Акт от 04.08.2022, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….Първи състав, Гражданска колегия в публично заседание на пети юли………………… през две хиляди двадесет и втора година……………………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ ЗДРАВКОВА при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Здравкова……….гр. дело 92 по описа за 2021 г…………..………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.П.С. с ЕГН **********, против Б.Т.С. с ЕГН ********** и адрес ***. В исковата молба и в уточняващи молби ищцата твърди, че на 14.12.1992 година заедно с покойния си съпруг Богдан С. прехвърлили собствеността върху Апартамент 34 в гр. Берковица, ж.к. „Изгрев“, бл. 4, вх. Б, ет. 5, и гараж в същия блок, на сина си Тихомир Богданов /починал/ срещу задължение за издръжка и гледане. Задължението не било изпълнявано и през 1999 година с решение на съда договорът бил развален. На 28.12.2006 година имотът е дарен отново на Тихомир Богданов, за което е съставен представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1069, том V, рег. № 6955, дело № 1077/28.12.2006г. на Нотариус Огнян Каменов с рег. № 178 от регистъра на НК. Ищцата твърди, че не била съгласна с дарението и подписала договора под принуда и заплаха. Последните били осъществени от съпруга й и дарения Тихомир Богданов. Двамата я хванали за ръцете и насила я завели при нотариуса, където подписала документите. Твърди, че те я заплашили, че ще я пребият от бой, ако не направи каквото казват. Посочва, че се подписала, защото била изплашена и се страхувала да не изпълнят заканите си. Била предупредена от съпруга си да не казва нищо на другия им син Петър.

Съпругът й не я оставял насаме с Петър и винаги я гледал заплашително, когато искала да каже нещо. Това продължило до неговата смърт (на съпруга) през 2015 година. Междувременно синът Тихомир останал без работа и се преместил да живее при ищцата в с. Комарево, община Берковица. Ищцата твърди, че Тихомир я принуждавал да му дава пенсията си, ежедневно крещял по нея и викал силно. Посочва, че Тихомир веднъж я бутнал и тя паднала на земята. Живеела в непрекъснат стрес и тормоз - физически и психически. Тихомир починал на 03.01.2021 година, поради което и Б.Т.С. като негов наследник е конституиран като ответник. За времето, през което Тихомир живял при майка си в с. Комарево, не работел, тя го издържала с пенсията си, непрекъснато я заплашвал и упражнявал над нея както психически, така и физически тормоз. След неговата смърт за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за унищожаване на сделката за дарение на имота като сключена при заплашване.

Ответникът твърди, че исковата молба е неоснователна и моли искът да бъде отхвърлен. Поддържа, че сделката за имота е действителна и не съдържа твърдения порок. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Претендира разноски.

По делото са приети представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства и са събрани гласни доказателства в полза и на двете страни по делото.

Съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 30 във връзка с чл. 27 от ЗЗД. Съгласно чл. 27 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Чл. 30 от ЗЗД посочва, че заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта като правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. В настоящия случай давността почва да тече от деня, в който заплашването е престанало съобразно чл. 32, ал.

2 от ЗЗД.

Не е спорно по делото, че на 14.12.1992 г. с Нотариален акт № 388, том 1, дело № 645/1992 г. на Нотариус при БРС, ищцата и съпруга й Богдан С. прехвърлили процесния апартамент с идентификатор ***, представляващ Апартамент 34 в гр. Берковица, ж.к. Изгрев, бл.4 вх. Б ет. 5 и гараж № 16, на сина си Тихомир Богданов С. срещу задължение за гледане и издръжка. След 7 години с Решение от 30.06.1999г. по гр.д. № 76/1999г. по описа на Районен Съд Берковица договорът е развален поради неизпълнение.

