Решение № 1317 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Мария Яначкова

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503821 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 5149/25.08.2020г. постановено по гр.д.№ 15642/2012г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно основание чл.19 ал.3 и чл.82 ЗЗД, предявени от Ж. А. П., ЕГН **********, против В. Г. И., ЕГН **********, за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 15.03.2006г., както и за заплащане на сумата от 139 966.20 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от забавено изпълнение на предварителен договор от 15.03.2006г., изразила се в пропуснати наеми за недвижими имоти, които би получил през периода 22.11.2009г. - 22.11.2012г., ако бе сключен окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2012г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Със същото решение Ж. А. П. е осъден да заплати на В. Г. И., на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 5 600 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Ж. А. П. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените от него искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че В. И. не е страна по Предварителен договор от 15.03.2006г., тъй като последният не е подписан от нея, нито ръкописно изписаните имена са положени от нея, като е 1 отхвърлил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Изтъква факта, че единичното заключение на СГр.Е е допуснато след изслушване на тройното заключение на СГр.Е, сочещо автентичност на подписа от страна на продавача В.И., което е довело до постановяване на неправилно, необосновано и при съществено нарушение на процесуалните правила решение. Твърди, че изрично е оспорено това последно единично заключение и е поискано назначаване на тройна СГЕ, но съдът е оставил без уважение това искане. Ето защо моли да бъде назначена повторна тройна почеркова експертиза, по която вещите лица графолози, след като се запознаят детайлно с материалите по делото и предоставения допълнителен сравнителен материал, да работят по задачите на изготвените в първоинстаиционното производство експертизи, както и на още един въпрос, а именно: да се установи дали подписът за „ПРОДАВАЧ“ на трета страница на „Предварителен договор" обект на експертизата, е положен от В. Г. И., дали ръкописният текст В. Г. И.“, положен под подписа за „ПРОДАВАЧ“ в „Предварителен договор“ - обект на експертизата, е изписан от нея, както и да се установи дали в „Предварителен договор“ положеният подпис и изписаните три имена под думата „ПРОДАВАЧ“, е налице така наречения „автоподлог“ /Изопачаване на собствен почерк в подписи/. Изразява готовност за предоставяне на допълнителен сравнителен материал на вещите лица, по който да работят, както и при изготвянето на експертизата да бъдат иззети нови експериментални образци. Най-подробно посочва, че доказателствената тежест се носи пълно и главно от ответницата, която оспорва частен диспозитивен документ по смисъла на чл.193 ал.3 ГПК, носещ подписа й. В първото заключение на в.л.В. и в заключенията на в.л.Г. и Б. е прието, че подписът, обект на изследване, е положен от В. И.. Само в.л. Х.- Н. е дала заключение, че не може да се даде категоричен отговор на този въпрос, а в.л.С. е дал отрицателен отговор. Касателно трите имена, обект на изследване, в.л.Г. и Б. са дали заключение, че са изписани от лицето В. И., а останалите вещи лица са дали отрицателен отговор. Следователно правоизключващото възражение на ответницата е недоказано пълно и главно. Твърди, че съгласно постоянната и непротиворечива съдебна практика, единствени необходими и задължителни реквизити за действителност на частен диспозитивен документ са дата, място, съществено съдържание и положени подписи от страните по него, без да е необходимо и ръкописно изписване на техните имена.

С оглед горното твърди още, че сключеният Предварителен договор от 15.03.2006г. е действителен и напълно валиден. Същият е бил сключен под отлагателното условие, ако висящото към момента на сключване на договора гр.д. № 910/2005г. по описа на СРС, 37 състав, завърши с решение, влязло в законна сила, по силата на което В. И. се признава за едноличен и изключителен собственик на процесните имоти. На 10.08.2006г. условието се е сбъднало, респ. съгласно чл.1 т.1, б.„Б" от процесния договор изискуемостта на задължението на продавача за сключването на окончателен договор, респ. прехвърляне на правото на собственост и предаване на владението на ответната страна върху процесните недвижими имоти е настъпила на 31.12.2007г. от който момент същата е изпаднала в забава.

Претендира разноски.

2

В хода на производството пред САС жалбоподателят почина на 01.07.2021г., като на негово място бе конституирана по реда на чл.227 ГПК В. Ж. П. - Р., ЕГН:

********** - наследник по завещание, по следните аргументи: на 29.07.2021г. е обявено саморъчно завещание от Ж. А. П., по силата на което същият завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на лицето В. Ж. П. - Р., която става единствен негов наследник по завещание. Процесното саморъчно завещание е обявено на 29.07.2021 г. с протокол при нотариус Р. С., per. № *** на НК.

