Решение № 9325 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9325 гр. С 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110137738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. М. Х. и М. В. В., чрез адв.

В., срещу ЗД „Б И“ АД, с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗД „Б И“ АД да заплати на Е. М. Х. сумата от 5193,15 евро (10 156,92 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 2160,84 евро (4226,24 лв.) – разходи, свързани с невъзможността за ползване на лек автомобил „****** ******“, с рег. № ******, за който са заплащани лизингови вноски за периода 18.09.2023 г. – 18.01.2024 г.; 961,58 евро (1880,68 лв.) – заплатена сума за дозастраховане на л.а. „****** Х CEED”, с рег. № ******, по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 23-********, както и 2070,73 евро (4050 лв.), представляващи разходи за наем на заместващ автомобил – лек автомобил марка „********, с рег. № ********* за периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за осъждане на ЗД „Б И“ АД да заплати на Е. М. Х. и на М. В. В. по 5112,92 евро (10 000 лв.), представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи в негативни емоционални преживявания, причинени от настъпило пътнотранспортно произшествие на 01.09.2023 г., реализирано по вина на водача на л.а. марка „С“, модел „А“, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата 1 молба до окончателното изплащане на търсените вземания.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.09.2023 г., около 12:00 часа, в гр. С се движили с управлявания от Е. Х. лек автомобил (л.а.) марка „******”, модел „******”, с рег. № ******, от надлез „Надежда“ по бул. „Ломско шосе“, като М. В. се возил на пътническото място до водача на автомобила. На кръстовището с ул.

„Хан Кубрат“, при зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, автомобилът потеглил и навлязъл в кръстовището, но предимството му било отнето от навлезлия в кръстовището на червен светлинен сигнал на светофара л.а. марка „С“, модел „А“, с рег. № ******, управляван от Й. Ц. Г.. С оглед едновременното навлизане на автомобилите в кръстовището последвал силен удар, при който предната фронтална част на л.а. „****** ******”, с рег. № ******, ударила задната дясна част на л.а. „С А, с рег. № ******. Вследствие от удара автомобилите спрели в средата на кръстовището, като предвид нанесените съществени материални щети самостоятелното им придвижване било невъзможно. В резултат от инцидента, на ищците били нанесени охлузвания и кръвонасядания, като изпитали болки по цялото тяло, особено във врата и главата, както и силен стрес и уплаха. За настъпилото събитие бил съставен Протокол за ПТП № 1889977/01.09.2023 г., в съдържанието на който било отбелязано, че произшествието настъпило по вина на водача на л.а. „С А, с рег. № ******. Към датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ищците считат, че застрахователят следва да репарира претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, вследствие от инцидента. Ищцата Е. Х. е навела доводи, че управляваният от нея л.а. „****** ******”, с рег. № ******, бил предмет на сключен с „Б.Л. Лизинг“ АД Договор за финансов лизинг № К 4913/21.08.2023 г., поради което в периода от 18.09.2023 г. до 18.01.2024 г. заплатила дължимите лизингови вноски за ползването на автомобила.

Посочила е, че с оглед настъпилото ПТП, считано от 01.09.2023 г. до 09.02.2024 г., не могла да използва лизинговата вещ поради извършването на ремонтни дейности във връзка с отстраняване на щетите от процесното събитие. В тази връзка, счита че в периода от 01.09.2023 г. до 09.02.2024 г. е претърпяла имуществени вреди, равни по своя размер на стойността на заплатените от нея лизингови вноски за периода от 18.09.2023 г. до 18.01.2024 г., доколкото била лишена от възможността да използва лизинговата вещ, вследствие от виновното и противоправно поведение на делинквента.