На 28.12.2006г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1069, том V, рег. № 6955, дело № 1077/2006г. на Нотариус Огнян Каменов с рег. № 178 от регистъра на НК ищцата М.П.С. и съпруга й отново прехвърлили на сина си Тихомир Богданов /починал на 04.01.2021г./ правото на собственост върху процесния недвижим имот. След смъртта на Тихомир Богданов на 04.01.2021 г. негов единствен наследник и собственик на апартамента е ответникът Б.Т.С..

По делото са разпитани две групи свидетели – трима, доведени от ищеца, и двама от страната на ответника. Първите трима свидетели, доведени от ищеца, са съседи на ищцата в село Комарево. И тримата познават семейството на М.П., нейния съпруг и сина й Тихомир от дълго време. Посочват, че последните години преди да почине Тихомир се преместил при майка си в село Комарево. Показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви относно обстоятелството, че отношенията между М.П. и нейния съпруг са били добри. Също така и тримата свидетели са чували как синът Тихомир е говорил с нея на висок тон и се карал с нея но не могат да конкретизират причините относно поведението му.

Свидетелят Велков разказва, че докато е бил жив съпругът на М.С. те не са имали проблеми с Тихомир. Не е чувал да се разправят с него. Посочва, че след смъртта на баща му Тихомир започнал „да се кара странно с майка си“. Свидетелят определя поведението на Тихомир като викане и говорене на висок тон, но не е чувал по-груби изрази. Посочва, че М. не е била ограничавана в контактите си и не се е карала с хората.

Свидетелят Д. Л. посочва, че Тихомир „повикваше по нея /М./ често, отправяше обидни реплики по нея, даже ние сме му правили забележки да се отнася по-добре. Ти да мълчиш кокошка…“. М. му е споделяла, че Тихомир й се кара често. Други подробности от личния си живот М. не е споделяла със свидетеля.

По делото е разпитана и съпругата на Д. Л.

– Анна Дамянова. Посочва, че познава семейството на М. откакто се е родила, защото живеят в село Комарево двор срещу двор. Свидетелката казва, че М. и съпруга й – „чичо Бони“ се разбирали много добре. Чувала е караници от Тихомир.

Свидетелката не може да каже за какво е ставало въпрос. Чувала е отделни изрази. Според нея Тихомир казвал „ти да си мълчиш каквото кажа аз“. Свидетелката разказва, че М.П. й е споделила че не била съгласна да се прехвърли жилището като съпруга ѝ и Тихомир са я накарали. Казала, че съжалява че ги е послушала. Ищцата М.П. също така помолила свидетелката да не казва за тези неща.

Свидетелката И. С. е бивша съпруга на

Тихомир С. и майка на ответника Б.С.. Тя посочва, че Тихомир не е бил конфликтен човек. Живели са заедно 8 години като 1 година са живели в Берковица. Твърди, че са се разбирали добре, докато майка му не започнала да се бърка в отношенията им. Посочва, че след развода Тихомир идвал да вижда сина си в Комарево.

Според свидетелката съпругът на ищцата Богдан имал много добро отношение, буквално носел ищцата на ръце.

По делото е разпитан и свидетелят Александров, който живее на семейни начала със С. повече от 20 години. Той е имал ограничени контакти с Тихомир когато той идвал в Комарево да вижда сина си – ответника по делото. Свидетелят посочва, че когато се виждал с Тихомир не е имало нищо лошо между тях.

