Решение № 209 от 12.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 209

*** 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20265501000142 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Ю. Й. Н. срещу решение № 1006/29.12.2025г., постановено по гр.д. № 1130/2024г. по описа на Районен съд - ***, в частта относно датата, от която е присъдена законна лихва върху присъденото на Ю. Й. Н. обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ от 7500 лева за причинените й неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 30.09.2023 г., в ***, причинено от л.а. марка „***, управляван от ***. Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени съображения, направено е искане да се отмени частично постановеното решение и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения от Ю. Й. Н. иск за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 7 500 лева, като се приеме, че лихвата се дължи считано от 06.10.2023г., евентуално от 13.10.2023г до окончателното изплащане, както и да се присъди законна лихва върху увеличения размер на присъденото обезщетение за периода от 06.10.2023г., евентуално 13.10.2023г. до 27.11.2025г.

Отговор по жалбата на Ю. Й. Н. не е постъпил.

Срещу решението на Районен съд – *** е постъпила въззивна жалба и от ***, с която е направено искане същото да се отмени в цялост и вместо това да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, евентуално да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззивника Ю. Й. Н., в който се взема становище по направените от *** оплаквания. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Окръжен съд – *** в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено 1 следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата Ю. Й. Н. моли съда да осъди *** да й заплати сумата 11 000 лв., частичен иск от 15 000 лв. като обезщетение за търпените неимуществени вреди в резултат на ПТП на 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2023 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ***, който оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер.

По делото не е спорно, че за лек автомобил марка ***, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Не е спорно, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, Ю. Й. Н. е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред *** на 13.10.2023 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на *** за настъпили неимуществени вреди за Ю. Й. Н., вследствие на ПТП на 30.09.2023 г. От събраните доказателства по делото – заключение на съдебно-автотехническата експертиза и свидетелски показания, е прието за установено, че причина за възникването на ПТП е поведението на водача на л.а. марка *** ***, който на 30.09.2023 г. в тъмната част от денонощието при движението си по *** в посока от запад към изток със скорост от около 54 км/ч, малко преди да достигне западния край на кафе „*** загубва управление и преминава последователно през тротоар удря пътен знак „Б-3 – Път с предимство“ разположен на левия тротоар спрямо посоката му на движение и се удря в оградата на кафе „*** с предна лява част.

В следствие на този удар се създава въртящ момент обратно на часовниковата стрелка и лекият автомобил се завърта и се удря и в стълб от електропреносната и осветителна мрежа и се установява в покой. В резултат на тези удари возещата се на задна седалка пасажерка Ю. Н. получава травматични увреждания. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като е трябвало непрекъснато да следи пътната обстановка и да поддържа траектория, приблизително оста на автомобила да бъде успоредна по оста на лентата за движение, по която се е движил. Този механизъм на ПТП е посочен от автоексперта като най-вероятен от техническа гледна точка, въз основа на данните от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 30.09.2023 г., Докладна записка до началника на РУ-*** рег. № 2470-012/02.10.2023 г. и АУАН № 997885/01.10.2023 г. Същият се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, включително тези на свидетеля ***, който е бил водач на л.а. марка *** при процесното ПТП.

Доколкото се касае за самокатастрофа и при липсата на данни по делото за други фактори, които да са допринесли за инцидента, следва да се приеме, че вина за настъпване на ПТП на 30.09.2023 г. има водачът на л.а. марка *** ***.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, при процесното ПТП, ищцата Ю. Й. Н. е получила контузия на гръдния кош 2 счупване на седмо ляво ребро и кръвонасядане на кожата на гръдния кош, които са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК. Описаните травматични увреждания са фиксирани във фиш на ЦСМП - *** № 0468119/30.09.2023 г., филиал *** на името на Ю. Й. Н. ЕГН ********** и копие на журнала на центъра. От същите се установява, че е направена рентгенова снимка и е извършена консултация с хирург. В съдебно заседание на 25.11.2025 г., на съдебния медик е предоставено „Разчитане на образно изследване на рентгенова снимка на гръден кош и бял дроб на Ю.

Н.“, извършено в МБАЛ ***, в което като резултат е отразено: „осветлени белодробни полета, счупване на 7-мо ребро вляво“. Това доказателство не е променило извода на вещото лица относно медико-биологичната характеристика на травматичното увреждане, но по отношение на болките, търпени от пострадалата, експертът е посочил, че същите са с по-голям интензитет в сравнение с контузията и възстановителният период се увеличава с около 10 дни, или около 3-4 седмици /21 до 28 дни/.

Доколкото посочените документи са съставени от медицински специалист в лечебно заведение в кръга на неговите правомощия и по установената форма, същите обвързват съда относно това, че пред лекаря са се осъществили описаните факти – че пострадалото лице е постъпило на определена дата/час, че е извършен преглед и че е проведено рентгеново изследване. Колкото до поставената диагноза, тъй като лекарят е специалист със специални знания, съдът възприема тези констатации като достоверно писмено доказателство за първоначалния медицински статус на пострадалата непосредствено след ПТП.

Предвид изложеното, съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил марка *** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и отговорността на *** следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.

Относно размера на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата Ю. Й. Н..

При определяне дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда в размер на 7500 лв., първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската експертиза.

В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели и приетото заключение на съдебномедицинската експертиза, които въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви, се установява, че вследствие на процесното ПТП Ю. Й. Н. е получила: счупване на седмо ляво ребро и кръвонасядане на кожата на гръдния кош. На пострадалата е оказана първоначална медицинска помощ в лечебно заведение, след което е лекувана в домашни условия. В началото болките са били интензивни, след това със затихващ интензитет.

Възстановителният период е продължил около 3-4 седмици /21 до 28 дни/.

Към момента Н. е напълно възстановена от получените травми и не са налице остатъчни явления. Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологичната експертиза, не се установяват данни за психически увреждания при ищцата. След ПТП не е посещавала психолог, не е провеждана терапия. Несъмнено вследствие на процесното ПТП, ищцата е изживяла силен емоционален стрес.

С оглед изложеното, при определяне на обезщетението следва да се 3 вземе предвид, тежестта на травмите и възрастта на ищцата към момента на ПТП – 51 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, както и факта, че към момента е изцяло възстановена, поради което въззивният съд приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 7500 лв., какъвто размер на обезщетението е приет от първоинстанционния съд.

По възражението за съпричиняване.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на пострадалата на вредоносните последици от инцидента, изразяващо се в непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС в нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1, чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, както и поради разсейване вниманието на водача, чрез разговори и заставайки в непосредствена близост до водача на лекия автомобил.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да е резултат от установени по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая от събраните доказателства – свидетелски показания и заключенията на експертизите, не може с категоричност да се установи дали при процесното ПТП на 30.09.2023 г. пострадалата е била с поставен предпазен колан или не, поради което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставяне/неправилно поставяне на обезопасителен колан, е недоказано. Видно от заключението на СМЕ счупването на седмо ребро може да бъде получено както при поставен колан, така и без поставен обезопасителен колан. Няма данни и пострадалата да е разсейвала вниманието на водача, чрез разговори или заставайки в непосредствена близост до водача на лекия автомобил, предвид факта, че се е возила на задната седалка в автомобила.

Предвид изложеното, съдът намира, че направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е неоснователно и недоказано.

Следователно въззивната жалба на ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е неоснователна и в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка ***, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай, с исковата молба се претендира законна лихва от 06.10.2023 г. По делото са представени доказателства, че ищецът е предявил застрахователна претенция пред ***, получена от застрахователя на дата 4

13.10.2023 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 13.10.2023 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за забава до окончателното плащане.