Отделно от посоченото, ищцата твърди, че автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 23-********, като предвид стойността на ремонта на автомобила, следвало да заплати за дозастраховане сумата от 1880,68 лв. Счита, че посоченият разход представлявал имуществена вреда, която се намирала в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. На следващо място ищцата поддържа, че за периода, в рамките на който л.а. „****** ******” бил в ремонт, следвало 2 да сключи договор за наем на друг автомобил, доколкото личните и служебните й ангажименти налагали използването на заместващ автомобил, какъвто не притежавала. В тази връзка, на 07.09.2023 г. ищцата сключила с Д П А. Договор за наем на МПС, със срок от шест месеца, по силата на който й било предоставено ползването на л.а. „********, с рег. № ********* срещу заплащането на месечна наемна цена, в размер на 900 лв. Твърди, че използвала наемната вещ в периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., за което заплатила възнаграждение в общ размер на 4050 лв., което счита че следва й бъде възстановено от застрахователя.

Ищците твърдят също така, че вследствие от процесното ПТП претърпели и неимуществени вреди. След първоначалния шок от случилото се, ищцата Е. Х. не можела да говори и да се движи, изпитвала силна уплаха и страдала от безсъние. Ищцата била постоянно напрегната, с мисли относно инцидента, което се отразило негативно на личния й живот и изпълнението на служебните й задължения. Сочи, че била социално дистанцирана, като често изпадала в депресия и изпитвала страх при управление и возене в автомобил.

В резултат от процесното ПТП, ищецът М. В. също претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, постоянно напрежение, страх да управлява или да се вози в автомобил, като страдал от тревожност и депресивни епизоди, бил раздразнителен и изгубил желание за социално общуване.

Ищците считат, че при съобразяване на интензитета и продължителността на претърпените от тях неимуществени вреди, ответникът следва да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по 5112,92 евро (10 000 лв.). В тази връзка, с покана с вх. № 04-246002/08.04.2024 г. заявили пред ответното дружество претенциите си за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, вследствие от процесното ПТП, като застрахователят отказал да удовлетвори исканията им. Ето защо молят съда да осъди ответника да заплати на Е. Х. обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 5193,15 евро (10 156,92 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, реализирани вследствие от настъпилото на 01.09.2023 г. ПТП по вина на водача на л.а. „С А, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието била застрахована при ЗД „Б И“ АД, формирани, както следва:

2160,84 евро (4226,24 лв.) – разходи, свързани с невъзможността за ползване на лек автомобил „****** X Ceed“, с рег. № ******* за който са заплащани лизингови вноски за периода 18.09.2023 г. – 18.01.2024 г.; 961,58 евро (1880,68 лв.) – заплатена сума за дозастраховане на л.а. „****** Х CEED”, с рег. № ******* по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 23-********, както и 2070,73 евро (4050 лв.), представляващи разходи за наем на заместващ автомобил – лек автомобил марка „********, с рег. № ********* за периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Също така ищците молят съда да осъди ЗД „Б И“ АД да заплати на всеки от тях сумата от по 5112,92 евро (10 000 лв.), представляваща 3 обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б И“ АД, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „С А, с рег. № ******. Оспорва твърдения от ищците механизъм на процесното ПТП, както и вината на водача на л.а. „С А. Счита, че претенциите на ищците са прекомерни по размер. Излага съображения, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните от ищцата имуществени вреди, като оспорва причинно-следствената връзка между уврежданията на автомобила и твърдените разходи. Оспорва твърдените от ищците неимуществени вреди, като отбелязва, че от приложената медицинска документация за проведените от ищците прегледи при психиатър се установява, че същите са извършени шест месеца след датата на събитието.

Счита, че твърдените неимуществени вреди не са в резултат от процесното ПТП. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално да намали размера на претендираните обезщетения.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.

Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В частност посочените предпоставки са налице – отправена е от ищците към ответното дружество писмена застрахователна претенция (л. 3036 от делото), като в срока по чл. 496 КЗ ответникът е отказал плащане, респ. не са ангажирани доказателства, които да изключват допустимостта на иска.

Ето защо исковете са допустими.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380.

4

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Безспорен по делото е фактът, че гражданската отговорност на делинквента – водачът на „С“, модел „А“, с рег. № ******, е покрита по силата на сключен между него и ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което делинквента и ответника са страни по застрахователно правоотношение, с посочения източник и отговорността на водача е покрита.