Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 28.06.2019, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 856/2018
Вид
Решение № 120
Подписан
28.06.2019
В сила
15.05.2020
Състав
МАРИЯ МАРКОВА БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.12, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15,16 и 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15,16 и 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15,16 и 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.19, ал.8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48, 50 и 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.7, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 7, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.8, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№120 28.06.2019г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА

НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шести март две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Мария Берберова-Георгиева секретар: Диана Каравасилева като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №856/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А.В.С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с паспорт *****, издаден на 18.04.2012г. от ФМС *****, А.П., гражданка на Украйна, родена на ***г., с паспорт FB*****, издаден на

25.04.2015г. от паспортна служба с № *** Украйна, Е.Ф., гражданин на Израел, роден на ***г. с паспорт ***, издаден на ***. и А.Р.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, комплекс ***, подадена чрез процесуалния им представител – адв.Б.Ч. ***, със съдебен адрес:***, тел: ****** против Етажната собственост на комплекс „А.Д.”, представлявана от „Д.” ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, избрано за управител на процесната Етажна собственост.

В исковата молба и допълнително депозираната молба с вх.№ 8**7 от 11.10.2018г. се сочи, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в комплекс «А.Д.», находящ се в гр.С.В., област

Б., в поземлен имот с идентификатор ******на СГКК-Б., който съгласно регулационен план е УПИ І-****в кв.** по плана на С.В., местност „*****”. Сочи се, че процесният комплекс „А.Д.” се състои от три самостоятелни сгради и до настоящият момент се е управлявал по ЗУЕС от едно Общо събрание, провеждано и включващо всички сгради, респективно включващо всички собственици от тези сгради и от един управител-юридическо лице - „Д." ООД.

Сочи се, че всяка от сградите има различен брой входове. Сграда с идентификатор *******имала два входа, сграда с идентификатор *******има три входа, а сграда с идентификатор *******има един вход.

Ищците сочат, че на 23.07.2018г. от 15:00 часа, било проведено Годишно Общо събрание на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сградите от комплекса, на което били приети решения съгласно предварително обявения дневен ред на събранието. Събранието било организирано от досегашния Управител на Етажната собственост на сградите - „Д." ООД. Ищците твърдят, че при свикване, провеждане и приемане на решенията от процесната Етажна собственост били нарушени императивните разпоредби на ЗУЕС, поради което считат приетите на Общото събрание решения за незаконосъобразни и молят съда да ги отмени, като противоречащи на императивните норми на ЗУЕС. В подкрепа на искането си излагат следните възражения:

На първо място, предвид обстоятелството, че две от сградите в комплекса са с повече от един вход, ищците считат, че за всяка от сградите следва да се провежда отделно Общо събрание. В тази връзка твърдят, че състоялото се на 23.07.2018г. Общо събрание на всички сгради, находящи се в горепосочения недвижим имот с идентификатор ******е незаконосъобразно проведено и не следва да приема валидно решения. На следващо място, ищците твърдят, че проведеното на 23.07.2018г. ОС на ЕС на комплекс „А.Д.” е незаконно свикано при нарушение на реда по чл.13 от ЗУЕС. Сочи се, че тримата ищци не живеят постоянно в България и не са били уведомени за събранието по реда на чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Твърдят, че са посочили електронни адреси, на които да бъдат уведомявани, но не са получавали своевременно и в срока по ЗУЕС покани за процесното ОС на ЕС. Твърдят също, че не била публикувана покана в законоустановения за това срок по реда на ЗУЕС и не била поставена на видно място в етажната собственост на всяка от сградите, за които се провежда събранието. На следващо място, ищците твърдят, че „Д.” ООД било незаконно избрано за управител на Етажната собственост на проведеното на 19.07.2016г., тъй като дружеството не било собственик на самостоятелни обекти в сградата и за избирането му за управител били гласували притежаващите 33,83% от общите части на сградата, вместо изискуемите 67% съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС. Твърдят, че с „Д.” ООД не е бил сключван договор за възлагане управлението на ЕС, което опорочавало процедурата по неговото назначаване за управител и водело до незаконосъобразност на всички негови действия, като управител, включая и свикване и провеждане на Общо събрание. Твърдят, че в протокола от събранието липсвало отразяване за проведено гласуване, с което „Д.” ООД да бъде избрано за Председател на събранието. На следващо място, ищците твърдят, че някои от собствениците на самостоятелни обекти били представлявани на Общото събрание с пълномощни на английски език, които не били придружени с превод на български език. Наред с това оспорва кворума за провеждане на събранието, както и мнозинството при вземане на решенията, като твърдят, че са неправилно изчислени, което водело до незаконосъобразност на всички приети решения. В тази връзка сочат, че притежаваните идеални части от собствениците на трите сгради в комплекса правило повече от 100%, поради което изчисляването на гласовете на гласуващите противоречало на чл.15,16 и 17 от ЗУЕС. На следващо място ищците твърдят, че „Д.” ООД, в качеството му на управител на ЕС, не било законно представлявано на събранието от Д.А., тъй като формата на управление на дружеството било само заедно с другия управител К.К.Б..

