Присъда № 36 от 24.06.2025, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №36/24.06.2025г., постановена по НОХД №129/2025г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А. А. Ч. от гр. Р. за това, че на 20.02.2024г., в с.Е., обл.Р., противозаконно пречил на органи на властта - Младши инспектор („мл.автоконтрольор II степен“) в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Разград –Д. М. Д., и на Младши инспектор („мл.автоконтрольор I степен“), в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Разград - С. М. Н. да изпълнят задълженията си, като не се е подчинил на подадени светлинен и звуков сигнал, с цел проверка, избягал от полицейските служители и осуетил полицейска проверка — престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

Подсъдимият дава обяснения, в които оспорва виновността си. Твърди, че не той е управлявал процесния автомобил на посочената вечер и изобщо не бил на мястото на събитието. Защитникът му счита обвинението за недоказано и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. А. Ч. е роден на **.**.19**г. в гр. Р., живее в гр.Р., същият е български гражданин, с висше образование, женен, не е осъждан.

Подсъдимият А. А. Ч. живеел в гр.Р.. Той бил председател на ****** в с.Е., обл.Р..

Подсъдимият А. Ч. притежавал и имот в с.Е. на ул.“В.Л.“ № *, както и лек автомобил „*****“ с рег.№ ** **-** **. Обичайно подсъдимият паркирал посочения автомобил пред имота си в с. Е..

Свидетелите Д. Д. и С. Н. - служители в сектор ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като дежурни по КАТ на 20.02.2024г. от 20,00ч. до 08,00ч. на 21.02.2024г.

Около 22,45ч. свидетелите Д. Д. и С. Н. отишли със служебния си автомобил в с. Е. във връзка с изпълнение на служебните си задължения. Св.Д. управлявал служебния автомобил брандиран служебен автомобил марка „Киа“ с рег.№ ** **-** ** на ОДМВР-Разград.

Полицейският автомобил се движел по ул.“В.Л.“ в с.Е., когато полицейските служители забелязали по същата улица пред тях да се движи лек автомобил „****“, модел ** с рег.№ ** **-** , сив на цвят. Свидетелите Д. и Н. решили да извършат проверка на посочения автомобил и предприели действия по спиране на същия, като включили светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил. Управлявания от св.Д. служебен автомобил се изравнил с автомобила „****“, заставайки вляво от него, при което двамата свидетели забелязали, че автомобила се управлява от мъж на видима възраст около 40-45 години – това бил подсъдимия А. Ч., когото полицейските служители не познавали към него момент. Св.Н. подал през предния десен прозорец сигнал със стоп-палка по образец на водача на автомобила, но подсъдимият А. Ч. вместо да спре увеличил скоростта си, отдалечавайки се, като не изпълнил указанията на полицейските служители. Св. Д., управляващ служебния автомобил, последвал автомобила на подсъдимия, като двата автомобила се движели с висока скорост по улиците на с.Е. /на моменти скоростта на полицейския автомобил надхвърляла 100/км/ч. за да могат да следват автомобила на подсъдимия/. Полицейските служители уведомили дежурния при ОДМВР-Разград за това, че водач на автомобил не се подчинил на подадените сигнали за спиране и поради това следват този автомобил.

Първоначално автомобилите се движели по асфалтирани улици в с.Е., след което подс.А.Ч. с автомобила си продължил движението по черен път, който напускал територията на с.Е..

1

Тъй като служебния автомобил марка „Киа“ не бил предназначен за движение по неравен терен, свидетелите уведомили дежурния при ОДЧ Разград - св.П. М., който им разпоредил да прекратят движението след нарушителя. Полицейските служители преустановили преследването и се върнали в селото, където чакали пред имота на подсъдимия /указан им от дежурния/ около половин час, но никой не се появил и напуснали мястото. Впоследствие звършили справка по регистрационния номер на автомобила и установили, че същият е собственост на подсъдимия А. А. Ч..