Недоказано по делото е упражняването на психическо въздействие върху ищцата от нейния син – праводателят на ответника Тихомир С.. Съдът кредитира показанията на свидетелите Велков, Л. и Дамянова по отношение на обстоятелството, че Тихомир е говорил с майка си на висок тон и й се карал. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и еднозначни в тази част и съдът ги приема като обективни и достоверни, тъй като представляват лично възприети факти от свидетелите. Това поведение на Тихомир обаче макар и укоримо от морална гледна точка не носи белезите на упражнявано психическо въздействие за сключване на процесната сделка. Това е така на първо място с оглед на обстоятелството, че събитията, описани от свидетелите са се случили последните няколко години преди 2021г. /когато е починал Тихомир/. Безспорно се установява от свидетелските показания, че Тихомир се е преместил да живее при майка си в Комарево последните две-три години /Дамянова посочва „сигурно през 2017/2018г./ преди смъртта си тоест повече от 10 години след дарението. Наред с това свидетелите не могат да обвържат и не посочват никакви данни и факти, които да докажат, че неуважителното поведение на Тихомир през описания период е било свързано по някакъв начин с процесното дарение. Свидетелите са чували как Тихомир говори на ищцата на висок тон, но не могат да посочат причините за това, както и не могат да посочат конкретни думи и реплики, които да насочват, че поведението му е било свързано със процесната сделка. Дамянова казва „Не знам за какво е ставало въпрос. Чувам отделни изрази. Не съм заставала да слушам подробно.“. Л. разказва следното: „Без повод викаше, не мисля че е имало причина, той често викаше. Споделяла ми е, че й е тежко положението, понеже Тихомир й се кара често.“.

Не се установява също така, че съпругът на ищцата е упражнявал психическо въздействие върху нея и я принудил да сключи процесното дарение. Противно на твърденията в исковата молба от показанията на свидетелите Велков и Дамянова се установява, че отношенията между М.П. и съпруга й са били добри. Дамянова посочва, че М. и съпруга й – „чичо Бони“ се разбирали много добре. Свидетелят Велков казва за съпрузите „Не съм чувал да се разправят, да се карат.». Допълнително това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката И. С.

– майка на ответника и бивша съпруга на Тихомир. Тя посочва, че „…Богдан имаше много добро отношение, буквално носеше бившата ми свекърва на ръце. Много добре се разбираха, изключително кротък човек и според мен не може да навреди на друг човек.“. Съдът взема предвид възможната заинтересованост на свидетелката С. от изхода на делото, но въпреки това кредитира изцяло показанията й, тъй като същите съвпадат с посоченото от другите свидетели на ищцата – Велков и Дамянова. Не се установяват никакви данни за заплашване спрямо ищцата от съпруга й, което да я е накарало да подпише процесното дарение. Твърденията на ищцата в исковата молба и уточняващите молби, че съпругът я заплашвал и се държал лошо се опровергават от показанията на свидетелите Велков, Дамянова и С.

Следва да бъде отбелязано, че съдът възприема тезата на ответника, че ищцата „се е съгласила“ да подпише дарението, което обстоятелство категорично свидетелства за изразена воля на съгласие към момента на сключване на сделката. Това обстоятелство се посочва от свидетелката Дамянова, която разказва, че ищцата й споделила - „съжалява че ги е послушала. Те са го искали». Последващата промяна в отношението на ищцата към извършеното от нея дарение е ирелевантно към действителността на процесната сделка и не може да послужи като основание за унищожаване на дарението.

Никой от разпитаните по делото свидетели не е присъствал по време на самата сделка и няма преки впечатления от сключването й.

Други доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата за упражнено спрямо нея заплашване за сключване на дарението не са ангажирани по делото.

За да се уважи иска с правно основание чл.27, вр. чл. 30 от ЗЗД следва да бъде установено че договорът за дарение е сключен при наличие на действия на дарения или трето лице, които са предизвикали у дарителя страхови представи, под въздействието на които същият е подписал договора. Страхът трябва да е свързан с предстояща беда за него, за неговите близки или за имуществото им. В този случай е налице несъответствие между волята на лицето и нейното външно изразяване и обективиране. Доказването на твърденията за заплашване спрямо дарителя е пълно и главно и е възложено в тежест на ищеца по делото съгласно Определение на съда от 28.10.2021г. По изложените по-горе съображения обаче от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява дарителят да е бил заплашван по какъвто и да е начин от дарения и от съпруга на ищцата и поради това да е сключил договора под въздействието на каквито и да е страхови представи. Когато не е проведено главно и пълно доказване, което да изключи всяка възможност твърдените факти да не са се осъществили, съдът е длъжен да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме недоказаното за нестанало.