Въззиваемата страна В. Г. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че видно от мотивите на атакуваното решение СГС е анализирал подробно и задълбочено изслушаните и приети по делото четири броя съдебно-почеркови експертизи и обосновано е кредитирал основното и допълнително заключение на техническо-графологическата експертиза, изготвена от в.л.И. С., както и особеното мнение на в.л.Н. от тройната графологическа експертиза, като е изложил подробни съображения, а именно : при изготвяне на техническата експертиза е използвана апаратура/тринокулярен стерео видео микроскоп/, с каквато тройната експертиза/ Г. и Б. / и вещото лице В. не са разполагали. Посочва, че обосновано решаващият състав на СГС изцяло кредитира заключението на в.л.С. и приема, че подписът е поставен от субект, който е имитирал писмено- двигателния навик на ответницата, като при това действие имитиращият, в следствие на предварителната си подготовка, е проявил по-висока степен на обработеност при изписване на основните елементи, като например тези от буква „В", но предвид неестественото за него комбиниране на графичните построения, е допуснал и нарушения на координацията си именно в участъците, където движенията би следвало да са машинални и привични. По повод оспорването на сравнителният материал, използван от в.л.

С., отбелязва, че същият е напълно достатъчен, като действително обхваща както времевият интервал от малко преди датиране на процесния документ до настоящият момент /експерименталните образци/, Използваните от вещото лице и описани в експертизата документи, са изготвени в периода преди, около и след датирането на предварителния договор, а експерименталните образци, са снети с оглед проследяването на тенденцията у В.

И., за съхраняване на писмено-двигателният й навик, както и за възприетото пространствено построяване на почерка върху нелинирани листове именно, предвид установените топографски особености на обектите. Именно затова твърди липса на съгласие за сключване на договора по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД, както и липса на плащане от страна на купувача на продажната цена за трите броя имоти - магазини. Не без значение в тази връзка е, че страницата от предварителния договор, на която съществува текст за "изплащането на горепосочените недвижими имоти", не е подписана и не е трайно прикрепена към страницата, на която се намират имитираните подписи на продавача. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.19 ал.3 и чл.82 ЗЗД.

3

Ищецът Ж. А. П. твърди, че на 15.03.2006г. сключил с ответницата предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, които тя се задължила да продаде срещу заплащане на договорена цена, три магазина, при цена за всеки от тях, както следва: 55 000 щатски долара за първия, 57 000 евро за втория и 60 000 лв. за третия. Ищецът заплатил цената на всеки от имотите изцяло и в брой в деня на подписване на договора. Страните определили краен срок за прехвърляне на правото на собственост върху имотите 31.12.2007г., при условие, че до тази дата приключи гр.д. № 910/2005г. на СРС, ГО, 37 състав, и ответницата бъде призната по това дело за собственик на имотите. Това условие се сбъднало, решението по горецитираното дело влязло в сила на 10.08.2006 г. Ищецът многократно канил ответницата да сключат окончателен договор, но тя не предприела действия да изпълни поетото от нея задължение. Наред с това твърди, че му дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размер на 139 966.20 лв., представляваща пропусната полза, изразила се в пропуснати наеми, които ищецът би могъл да получи, ако бе собственик на имотите, през периода 22.11.2009г. - 22.11.2012г. Моли съда да обяви за окончателен предварителния договор от 15.03.2006г. и да осъди ответницата да му заплати обезщетение за забавено изпълнение в размер на 139 966.20 лв., представляващо пропусната полза, изразила се в пропуснати наеми за имотите за периода 22.11.2009 г. - 22.12.2012 г./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 24.02.2014г./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

Ответницата В. Г. И. оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва всички фактически твърдения в ИМ; твърди, че между страните не бил сключен предварителен договор - не е подписала лично предварителния договор, нито била автор на ръкописно изписаните три имена за „продавач“; не е получила сумите по пункт втори от предварителния договор, нито каквито и да било суми от ищеца; л.1 и л.2 от предварителния договор не носели подписи, поради което не са част от него; оспорва твърденията, че е поканена да подпише окончателен договор; поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 15.03.2006г. между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата, в качеството си на продавач, се е задължила да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1/ за магазин № 1, находящ се в гр. София, в партера на сградата с лице към бул.’’Дондуков” № 44, състоящ се от един салон, сервизи и коридор, с площ от 37.50 кв.м., при съседи: от север - бул.’’Дондуков”, от изток - магазин № 2, от юг - стълбище, от запад - двор, заедно със зимнично помещение с вътрешна стълба от магазина, с площ 15.20 кв.м, при съседи на зимничното помещение: двор, ***, С. К., А. Д., който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1845/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Ал. Дондуков - Корсаков“ № 44, ет.1, обект 1 в сграда №1, 4 разположен в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи на обекта: на същия етаж обекти с идентификатори ***, ***, под обекта - няма, над обекта ***, ведно с прилежащо зимнично помещение от 15.20 кв.м. и 165/3680 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от поземления имот ***, целият с площ 452 кв.метра, който поземлен имот е при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, при цена от от 55