Св.Н. С. - началник сектор „ПП“ при ОДМВР- Разград предприел проверка по докладната записка на свидетелите Д. и Н., във връзка с обстоятелството, че автомобил управляван от мъж не се е подчинил на подадените сигнали за спиране от полицейските служители. При проверката подс. А. Ч. и майка му - свидетелката Ю. Ч. заявили, че последната е управлявала автомобила на посочената дата и час, а не подсъдимият.

Подсъдимият дори подписал декларация по чл.188 от ЗДвП. Тази теза очевидно било съчинена с оглед оневиняване на подсъдимия - полицейските служители лично са възприели дееца и при извършено разпознаване на досъдебното производство са посочили подсъдимия А. Ч., като лицето управлявало автомобила, което не се е подчинило на подадените сигнали за спиране на полицейските служители.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени материали. Конкретно свидетелите Н. и Д. описват обстоятелствата относно поведението на подсъдимия процесната вечер. Тези двама свидетели описват събитията по идентичен начин, и на база казаното от тях фактическата обстановка се установява по несъмнен начин. Свидетелите сочат, че са видели водача на следвания от тях автомобил и след това при извършената справка за автомобила видели и снимка на собственика и разпознали по снимката водача, когото видели. Също и при извършените на досъдебното производство разпознавания свидетелите Н. и Д. са разпознали подсъдимия. В съдебната зала също го посочват, като лицето управлявало автомобила, следван от тях. Тези двама свидетели, с оглед логичната последователност в изложеното от тях, очевидно дават добросъвестни показания и казаното от тях убеждава съда в авторството на подсъдимия по начин изключващ всякакви съмнения. Подсъдимият твърди, че не бил управлявал автомобила, бил в гр. Р. по време на случилото се и бил разбрал впоследствие, че автомобила е управляван от неговата майка. Тази теза на подсъдимия се оборва от кредитираните от съда доказателства и в крайна сметка съдът я приема за защитна такава, скалъпена с оглед оневиняване на подсъдимия. В този смисъл и показанията на свидетелката Ю. Ч. /майка на подсъдимия/, че тя била управлявала автомобила, с който била ходила да търси мъжа си, че не разбрала, че полицейски служители я следват, понеже била пуснала музика и накрая отишла извън селото до хижа, където също искала да потърси съпруга си, са крайно нелогични. От показанията на полицейските служители ставя ясно, че е имало преследване на автомобила с висока скорост по улиците из селото и при излизане от селото, което преследване продължило минимум 10 минути, подавани са светлинни и звукови сигнали и да се твърди, че водача на следвания автомобил изобщо не бил разбрал, че го следва полицейски автомобил е абсурдно.

Съпругата на подсъдимия –св. Д. Ч. също сочи, че по време на събитията подсъдимият си бил вкъщи в гр. Р., а не в с. Е.. Нейните показания също не се кредитират – като съпруга на подсъдимия тази свидетелка е заинтересована от поддържане на тезата му. Бащата на подсъдимия – св. А. Ч., твърди, че бил същата вечер в хижа извън селото, впоследствие бил разбрал от съпругата си, че тя ходила да го търси, но на друга хижа, той се бил прибрал, а след него и съпругата му която му разказала, че ходила с колата да го търси, а подсъдимият си бил в гр. Р.. Този свидетел, без да е очевидец на събитията, също е нагодил показанията си към тезата на подсъдимия. Очевидно е налице координация между подсъдимия и близките му, с цел подкрепа тезата на първия, но както се каза тази теза се оборва от показанията на полицейските служители, които са видели водача на автомобила, а именно 2 подсъдимия. Затова и съдът не кредитира тезата на подсъдимия и поддържащите я свидетели /съпругата му и родителите му/. Разпитан е и св. Х. К., работещ в кооперацията, чийто председател е подсъдимия, който сочи, че подсъдимия идвал през деня, но около 17.00 ч. си бил тръгнал за гр. Р.. След това късно вечерта свидетелят видял кола „****“ следвана от полицейски автомобил и се обадил на подсъдимия да пита да няма някакъв проблем.

