Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 10.12.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 317/2025
Вид
Решение № 159
Подписан
10.12.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Людмил Петров Хърватев, Анелия Димитрова Великова, Добринка Савова Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.4, ал.3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.7, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.53, ал.2, б."а" · Наказателен кодекс
  • чл.131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.137, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.160 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.162, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Силистра, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №14 от 17.09.2024г. постановена по НОХД №327/2023г., Дуловски районен съд е признал подс.И. Г. И. за невинен в това, че на 29.09.2022г. в с.Окорш, обл.Силистра в жилищна сграда на ул.*** е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗОБВВПИ, а именно-едноцевна, гладкоцевна, ловна пушка марка „ZUMRUT SILAH SANAYH-LIZLIMLU 565“, калибър 12/70, серия №96 5169, и в жилищна сграда на ул.**** в същото село е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ, а именно-общо 4бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което го е оправдал по обвинението по чл.339, ал.1 НК.

На осн.чл.53, ал.2, б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите пушка и боеприпаси.

Съдът е отменил взетата по отношение на подс.И. мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РП-Силистра, който я счита за неправилна, като иска от въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която да осъди подсъдимия по предявеното му обвинение.Постъпило е и допълнение към протеста, в което прокурорът изтъква становище, че първоинстанционния съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно обстоятелствата, а се е доверил на твърденията на защитата. И в допълнението към протеста се поставя искането за постановяване на осъдителна присъда. В съдебно заседание представителят на ОП-Силистра поддържа подадения протест, като намира, че в хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства сочещи, че подсъдимия е осъществил деянието по чл.339, ал.1 НК. Същевременно прокурорът счита, че ДРС не е изложил конкретни и ясни мотиви по отношение на определени 1 доказателствени източници, поради което присъдата страда от порок, като иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

Редовно призован, подс.И. Г. И. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Й., който не споделя становището на прокуратурата. Защитата намира, че в мотивите към оправдателната присъда първоинстанционния съд напълно, всестранно, задълбочено и обективно е отговорил на всички поставени въпроси, поради което иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата.

Подс.И. иска от въззивната инстанция да потвърди оправдателната присъда.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изложени в жалбата и становището на страните констатира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че след постъпила оперативна информация за държане на незаконно оръжие от страна на подс.И., на 29.09.2022г. служители на Гранична полиция-Силистра провели специализирана полицейска операция. В рамките на същата са извършени две претърсвания и изземвания на два адреса в с.Окорш, обл.Силистра, за които е имало информация, че се ползват от подсъдимия или негови близки. Първото претърсване е извършено в къща на ул.****, дом обитаван от св.Ж. на подсъдимия. Претърсването е извършено в сутрешните часове на посочената дата, в присъствието на св.Ж.. При претърсването в една от стаите на къщата са открити и иззети 4 броя боеприпаси /патрони/ калибър 12, предназначени за използване от гладкоцевно оръжие. По време на претърсването на този адрес с автомобил пристигнал подс.И., който бил уведомен за целта на процесуалното действие, като той заявил, че няма оръжие. След проверка на автомобилът му, той напуснал района.

След това било извършено претърсване на адрес ул.***, отново в присъствието на св.Ж.. Имотът представлявал стара едноетажна къща състояща се от две помещения, едното реновирано, а другото имало стар вид. В първото помещение имало единствено едно легло и строителни материали. Именно под това легло е открита пушка поставена в бял найлонов чувал увит с тиксо. Пушката била марка „ZUMRUT SILAH SANAYHLIZLIMLU 565“, калибър 12/70, серия №96 5169.

Въззивния съд изцяло възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, тъй като са установени по безспорен начин обстоятелствата, относими за правилното решаване на делото, а при оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки.

С оглед на това настоящата инстанция счита, че протеста е неоснователен.

Възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации относно липсата на категорични доказателства, от които да се направи безспорния извод, че подс.И. е автор на извършеното деяние са правилно установени. При оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки и не са направени превратни правни изводи. Решаващия съд е анализирал свидетелските показания и писмените доказателства и вследствие на това е изложил съображенията, кои от тях кредитира и кои не. Достигнатите въз основа на това правни изводи са правилни и се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл въззивния съд не споделя становището на представителя на ОП-Силистра, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички доказателства събрани в хода на производството, още повече, че прокурорът не сочи, кои точно доказателства решаващият съд е пренебрегнал. Ето защо това твърдение е голословно и декларативно.

И според настоящата инстанция, с оглед установената фактическа обстановка не са налице безспорни доказателства, изключващи всяка друга версия за 2 противозаконното държане на огнестрелното оръжие и боеприпасите само и единствено от страна на подсъдимия. Именно поради наличието на този доказателствен дефицит се налага извода, че не е доказано авторството на престъпното деяние, предвид на което е и спорна причинно следствената връзка между държаните противозаконно инкриминирани вещи и действията на подсъдимия.

