Решение № 3572 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3572 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330110685 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу Г. Х. по реда на чл. 422. Твърди се, че ищецът предоставил на ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че същият има качеството на потребител на ВИК услуги като собственик /ползвател на процесния имот, както и че отчетът е извършен в условията на липсващо измервателно устройство за 2 обитатели, като е начислявано по 5 куб.м. на всеки обитател, или общо 10 куб.м. Моли съда да установи дължимостта на следните задължения: 778,23 лв. главница за периода 13.05.2020 – 14.02.2023 г., както и 77,03 лв. обезщетение за забава за периода 31.07.2020 – 31.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. Подрумче № 11. Иска се от съда да установи дължимостта на тези вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Ответникът е представил отговор в срок, с който възразява за неоснователност на исковете, оспорва липсата на подписан договор между страните, както и каквото и да е основание ответникът да ползва имота. Възразява срещу определянето на показания на водомера по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия на „ВиК“ ЕООД, като сочи, че цитираната разпоредба регламентира начин на определяне на консумацията при липса на индивидуални водомери. В същото време в исковата молба нямало твърдение за наличие или липса на индивидуален водомер за процесния имот. Не се сочели доказателства в тази насока, а в приложените карнети бил описан номер на водомер, което сочело наличие на такъв. Възразява за методиката за определяне на цената, не 1 ставало ясно защо се прави начисление за 2 обитатели и как е определен този брой, не се сочели нито индивидуализиращи техни белези, нито се представяли доказателства за тях. Ето защо моли за отхвърляне на исковата молба.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно устройство, че имотът се обитава от двама обитатели, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото. Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване. От приложеното писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че за недвижим имот в *** са подадени 5 декларация. Едната е от Общината, с която се декларира земята на този адрес като частна общинска собственост. Останалите 4 декларации са от физически лица, които се легитимират като собственици на 4 различни къщи, все на този адрес. Изводът, че се декларират различни къщи, следва от различната площ и година на строителство, които се декларират, както и от различните лица, сочещи се за собственици. Нито едно от тези лица не е ответникът. Установява се от справка за родственици, че собствениците на една от къщите с площ 41 кв., строена през 1965г., на един етаж, са родителите на ответника – А. Х. и Ж. Х.а. За същите няма данни да са починали и по този начин ответникът да е станал собственик на къщата. Изобщо не се установява и идентичността на процесния обект на потребление с някоя от декларираните къщи, всяка от които се намира на адреса на процесния обект – ***. Отделно от това, съгласно свидетелските показания, процесният обект на потребление е двуетажна къща, докато декларираните 4 къщи са едноетажни. При невъзможност само по адреса да се установи дали процесният обект 2 на потребление е някоя от декларираните къщи, всички на този адрес, при липса на сведения ответникът да е собственик или ползвател както на процесния обект, така и на декларираните къщи, нито да е наследник на предходен собственик, облигационното отношение остава недоказано. Освен това не се доказват и предпоставките за служебно начисляване на парични суми, тъй като разпитаният инкасатор не можа да установи твърдението, че отчетът е при условията на липсващ водомер. Същият заяви, че знае дали в имота има водомер, тъй като при отчета не е намирал обитатели, а в единствения случай, при който карнетът е подписан от майката на ответника, не е влизал в имота.

Поради недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното същият не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и исковете подлежат на отхвърляне.

Не се доказва също настъпването и на други юридически факти от фактическия състав на главния иск – не се доказва, че в имота липсва водомер и отчетът правилно е извършван по този ред.

При този изход от спора, ищецът няма право на разноски, а ответникът не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от З ЗД , за признаване за установено в отношенията между страните, ч е Г. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед № 1635/10.03.2023г. по ч.гр.д. № 3535/2023г. по описа на ПРС, а именно:

778, 23 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода от 13.05.2020 г. до 14.02.2023 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.03.2023г., до окончателното плащане, както и 77,03 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.07.2020 г. до 31.01.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4