Решение № 660 от 23.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100900889 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „УМБАЛ А.“ ЕАД срещу „Г.Г.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с договор РД - 12-313/19.12.2019 г., Министерството на здравеопазването му е отпуснало целева субсидия за извършване на ремонт на страдния фонд в размер на до 2 000 000 лв. за срок до 24 месеца.

Сочи се че с решение № 3-39 от 06.02.2020 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ А." е обявена процедура по реда на чл. 18, ал. 1 3ОП, с предмет извършване на строително-монтажни работи по сградния фонд на „УМБАЛ А.“ по три обособени позиции: і) Обособена позиция Хо 1 - „Основен ремонт и преустройство на клиниката по диализно лечение в сградата на Първи хирургичен блок към „УМБАЛ А.“, с цел разкриване на нови 10 (десет) поста за диализно лечение"; iі) Обособена позиция Хо 2 - СМР в Клиника по психиатрия и iiі) Обособена позиция N°3 -CMP в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“.

С решение No 3-143 от 08.07.2020 г. на Изпълнителния директор на „УМБАЛ А." и на основание чл. 181, ап. 6 3ОП, на първо място по обособена позиция - СМР в сграда Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ бил класиран участникът „Г.Г.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛПЦ с ЕИК ****.

На 21.08.2020 г. с избрания изпълнител Г.Г. ЕООД бил сключен договор Д-ОП-81/21.08.2020 г., според който УМБАЛ А. възлагала, а „Г.Г.“ ЕООД се задължавало да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в срок, по узаконени строителни книжа и в съответствие с клаузите на договора, строително-монтажни работи по сградния фонд на възложителя в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“. Съгласно чл. 6 от 1 договора, общата стойност на строително-монтажните работи възлизала на сумата от 2 485 920,61 лв. без ДДС, платима от възложителя по следния начин:

1. Авансова вноска в размер на 20% от договорената цена в 15-дневен срок от подписване на договора,

2. междинни плащания в размер на до 80% от стойността на договора, съобразно степента на извършените и приети строително-монтажни работи;

3. окончателно плащане.

Съгласно текста на чл. 43 от договора „Г.Г." ЕООД се задължило да извърши възложените му дейности в срок от 360 календарни дни, считано от датата на изпращането на възлагателно писмо от страна на „УМБАЛ А.“.

Ищецът твърди, че в изпълнение на чл. 11 от договора и въз основа на данъчна фактура No 0000000113 от 01.09.2020 г., издадена от ответното дружество, на 03.09.2020 г. ищецът е превел аванс в размер на сумата от 596 620,94 лв. с ДДС.

Тъй като срокът на договора РД - 12-313 от 19.12.2019 г. изтекъл и поради невъзможността строително-монтажните работи да започнат и да бъдат осъществени преди изтичане на срока, определен в договор за срочно целево финансиране, сключен между "УМБАЛ А." и Министерството на здравеопазването, с писмо изх. No 02-1831 от 26.10.2021 г., без да е било изпращано възлагателно писмо по чл. 43 от договора. УМБАЛ А. уведомила Г.Г. ЕООД, че прекратява сключения между тях договор Д-ОП-81/21.08.2020 г. на основание чл. 87, т. 6 с оглед липсата на осигурено финансиране от страна на едноличния собственик на капитала и принципал на възложителя.

Със същото уведомление „УМБАЛ А.“ ЕАД изискало връщане на полученото от „Г.Г.“ ЕООД авансово плащане по договора. На 31.12.2021 г. била изпратена втора покана за връщане на дадения аванс.

Сочи се, че въпреки отправените искания от болницата до М3, искания за продължаване на срока, с писмо от 10.02.2022 г. на министъра на здравеопазването, УМБАЛ А. била изрично уведомена, че следва в 7-дневен срок да възстанови всички средства, получени по сключени договори за капиталови разходи, сред които е и Договор РД-12-313 от 19.12.2019 година.

