 534/18.06.2019г. на ВКС, четвърто ГО, по гр. дело № 465 по описа за 2019г./, съгласно която "отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя е деликтна отговорност за предявяването на неоснователен или недопустим иск, ограничена, защото включва само такси и разноски за производството, страната, срещу която е постановено съдебно решение, носи отговорност за разноските дори и когато е положила дължимата грижа да издири действителното правно положение, преди да инициира съдебно производство, поради което отговорността й е и обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото".

От чл. 121 ЗЗД следва, че пасивната солидарност произтича от закон или договор.

Доколкото в разглеждания случай не е налице законоустановено основание за солидарна дължимост на претендираните от ответника разноски, то приложение намира общото правило и ищците дължат разноски разделно - всяко по 720 лв.

Разноски за възнаграждение на вещо лице не следва да се присъждат на ответника, тъй като такива не са сторени в настоящия процес. Пропускът на страна по претенциите за разноски в един процес не може да се преодолява в друг процес, макар и последващият процес да е между същите страни.

Ето защо, постановеното по делото прекратително определение следва да бъде допълнено в горепосочения смисъл, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1440 лв., представляваща разноски по делото за сторени разходи за адвокат, като в останалата част искането за допълване следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА протоколно определение от 12.05.2025 г., постановено по гр. дело № 52507/2023 г. по описа на СРС, 178състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, като 2

ОСЪЖДА А. Горчева И., ЕГН **********, да заплати на Център за психично здраве "Проф.

Н. Шипковенски" ЕООД, ЕИК 121696971, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 720 лв., представляваща разноски по гр. дело № 52507/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, да заплати на Център за психично здраве "Проф. Н.

Шипковенски" ЕООД, ЕИК 121696971, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 720 лв., представляваща разноски по гр. дело № 52507/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, за адвокатско възнаграждение, като

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, инкорпорирано в молба с вх. № 176933/21.05.2025 г. в останалата част - за присъждане на разноски за заплатен депозит в размер на 500 лева, както и за солидарно осъждане на ищците.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3