Протокол № 2113 от 21.11.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2113 гр. Пазарджик, 21.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220103058 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Й. Д. Т. (ищец), редовно призован чрез адвокат А. А. А. (1800043544 АКПазарджик) от АК-Пазарджик, не се явява. За него се явява адвокат А. А. А., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.

СИТИ КЕШ ООД (ответник), редовно призован чрез Х. М. Г.

(********** Софийска адвокатска колегия), не изпращат представител.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба по хода на делото вх.№ 30258/06.11.2025 от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. – САК, с личен адвокатски номер **********, email: [email protected], тел. *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис Б, с която молят насроченото за 21.11.2025 г. от 09:30 ч. открито съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие, не възразяват да се даде ход на делото, правят искане за неприсъствено решение, по същество на спора молят да бъдат отхвърлени предявените искове по съображенията в отговора.

По отношение на поисканите от ищеца разноски:

1.

Към настоящия момент по делото не бил представен договор за правна защита и съдействие относно настоящото дело. Приложения договор е за 1 правна защита и съдействие при образуване на исково производство срещу „АПС Бета България“ ЕООД и не можело да се приеме, че пораждал действие и относно настоящото производство. Молят да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., при липса на договор за правна защита и съдействие, искането за присъждане на разноски е неоснователно и не следва съдът да определя адвокатското възнаграждение. В този смисъл са Определение № 2510 от 13.09.2023г. по гр. д. № 99/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Определение № 60173 от 08.11.2021г. по гр. д. № 1590/2021 г., Г. К., І Г.

О. на ВКС.

2.

Оспорват с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, с което опровергават с доказателства твърдението, че ищецът бил материално затруднено лице. Съобразно формираната трайна практика на ВКС /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС„ преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.

Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполагала с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице … Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не били налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следвало да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание“. Доколкото според цитираната практика доказателствената тежест 2 за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено, е за представляваното от мен дружество, като доказателства за своите твърдения с отговора на исковата молба представят:

2.1. Искане за сключване на договор за кредит от 31.01.2022 г., в което Й. Д.

Т. с ЕГН ********** е декларирал пред кредитора си:

- живее в жилище на родители, съответно не заплаща наем;

Исканията за кредит са приложени в експортиран от системата на СИТИ КЕШ електронен формат, като в качеството си на адвокат и на основание чл. 32 от Закона за адвокатурата декларира пълното им съответствие с разписаните от страните екземпляри, които при необходимост мога да представя в подходящ срок по делото.

2.2. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ:

2.2.1. Молят да бъде извършена справка в НБДН справка за съпруга на Й. Д.

Т. с ЕГН **********;

2.2.2. Молят да бъде изискана справка Националната агенция по приходите по отношение на Й. Д. Т. с ЕГН ********** и съпругата му (ако има такава) относно:

• регистрирани работодатели и осигурителен/трудов доход за периода януари 2022 г. до ноември 2025 г.:

• декларирани доходи с Годишна данъчна декларация (ГДД) за 2023 г. и 2024 г.

• изплатени доходи по чл. 73 ЗДДФЛ /трудови и различни от трудови/ за 2023 г., 2024 г. и 2025 г.

2.2.3. Молят да се изиска справка от данъчната служба към Община Пазарджик, отдел Приходи и администриране на местните данъци (ПАМДТ) относно декларираните от Й. Д. Т. с ЕГН ********** и съпругата му (ако има такава) недвижими имоти.

2.2.4. Молят да се изиска справка от ОДМВР, Пътна полиция, гр. Пазарджик относно броя, вида, марката и възрастта на регистрираните в полза на Й. Д. Т. с ЕГН ********** и съпругата му (ако има такава) моторни превозни средства.

С резултата от тези справки би се опровергало качеството, в което ползващото се от безплатната правна помощ лице по делото е сключило договора за 3 правна помощ. В случай, че Й. Т. не е материално затруднен, същия e следвало да плати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител авансово, каквото е правилото на Закона за адвокатурата, а не да декларира неверни данни за своето имуществено състояние, за да разчита, че ще попадне сред изключенията от същото правило. Като последица от настоящото оспорване обаче, не целя колегата- адвокат да остане без възнаграждение за своя труд, напротив. Дори при очертаващата се развръзка на спора за разноските по делото, доверителят му следва да му заплати такова съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Изм. ДВ, брой 14 от 2025 г.), защото е декларирал пред него неверни данни за имущественото си състояние.

Горецитираната практика на ВКС да се изследват предпоставките за присъждане на разноски по договори за безплатна правна помощ вече се възприема от повечето съдилища в страната, (така например: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 16456 ОТ 18.10.2024 г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД по В.Ч.ГР.Д.

№10630/2024 г.; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1732 от 26.06.2024 г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ по В.Ч.ГР.Д. 1585/2024 г., ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1255 ОТ 12.11.2024 г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. БЛАГОЕВГРАД ПО В.Ч.ГР.Д.

№1148/2024 г. и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 209 /10.06.2025 г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. КЪРДЖАЛИ по В.Ч.ГР.Д. №104/2025 г.), но все още може да се намерят такива, които се позовават на друга практика, също на ВКС, според която тези предпоставки не се изследват от съда без да съобразяват, че тя се отнася за случаите, в които отсрещната страна в процеса не е релевирала подкрепено с доказателства възражение. Практиката от втория вид е създала предпоставки да се злоупотребява с правото на адвоката да разполага със собствена преценка дали доверителят му е материално затруднено лице или не, което право обаче не следва да се абсолютизира, особено когато са налице данни, опровергаващи това обстоятелство и твърденията на доверителя му, че не разполага със собствени средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Най-актуалната практика на ВКС от Определение №50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. №26622021 г., II т. о., ТК пояснява и доразвива още повече тази от 2016 г. по следния начин: „Действително, при липса на спор между страните, достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. Когато обаче по делото са налични доказателства, изрично и 4 категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока.

3.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, приеме настоящото възражение за тяхната прекомерност, като при определяне на новия им размер, моля да съобрази промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, а именно:

Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.) са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК, I отделение на ВКС.

Съгласно §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език;

5 извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни; коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.)

Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

Всичко изброено в своята съвкупност налага извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).