Решение № 9249 от 20.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9249 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20231110139984 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основА.е чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата молба от 18.07.2023 г., в молба уточнение от 16.08.2023 г. и молба от 09.10.2024 г., че ответниците А. Л. С.-П. и Н. И.

П. му дължат поравно следните суми: сумата от 490,72 лв., главница за цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г.-м.04.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, **, аб. № **, сумата от 15,76 лв., главница за дялово разпределение за периода м.06.2020 г.-м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 104,37 лв. мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 3,25 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., и разноски по делото, при равни квоти. Ищецът сочи, че ответниците като наследници на И.

Н. П. и собственици на процесния топлоснабден имот били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът бил използвал доставената топлинна енергия през исковия период. До момента не погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „НЕЛБО“ ЕАД.

Сумите за топлинна енергия били начислявА. от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му платят процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.07.2023 г. до окончателното им изплащане.

1

Претендира разноски.

Ответницата А. Л. С. оспорва иска по основА.е. Твърди, че не били налице доказателства, че същата е собственик на топлоснабдения имот. Приложеното по делото писмо от Столична община нямало доказателствена стойност по отношение собствеността на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземА.я.

Ответникът Н. И. П. не е изразил становище по исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не изразява становище по основателността на исковете.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства във връзка с наведените от стрА.те доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основА.е чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главници за топлинна енергия

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявА.я имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежА.ето на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Видно от препис от съдебно-спогодителен протокол по гр.д. № 161/1986 г. СРС, 2 с-в, процесният имот по спогодба в делбено дело е възложен на И. Н. П.. Последният е починал през 2012 г. и е оставил преживяла съпруга и низходящ – ответниците по делото.

По отношение на ответника Н. П.

По отношение на ответника Н. П. няма доказателства да е приел наследството на баща си.

Със смъртта на едно лице наследниците му не стават автоматично собственици на наследствените вещи и другите активи в наследството, нито пък стават автоматично длъжници по неговите дългове. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл.

48 ЗН. Това право (споменато изрично и в текста на закона – вж. чл. 51, ал. 1 ЗН, чл. 58 ЗН, чл. 59, ал. 1 ЗН) е субективно непритезателно гражданско право, което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи правото да приеме наследството.

Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага едно наследство, има три различни опции а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН); б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН); в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).

2

Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:

„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.

Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.

Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и главно доказване.

Ищецът не доказва ответникът да е приел наследството на баща си, поради което и не доказва той да е наследил задълженията до датата на смъртта по силата на наследствено правоприемство, респ. не доказва в исковия период след датата на смъртта ответникът като собственик да отговаря за процесните задължения след датата на смъртта и лично качество.

Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни вземА.я по отношение на ответника Н. П. следва да се отхвърлят.

По отношение на ответницатка А. С.

Ответницата е приела в процедура по чл. 51 ЗН наследството на покойния си съпруг и отговаря за 1/2 част от задълженията от наследствената маса, а е и собственик на 1/2 част от имуществата, поради което и отговаря за задължения към ищеца в същата квота.

Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици.

Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основА.е за периода. СъдържА.ето на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.

162 ГПК, според която иск, доказан по основА.е, не може да бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.

Ответникът не оспорва, че количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквА.я.

Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят, а по общите условия от 2016 г. – 45 дни) ответниците са изпаднали в забава и дължат на основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. Допустимо е, обаче, стрА.те да уговорят друг падеж на задълженията за заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за периода на действие на общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 12.03.2014 г. купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет стрА.цата на продавача (което в случая не се оспорва). В този случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ).

Съдът намира, че част от посочените клаузи са недействителни, тъй като не са индивидуално уговорени, а освен това са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорка в общи условия на търговец монополист, която позволява търговецът да измества падежа на задължения, които имат характера на периодично плащане, в следваща година, създава значително неравновесие в отношенията с потребителя и противоречи на принципа на добросъвестността. В случая, падежът на прогнозните вземА.я за част от топлинните периоди едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура т.е. за следващата година. Така давността за част от тези вземА.я по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е продължена едностранно от търговеца с почти година. Срещу това облагодетелстване потребителят получава „компенсация“, състояща се в това, че не се начислява мораторна лихва върху вземА.ята за прогнозни суми на топлинната енергия, но този „баланс“ е очевидно наклонен в полза на търговеца, като се има предвид обстоятелството, че вземА.ята за главница са по-големи от тези за мораторна лихва. Ето защо съдът намира, че всяко едно вземане за прогнозни дялове се погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а така също със същата давност, но като вземане с относително самостоятелен характер, се погасява и вземането за изравнителна вноска. Съдът приема и, че падежът на задължението за прогнозни суми, от който тече погасителната давност, е 30 дни след месеца, за която се отнася задължението.