Определение № 25965 от 17.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3817/2025
- Вид
- Определение № 25965
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Албена Александрова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25965 гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503817 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу разпореждане № 128491/11.09.2024 г. на СРС, 38 с-в, по ч.гр.д.№ 10746/2024 г.Жалбоподателят твърди, че с извършеното след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е заплатил по банков път сума в размер на 1 668,41 лв., с която частично е погасено задължението, поради което заповедта не следва да се обезсилва, а да се дадат указания за предявяване на иск или да се изпрати становище на длъжника с указания дали признава дълга, за да може в полза на заявителя да се издаде изпълнителен лист.Излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че постъпилото плащане погасява целия размер на дълга, заповедта за изпълнение на парично задължение е лишена от предмет и производството по делото следва да се прекрати.Твърди, че с поведението си съдебният състав е възпрепятствал възможността му да събере задължението си и при влизане в сила на обжалваното разпореждане ще е налице отпаднало основание за плащане на вземането и ще е налице възможност за длъжниците да предявят осъдителен иск по чл.59 ЗЗД, което уврежда правата му на кредитор.Длъжникът не е посочил изрична поредност по смисъла на чл.76, ал.1 ЗЗД за плащане на задълженията му, а дори и да е посочено, това не обвързва кредитора.Позовава се на ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д.№ 3/2017 г.
1
ОСГТК на ВКС и поддържа, че в случая се прилага чл.76, ал.2 ЗЗД-плащане първо на начислената до датата на плащане законна лихва, на следващо мястомораторната лихва и накрая главницата.Излага и оплаквания за допуснато процесуално нарушение поради невръчване на възражението на длъжника за становище на заявителя.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да остави в сила заповед за изпълнение № 7181/05.03.2024 г.Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба-Я.П.Г. изразява становище, че е платил задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД.Моли съда да присъди пониско юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я.П.Г. за сумата от 1 668,41 лв.-главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-м.04.2023 г., 178,65 лв.-лихва от 15.09.2021 г.-08.02.2024 г., 48,12 лв.- главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г., 9,26 лв.-лихва за периода 16.07.2021 г.-08.02.2024 г. със законната главница върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 38,09 лв. и юрисконсултско възнаграждение.
На 05.03.2024 г. е издадена заповед № 7181 по ч.гр.д.№ 10746/24 г. за процесните суми, както и 38,09 лв.-разноски за държавна такса и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 15.03.2024 г.
С молба от 22.03.2024 г. длъжникът е представил вносна бележка за заплащане на сумата от 1 668,41 лв. по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД с посочено основание-гр.д.№ 10746 на СРС, 38 с-в, аб.№ 164159 за периода 01.05.2020 г.-30.04.2023 г.
С разпореждане № 128491/11.09.2024 г. СРС, 38 с-в, ч.гр.д.№ 10746/24 г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е 2 допустима.Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.414а, ал.3 ГПК /в редакцията към момента на постановяване на обжалваното разпореждане/ възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските.Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище /чл.414а, ал.4 ГПК в редакцията към същия момент/.
В случая първоинстанционният съд не е спазил законовата процедура, като е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение, без да е изпратил възражението по чл.414а ГПК с приложенията на заявителя за становище.
Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да се обезсили, а делото да се върне на СРС за реализиране на процедурата по чл.414а, ал.3 ГПК /сега чл.414а, ал.4 ГПК.
Разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като същите ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд с крайния съдебен акт.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 128491/11.09.2024 г. на СРС, 38 с-в, по ч.гр.д.№ 10746/2024 г., като недопустимо.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за продължаване на процесуалните действия съгласно мотивите на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4