Решение № 68 от 18.01.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2385/2021
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 18.01.2022
- В сила
- 18.01.2022
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Радослав Петков Радев, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20215300502385 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение от 15.07.2021г. по гр.д.№9695/2020г. по описа на РСПловдив III бр.с-в,с което е определен режим на лични отношения на ищцата в първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото производство като жалбоподателят счита,че така определен режима на лични отношения между нея и детето е недостатъчен с оглед интересите на детето и моли решението да се отмени в тази част и същия да се разшири,така,както е поискан в исковата молба.Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Ш.,с който счита жалбата за основателна и моли да се уважи.
Не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата К.Д..
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.128 от СК и е заведена от бабата на детето,с която иска да се определи режим на лични отношения между нея и внука й,като счита,че така опревеления режим от първоинстанционния съд се явява недостатъчен с оглед интересите на детето.
Видно от представените в първоинстанционния съд писмени доказателства се установява,че въззиваемите М.Ш. и К.Д. са родители на детето Д. Ш.,а жалбоподателя е 1 негова баба,майка на въззиваемия М.Ш..В първоинстанционното производство е назначен социален доклад,от който става ясно,че към настоящия момент от деня на раждането си детето Д. живее при майка си-ответницата Д. и нейното разширено семейство и тя единствено полага грижи за него.Към момента детето е на две години.От доклада става ясно,че условията за живеене в това жилище са много добри,тъй като детето разполага с всичко необходимо като условия и обстановка за възрастта си,като всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му е подсигурено от майката.От доклада също става ясно,че и жилището на ищцата е добре обзаведено и отговаря на условията за отглеждане и възпитание на дете.
В първоинстанционния съд са разпитани като свидетели от страна на ищцата св.Р.
К.,която в показанията си сочи,че няма преки наблюдения върху отглеждането на детето,но счита,че ищцата притежава необходимия капацитет, тъй като е била ***** в детската градина,в която е работила тя като ***** и се е отнасяла с много обич към децата,но същата не може да посочи факти и обстоятелства,от които съдът да направи извод относно самите взаимоотношения между ищцата и ответницата Д.,тъй като св.К. съобщава за факти и обстоятелства,които са и преразказани от ищцата,а същата няма преки наблюдения върху тях.Освен това същата рядко се вижда с ищцата,само при идванията й в България от К Испания,където в момента същата живее и работи.О страна на ответницата е разпитан като свидетел нейния баща Д. Д.,който живее понастоящем с нея и детето и същия заявява в показанията си,че между К. и М. е настъпил конфликт,който е повлиял за тяхното разделяне,като ищцата се отнасяла с омраза и неприязън спрямо ответницата Д..От момента на раждането на детето до момента на разпита му пред съда свидетелят Д. заявява,че ищцата е виждала само два пъти детето Д..
Настоящата инстанция намира,че не следва да коментира заповедта за защита от домашно насилие и решението по делото,с което е определен режим на лични отношения между бащата и детето,тъй като в настоящия казус се касае за определяне режим на лични отношения между бабата и детето и същите се явяват ирелевантни.Определянето на режим на лични отношения касае единствено интересите на детето,като всички останали интереси следва да се съобразяват с неговите.В този случай следва да се отбележи,че детето е на такава възраст,че същото се нуждае най-вече от грижите на майката и същото,понеже не се е отделяло от нея от момента на раждането си,е свикнало изключително много с нея.Редно е разширеното семейство на бащата също да може да вижда детето и да прекарва известно време с него,тъй като в противен случай би се стигнало до отчуждение между тях,поради което така постановения режим от първоинстанционния съд се явява достатъчен и решението следва да се потвърди.С оглед крехката възраст на детето правилно съдът е преценил,че режимът не следва да бъде много разширен,а да бъде по-кратък.Това е и с оглед по-бързата адаптация на детето с бабата,а в един по-късен момент този режим може да бъде разширен,но детето трябва да свикне със своите роднини и да ги опознае.Както се посочи при ищцата условията за отглеждане и възпитание също са много добри,което се извежда от социалния доклад.
2
При така събраната фактическа обстановка настояшата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
При този изход на делото съдът намира,че разноски не се дължат на жалбоподателя.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2021г. по гр.д.№9695/2020г. по описа на РСПловдив,III бр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3