Подсъдимият вдигнал телефона и след като свидетелят го уведомил какво видял, подсъдимият отговорил „добре“ и затворил телефона. Показанията на този свидетел всъщност поначало не допринасят за изясняване на делото, тъй като свидетелят не сочи кой е управлявал автомобила „****“ / не бил видял/ и макар да сочи, че подсъдимият се бил прибрал по-рано в гр. Р., свидетелят явно не може да каже къде е бил подсъдимия впоследствие в момента на събитието. От друга страна нелогично звучи че свидетелят се обадил на подсъдимия, казал му че видял автомобил приличащ на неговия, следван от полицейска кола и с това разговорът приключил. С оглед на всички данни, съдът приема, че и този свидетел също нагажда показанията си към тезата на подсъдимия, на когото е подчинен в кооперацията, поради което съдът не кредитира казаното от него. Несъмнено е, че именно подсъдимият е управлявал автомобила си процесната вечер, когато полицейските служители опитали да го спрат и след това го последвали. Както се каза полицейските служители Д. и Н. са последователно категорични в това. Св. П. М., тогава Началник група „Оперативно дежурна част“ в ОДМВР Разград, свидетелства относно комуникацията между него като дежурен и полицейския патрул по време на преследването на автомобила на подсъдимия. Св. Н. С., също полицейски служител, свидетелства относно обстоятелства по последвалата проверка. Несъмнено процесната вечер подсъдимият е възприел опитите на полицейските служители да го спрат /светлинни, звукови сигнали, сигнал със стоп палка/ друг извод просто не е възможен. Полицейският автомобил се е изравнил с този на подсъдимия, заставайки от към лявата му страна и след това го е следвал – стигнало се е до гонитба. Подсъдимият е осъзнавал всичко това. Очевидно подсъдимият просто е искал да избегне извършването на проверка от полицейските служители, затова и увеличил скоростта си, пренебрегвайки подадените му сигнали за спиране. Какви са причините за това не може да се установи, но е несъмнено, че подсъдимият е целял именно това. В крайна сметка е продължил по път, по който полицейският автомобил не е могъл да го последва и така окончателно е осуетил целената проверка, каквато несъмнено е била и целта му. С оглед всички събрани доказателства съдът приема, че описаната по-горе фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подс. А. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК тъй като на 20.02.2024г., в с.Е., обл.Р., противозаконно пречил на органи на властта - Младши инспектор („мл.автоконтрольор II степен“) в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Разград –Д. М. Д., и на Младши инспектор („мл.автоконтрольор I степен“), в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Разград - С. М. Н. да изпълнят задълженията си, като не се е подчинил на подадени светлинен и звуков сигнал, с цел проверка, избягал от полицейските служители и осуетил полицейска проверка. Деянието на подсъдимия, поради тежестта си се определя именно като престъпление, а не като административно нарушение по смисъла на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Разграничителния критерий между престъплението по чл.270 от НК и административното нарушение по ЗДвП се изразява в степента на обществената им опасност. Казаното важи относно всички /и по други нормативни актове/ състави на административни нарушения, свързани с неизпълнение на полицейско разпореждане. Съставът на чл.270 от НК предполага деяние с по-висока степен на обществена опасност, изисква поначало активно действие, изразено в препятстване на проверка в „противозаконно пречене на органа на властта“ да изпълни задълженията си. В случая не е налице просто несъобразяване със сигнал за спиране или просто неизпълнение 3 на полицейско разпореждане. В случая е налице именно активно действие на подсъдимия – бягство от проверка, което е довело до гонитба с висока скорост на немалко разстояние и то в населено място с всички свързани с това опасности за движението. Подсъдимият е предизвикал тази ситуация, наясно е бил с това което се случва, но не е спрял. Посъдимият е проявил и упоритост продължавайки в крайна сметка по път, по който не е могло да бъде последван и така в крайна сметка е осуетил самата проверка. Всичко това води до по-висока тежест на конкретното деяние и от тук квалифицирането му като престъпление по смисъла на чл.270, ал.1 от НК -Решение № 16/ 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о.