Твърдят, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа, дадено на А. от другия управител, не било правно възможно същата да придобия самостоятелна представителна власт. В тази връзка се твърди, че всички действия, извършени от Д.А. за свикване и провеждане на Общо събрание на ЕС на 23.07.2018г. били извършени без представителна власт в нарушение на ЗУЕС и ТЗ. На следващо място се твърди, че на проведеното на 23.07.2018г. Общо събрание, „Д.” ООД не било законно избрано за управител на Етажната собственост в комплекса, поради липса на мнозинство от 67% от общите части на всички съсобственици, съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС. На следващо място, ищците твърдят, че приетото решение по т.2 от протокола – за определяне таксата за поддръжка на общите части на сградата, за фонд „Ремонти” и сроковете за заплащането им също е незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че с решението е определена една обща такса за управление, поддръжка и фонд „Ремонти”, изчислена въз основа на общата застроена площ на жилищата, като се начислява и ДДС, вместо да се изчисли съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата. Сочи се, че относно размера на таксата за поддръжка– 8 евро и 0,5 евро за фонд „Ремонти” нямало обяснение какви са разходите, които обосновават именно този размер.

Наред с горното ищците твърдят, че върху така определените вноски за поддръжка и фонд „Ремонти” не следвало да се начислява ДДС, поради недължимост на същия, независимо дали дружеството-управител има регистрация по ДДС.

Определената неустойка за забава на плащанията ищците също считат за незаконна, доколкото урежда отношения между етажни собственици. Сочат, че определената такса не е съобразена с разпоредбите на чл.51 от ЗУЕС, като наред с това считат нейния размер за прекомерен и несъответстващ на правилото на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС. На следващо място ищците сочат, че всички суми се събират на банковата сметка на „Д.” ООД, а не на специално разкрита банкова сметка ***, което препятствало възможността за проверка от контрольорите и другите етажни собственици как се разходват сумите от сметката. В случай, че решението за таксите за поддръжка, управление и фонд „Ремонти” бъде признато за законосъобразно, ищците молят същото да бъде отменено само в частта за начисления ДДС.