Тъй като „Г.Г.“ ЕООД не била изпълнила задължението си да върне аванса, ищецът не успял да изпълни задължението си към министерството на здравеопазването в пълен размер. Сочи се, че с ИМ отново се прави изявление за прекратяване на процесния договор по смисъла на чл. 87, т. 6 от договора от 21.08.2020 година. С оглед изложеното се твърди, че ищецът има право да изиска връщане на сумата от 596 620,94 лева, с ДДС, - платен аванс по договора от 21.08.2020 г., поради наличието на основателни и важни за възложителя причини - изтичане на срока на договора за целево финансиране и липсата на финансови средства за реализиране на договора. Претендира се и лихва за забава върху сумата от предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и разноските по делото.

В ОИМ ответникът оспорва исковете. Не се спори сключване на 2 договора от 21.08.2020 г. по реда на 3ОП, предмета на същия, условията, при конто е сключен, вкл. и отношенията между възложителя и М3 по договора от страна на възложителя. Ответникът сочи, че липсата на финансови средства не освобождава възложителя от задължението му за заплащане на задълженията му по договора за изработка. Сочи се, че възложителят по процесния договор не е предоставил на изпълнителя всички необходими документи за започване на СМР, както и задължението по чл. 35 от договора да се предостави строителната площадка на изпълнителя съгласно изискванията на Наредба No 1/2003 г. на МРРБ, за което се изисква разрешение за строеж от главния архитект на Столична община, с каквото възложителят не се е снабдил и не е представил на изпълнителя.

Възложителят не бил връчил и възлагателно писмо по смисъла на чл. 43, т. 1 от същия договор, поради което и за ответника не бил започнал да тече срокът за изпълнение на СМР. Изтъква се, че от кореспонденцията между. ищеца и МЗ се установявало, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за целево финансиране, поради което и договорът бил прекратен, но това не би следвало да се отрази върху правната сфера на ответника. Сочи се, че право да развали договора има само изправната страна, каквато ищецът не е. Поддържа се, че и в момента на подаване на ОИМ изпълнителят е в готовност да изпълни договорните си задължения.

Ответникът прави евентуално възражение за прихващане, с разноските, направени от ответника като изпълнител по договора за подготовка изпълнение на задълженията му по договора - закупени строителни материали, за наем на складови площи, услуги по почистване и извозване на отпадъци от района на болницата, подготовка на изпълнението на договорните задължения на изпълнителя - 585 887,88 лева, 372 888,05 лева пропуснати полза за изпълнителя по договора, изчислена като печалба, представляваща 15 % от стойността на договора, 1845,96 лева - разноски за застрахователна премия по сключен договор за застраховка, част от процедурата по сключване на договора по 3ОП.

Ищецът представя допълнителна ИМ, в която поддържа исковата претенция. Твърди се, че договорът не е развален от ищеца, а е прекратен чрез отказването от същия по смисъла на чл. 268 от 33Д, чл. 87, т. 6 от договора, при което не се изследва коя страна е изправна. Касаело се за преобразуващо право на страна по договора, чието възникване не е обусловено от противоправно, виновно поведение на насрещната страна. Твърди се, че съгласно чл. 268 от 33Д е достатъчно да е налице уважителна причина за възложителя, за да може да развали договора. Поради това се твърди, че е ирелевантно дали възложителят и изпълнителят са били изправна страна по договор, за да възникне за него правото да се откаже от договора. Поддържа се, че за възложителя - ищец в конкретния случай, е била налице важна причина по смисъла на чл. 87, т. 6 от договора да прекрати договора едностранно, съответно основателна причина по смисъла на чл. 268 от 33Д.

Това било обективното изтичане на срока и договора от 19.12.2019 г. между ищеца и принципала на дружеството за срочно целево финансиране, доколкото процесният договор по ЗОП е сключен именно с оглед осигурено 3 финансиране от М3, за което ответникът е знаел. Поддържа се и, че в конкретния случай не е започнало изпълнението на договора за изработка, поради което и даже не е необходимо да има основателни причини за развалянето му.