От обективна страна, за да бъде осъществен състава на престъплението по чл.339, ал.1 НК е необходимо да бъде доказано по несъмнен начин, че именно подсъдимия е държал в негово владение без надлежно разрешително оръжие и/или боеприпаси. В случая е установено, че на инкриминираната дата в помещения, в които са имали и има достъп не само подс.И., полицейските служители са открили и иззели един брой гладкоцевна пушка и четири броя боеприпаси.

Правилно обаче първоинстанционния съд е приел, че открИ.ето на тези вещи е станало чрез изключително посредствено извършено процесуално-следствено действие по реда на чл.160 и сл. от НПК. В хода на съдебното следствие категорично се е установило чрез разпита на поемните лица, че същите изобщо не са присъствали при открИ.ето на инкриминираните вещи, а в последствие са поканени в помещенията, за да видят къде какво е намерено. В това отношение показанията на свидетелите Д., Н. и Б. са еднопосочни и категорични-те, в качеството си на поемни лица не са присъствали непрекъснато през цялото време на извършване на това процесуалноследствено действие, като те не могат да дадат сведения как е протекло то и какви са били действията на разследващите.

Единствено св.Х.а твърди, че е присъствала непрекъснато при извършените процесуално-следствени действия, но в стремежа си да бъде по-полезна на разследващите органи изпада в нелепата ситуация да дава сведения за действия на които тя не е присъствала. Това нейно поведение разбира се може да се обясни с обстоятелството, че тя е служителка от ведомството на полицейските служители и нейното присъствие е осигурено в конкретното населено място, предварително определяйки и ролята, която те следва да изпълни., Поради това и тя не може да бъде окачествена като незаинтересовано лице.

Горното недвусмислено сочи, че това процесуално-следствено действие е извършено в нарушение на изискванията по чл.137, ал.1 и чл.162, ал.1 НПК и е довело до нарушаване и на изискванията на чл.131 НПК, като съставения в случая протокол не е годно доказателствено средство за реда на извършените действия и за събраните доказателства, които пък в последствие са били подложени на последващи експертни изследвания. Извършеното претърсване и изземване в отсъствието на поемни лица е съществено нарушение водещо до опорочаване на самото действие и изключване на протокола от доказателствената съвкупност.

По делото липсват други доказателства /дактилоскопни следи или ДНК профил/, които по несъмнен начин да обвързват само и единствено подсъдимия с инкриминираните вещи.

Ето защо въззивната инстанция напълно споделя достигнатия от първоинстанционния съд правен извод, че доказателствената съвкупност не съдържа достатъчно и безпротиворечиви доказателства които да сочат единствено и категорично подс.И. като автор на деянието по чл.339, ал.1 НК.

Съгласно чл.303, ал.1 НПК, присъдата не може да почива на предположения, а в случая събраните доказателства в своята съвкупност не представляват система от факти, която да води до единствено възможния извод, изключващ всички останали, че именно подс.И. умишлено и противозаконно е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси.

3

В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което обжалваната присъда следва да бъде потвърдена. В тази връзка искането на представителя на ОП-Силистра за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно, още по-вече, че подобно искане не е поставяно в протеста, и е недопустимо това да се прави за първи път пред въззивната инстанция.

Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №14 от

№327/2023г. на Дуловски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

17.09.2025г. постановена по

НОХД

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Силистра, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №14 от 17.09.2024г. постановена по НОХД №327/2023г., Дуловски районен съд е признал подс.И. Г. И. за невинен в това, че на 29.09.2022г. в с.Окорш, обл.Силистра в жилищна сграда на ул.*** е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗОБВВПИ, а именно-едноцевна, гладкоцевна, ловна пушка марка „ZUMRUT SILAH SANAYH-LIZLIMLU 565“, калибър 12/70, серия №96 5169, и в жилищна сграда на ул.**** в същото село е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ, а именно-общо 4бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което го е оправдал по обвинението по чл.339, ал.1 НК.

На осн.чл.53, ал.2, б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите пушка и боеприпаси.

Съдът е отменил взетата по отношение на подс.И. мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РП-Силистра, който я счита за неправилна, като иска от въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която да осъди подсъдимия по предявеното му обвинение.Постъпило е и допълнение към протеста, в което прокурорът изтъква становище, че първоинстанционния съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно обстоятелствата, а се е доверил на твърденията на защитата. И в допълнението към протеста се поставя искането за постановяване на осъдителна присъда. В съдебно заседание представителят на ОП-Силистра поддържа подадения протест, като намира, че в хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства сочещи, че подсъдимия е осъществил деянието по чл.339, ал.1 НК. Същевременно прокурорът счита, че ДРС не е изложил конкретни и ясни мотиви по отношение на определени 1 доказателствени източници, поради което присъдата страда от порок, като иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.