Акт от 03.04.2023, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 234/03.04.2023 г., гр.Монтана

В името на народа

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова при секретаря

Лазарова като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. №

156 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Производството е образувано по жалба/ възражение от К.А.К. ***, като наследник на Иван Петров Иванов, с което възразява против решение

№ 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, против решение на МС на Р.България № 12/06.01.2023 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47

{километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/. С искане за изменение на решението в частта, определяща размера на паричното обезщетение за отчуждаването на земеделски имоти и части от имоти“, както следва: поземлени имоти по КККР на с.Смоляновци с идентификатори: ***; ***; ***, като с искане да се определят размерите на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти и части от имоти или „заменяне на целите имоти с други такива съгласно НТП…“ . В допълнителна молба от пълномощника адв.В., отново се прави искане за замяна на отчуждените недвижими имоти, с оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на този имот e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана, иска допускане на съдебно-оценителна експертиза.В съдебно заседание адв.В. поддържа жалбата, претендира разноски в производството.

Ответникът,

Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че следва да се приеме заключението, което съответства с определените размери на обезщетенията по Наредбата по чл.36, а в останалата част да се отхвърли, т.к. е съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода, т.к. два нотариални акта, които е ползван за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., а именно от 17.02.2021 г. и 22.03.2021 г.. Единствено меродавно е съобразеното със закона и Наредбата за реда за определяне на земеделски земи, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.

В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на

МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлени имоти с идентификатори ***; ***;

*** по КККР на с.Смоляновци, община Монтана, земеделска територия – ниви; първият - нива V категория, с площ от 3.300 дка и отчуждена част 0.135 дка; вторият – нива ІХ категория, с площ от 1.438 дка и отчуждена част 0.875 дка; третият – нива ІІІ категория, с площ 6.002 дка и отчуждена част 4.113 дка. Със съответно определени обезщетения в размер за първия- 48 лв.; за втория – 77 лв. и за третия – 2468 лв.

По силата на чл.

34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“ В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.

Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.

Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.

В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл.

34а и чл.

34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл.

34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл.

34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Смоляновци, община Монтана, където се намират имотите на жалбоподателя. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.

Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Смоляновци, община Монтана, земеделската земя се оценява по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ, поради липсата според оценителя на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл.

32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По този начин за засегната площ на всички 157 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 117 393 лв.

С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл.

32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.

Вещото лице е изготвило експертно заключение, като след представена допълнителна информация, в изпълнение на разпореждане на съда от 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията София е предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице в експертното заключение е използвало три пазарни аналога от 2021 г., като съдът намира, че макар два от тях да са извън изрично посочения период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., но са в твърде близък времеви такъв и то предходен, поради което няма пречка да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. В експертното заключение вещото лице е ползвало допълнително събраните писмени доказателства, вкл. данните от Агенция по вписванията София, като е взело предвид три сделки, три нотариални акта № 77, том

ІІ, рег.№ 538, дело № 1911/17.02.2021 г., № 159, том ІІІ, рег.№ 1147, дело № 448/22.03.2021 г. и № 200, том ХІІ, рег.№ 4557, дело от 04.10.2021 г., по които една от страните по сделката е търговец. Въз основа на тази информация за реално реализирани сделки вещото лице е извело осреднена цена 999.97 лв/дка. След което е заключило, че „стойността на обезщетението изведена въз основа на открити и осреднени сделки за продажба на имоти в землището на с.Смоляновци, община Монтана – оценка по чл.32 от ЗДС за част от имот с идентификатор *** - нива с площ от 3.300 дка, засегната отчуждена площ 0.135 дка е определена на стойност на обезщетението 134.99 лв./0.135 х 999.97 лв./; за част от имот с идентификатор *** – нива с площ от 1.438 дка, засегната отчуждена площ 0.875 дка е определена стойност на обезщетението 974.97 лв./ 0.875х 999.97 лв./; за част от имот с идентификатор *** – нива с площ от 6.002 дка, засегната отчуждена площ 4.113 дка е определена стойност на обезщетението 4112.87 лв./4.113х 999.97 лв./ Настоящият съдебен състав не кредитира първата част от заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, за които се установи, че не са пълни, подходът е неправилен и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение. Тук следва да се обърне внимание, че основното искане на жалбоподателя е да му бъде дадена друга земя в замяна, но по този въпрос няма становище на ответника.

Няма пречка обаче съдът да цени втория вариант на заключението като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на §

1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от

Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл.

5, ал. 4, изречение второ от КРБ.

Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл.

32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, и на второ място, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, а взетите за пазарни аналози са с дати твърде близки, дори предшестващи 30.05.2021 г., т.е. определено с по-ниски пазарни цени.

Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл.

6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от

ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на §