Излагат се аргументи, че разпоредбата на чл. 268 от 33Д е диспозитивна, и в конкретния случай страните по договора са предвидили (чл. 87, т. 6 от договора) специални правила, регламентиращи отношенията им при едностранно прекратяване на договора от възложителя - чл. 88 от договора, при което са изключили приложението на нормата на ЗЗД. Твърди се, че в конкретния случай не са налице посочените предпоставки в договора - липсват доказани доставки и изпълнени СМР, които да са намерили приложение на обекта, за да се следват на ответника като изпълнител направените разходи изпълнени СМР, доставки, услуги.

Относно липсата на започнало изпълнение се сочи, че няма издадено възлагателно писмо по чл. 43 от договора, а за да се приеме, че е налице започнало изпълнение на договора, същото следва да е законосъобразно - в съответствие с уговорките в договора. И доколкото не е било налице основание за правомерно започване на изпълнението на договора, направените разходи от изпълнителя са преждевременни, т.е. неправомерно извършени и не следва да се възмездяват. Освен липса на възлагателно писмо, липсвал и протокол за откриване на строителна площадка. Оспорват се и твърденията, че закупените материали от ответника не могат да се ползват на други обекти. Недоказана била и претенцията за заплащане на наем на складови помещения, при условие че материалите били по складовете на доставчиците. Оспорва се и претенцията за разходи за почиване на строителна площадка, при условие, че същата не е предавана надлежно на изпълнителя. Сочи се, че съгласно сключения договор между страните печалбата на изпълнителя е ограничена до 10%. Оспорва се и дължимостта на разноските за заплатена застрахователна премия, тъй като договорът не е изпълняван, вкл. поради липсата на възлагане, а налице е неизпълнение на договорните задължения на ответника, тьй като застраховката е следвало да се поддържа за целия период на договора, а в конкретния случай срокьт й с изтекъл па 22.08.2021 година.

По изложените съображения поддържа изцяло исковете.

В отговор на ДИМ ответникът поддържа становището си за неоснователност на иска. Сочи се, че страните не са договорили изключване приложимостта на чл. 268 от ЗЗД в частта относно последиците при прекратяване на договора от възложителя. Оспорват се твърденията, че изпълнението на договора не е започнало. Не се спори, че срокът за изпълнение на договора не е започнало по вина на възложителя непредставяне на възлагателно писмо, и неподписване на протокол 2, но в сьщото време се твърди, че изпълнителят е започнал изпълнението по договора чрез набавяне на част от материалите по договора и оборудване.

Поддържа се, че всички дейности, стойността на които се претендира са именно във връзка с изпълнение на договора. Оспорва се приложимостта на чл. 259 от 33Д, като се твърди, че страните са договорили отклонение от 4 приложимостта й.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С определение № 3215 от 14.10.2022 г. на СГС, ТО VI-10, са приети като безспорни между страните следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между ищеца и МЗ по договор от 21.08.2019 г.; сключване на договор по ЗОП между ищеца и ответника, плащането по данъчна фактура № 0000000113 от 01.09.2020 г. на 03.09.2020 г. на сумата от 596 620,94 лв. с ДДС от ищеца; че за обекта не е предадена строителна площадка по чл. 35 от договора между страните, че не е издавано възлагателно писмо по чл. 43 от договора, че не е подписван протокол 2 за откриване на строителна линия и строителна площадка, както и че ответникът е сключил посочените в ОИМ договори с трети лица (под номера 1-4), както и е заплатил посочените суми по договорите на тези трети лица.

По делото е представен договор № РД – 12 – 313 от 19.10.2019 г. за предоставяне на целева субсидия за капиталови разходи на държавни лечебни заведения между Министерство на здравеопазването и „УМБАЛ А.“ ЕАД.