Независимо от горното ищците изразяват недоволство от управлението на ЕС от „Д.” ООД, а именно – твърдят, че се разходват средства за голям брой персонал в комплекса, какъвто в действителност не рА.и, заплащали се разходи за електричество и вода, които не били разходи на общите части на ЕС. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с чийто показания ще установяват твърденията си относно начина на провеждане на ОС на ЕС и приетите решения. Молят да бъде задължен управителя на ЕС да представи на основание чл.190 от ГПК книга на етажните собственици; договор за управление за периода 19.07.2016г. – 23.07.2018г.; извлечение за банкова сметка, ***правление на ЕС; заверени копия от площообразуване на всяка от трите сгради в комплекса, с които да докажат погрешно изчислените мнозинства при вземане на решенията в нарушение на чл.17 от ЗУЕС. Молят съда да назначи съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да изчисли необходимата сума на таксите за поддръжка на всяка от трите сгради, като определи каква такса следва да заплаща всеки собственик според големината и нуждите на всяка от трите сгради според нейната големина, специфика нужди и самостоятелни обекти. Т.е. да се раздели определената такса поддръжка между трите сгради. Иска се вещото лице да ползва документи на „Д.” ООД, с които се установяват разходите за поддръжка, управление и фонд „Ремонт и обновяване” за всяка от сградите на предходните години. Във връзка с възраженията на ищеца, че процесното Общо събрание е незаконно свикано, се моли съда да задължи „Д.” ООД, в качеството им на управител на Етажната собственост да представят уведомления за свикване на събранието, поставени в комплекса и изпратени индивидуално на всички етажни собственици, списък на всички собственици от всяка сграда в комплекса, уведомления до собствениците, неприсъствали на ОС, направени по имейл или друг начин, копие от уведомлението, поставено в комплекса. Правят искане за задължаване на „Д.” ООД да представят доказателства за всички притежавани от тях обекти в комплекса към момента на събранието. На последно място правят особено искане за спиране изпълнението на всички решения, приети от ЕС на комплекс „А.Д.” на проведеното на 23.07.2018г. Общо събрание. В тази връзка изразяват несъгласие дружеството-управител „Д.” ООД да събира средствата от поддръжката за следващата година по своя банкова сметка, ***, че тези парични средства ще се използват за поддръжка на техните сгради.

Искът е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на Етажната собственост на комплекс „А.Д.” – Н.И.Ч., надлежно упълномощена от управляващото дружество на ЕС – „Д.” ООД, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и се моли съда да го отхвърли изцяло. Излагат следните съображения:

На първо място сочат, че Е.с. „А.Д." е учредена след приемането на ЗУЕС през 2009г., като Етажна собственост на собствениците на обекти в УПИ І-****, в кв.**, по плана на гр.С.В., местност „*****", с кадастрален идентификатор ******по кадастрална карта на гр.С.В., в който поземлен имот са построени три сгради с идентификатори ********, ********, ********.

Твърди се, че от приемането на ЗУЕС през 2009г. до настоящия момент всички общи събрания били свиквани и провеждани между собствениците и на трите сгради поради неразривната функционална връзка между сградите в горепосоченото УПИ.

Етажната собственост е регистрирана в Община Несебър като Е.с. „А.Д." с форма на управление Общо събрание, избирано от собствениците на трите сгради в УПИ с кадастрален идентификатор ******от регистрирането си през 2009г. до днес.

Прилагат уведомително писмо от 22.08.2013г. на Община Несебър, че е.с. „А.Д." обхваща трите сгради с кадастрални идентификатори ********;*******и ********.

Наред с горното, ответната страна представя и Удостоверение на Община Несебър за въвеждане в експлоатация №160/06.06.2008г. на строеж: „Жилищни сгради - сграда „*" с 42 апартамента за сезонно обитаване, магазин за промишлени стоки и кафене, сграда „*" с 64 апартамента за сезонно обитаване и сграда „*" с 35 апартамента за сезонно обитаване с идентификатори ********, ********, ********, находящи се в имот с идентификатор ******по кадастрална карта на гр. С.В.-юг, местност *****, УПИ I - ****, кв.**. С удостоверението за въвеждане в експлоатация ответникът сочи, че разрешението за ползване на трите сградите представлява един документ, удостоверяващ крайната степен на завършеност и на трите сгради заедно, тъй като са функционално обединени. Твърди се, че архитектурният проект, както и всички строителни книжа на обект „А.Д." /в последствие Е.с. „А.Д."/ били общи за трите сгради. Нямало никакви индикации в строителните книжа сградите да се обособяват като отделни и самостоятелни, напротив общото им позициониране в един парцел, ползването на общ двор и др. спомагало, улеснявало и дори налагало управлението им, като една ЕС. Независимо, че в кадастралната карта отделните блокове са нанесени като отделни сгради със съответните идентификатори, то те следвало да се разглеждат като самостоятелни сгради, единствено и само по смисъла на ЗКИР. Доказателство за свързаността на сградите бил и факта, че между тях нямало огради или самостойно ползване на прилежащи части от парцела.