Решение № 1214 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Варна, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100501412 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260060/25.01.2022 г. на М. Г. Й. против Решение № 260085/15.12.2021 г. по гр.д. № 430/2019 г. по описа на Районен съд - Д., І състав, с което са отхвърлени исковете му против ОД на МВР – Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултата на противозаконно снети от служител на УМВР гр. Д. при РУ МВР гр. П. регистрационни номера на собствен на Й. л.а. „***“, рег. № *** в общ размер на 22 500 лева, от които имуществени вреди на обща стойност 15 000 лева /по 1000 лева месечно за периода от 24.09.2017 г. до 24.12.2018 г./, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран трудов доход извън територията на гр. Д., поради невъзможност за ползване на личния си автомобил без незаконосъобразно снети регистрационни номера; неимуществени вреди на обща стойност 7 500 лева /по 500 лева месечно за периода от 24.09.2017 г. до 24.12.2018 г./, изразяващи се в изживяно унижение и накърнено достойнство от подигравателно и унизително поведение спрямо него на 24.09.2017 г. от полицейски служители, принудили го 20 пъти да издишва въздух в измервателен уред тип „дрегер“ на публично място и в присъствието на множество наблюдаващи случващото се граждани, както и в трайно претърпени неблагоприятни изживявания и страдания от унижение и накърнено човешко достойнство в следствие от ежедневни подигравки от съгражданите му при всяка негова поява на публично място в гр. Д. за случилото се снемане на регистрационните номера на неговия автомобил, без наличие на законово основание за това 1 и без да е издаден съответен акт за предприемане на такава принудителна мярка.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в обжалваното решение липсват мотиви. Правят се доказателствени искания, както следва: да се изиска от Пътна полиция – Варна заповедта за прекратяване на регистрацията на автомобилът собственост на жалбоподателя и да се приеме по делото докладна записка рег. № 324р-14224/30.10.2017 г. на Т. Р. – служител в РУ – Д.. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове или същото да бъде обезсилено.

Претендират се разноски.

Въззиваемият ОД на МВР – Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

В съдебно заседание въззивникът поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски, а въззиваемият депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ДРС е образувано по искове на М. Г. Й. против ОД на МВР – Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултата на противозаконно снети от служител на УМВР гр. Д. при РУ МВР гр. П. регистрационни номера на собствен на Й. л.а.

„***“, рег. № *** в общ размер на 22 500 лева, от които имуществени вреди на обща стойност 15 000 лева /по 1000 лева месечно за периода от 24.09.2017 г. до 24.12.2018 г./, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран трудов доход извън територията на гр.

Д. и наложително разходвани суми неколкократно седмично за автомобилен превоз на хронично болен родител до гр. Варна и обратно, поради невъзможност за ползване на личния си автомобил без незаконосъобразно снети регистрационни номера; неимуществени вреди на обща стойност 7 500 лева /по 500 лева месечно за периода от 24.09.2017 г. до 24.12.2018 г./, изразяващи се в изживяно унижение и накърнено достойнство от подигравателно и унизително поведение спрямо него на 24.09.2017 г. от полицейски служители, принудили го 20 пъти да издишва въздух в измервателен уред тип „дрегер“ на публично място и в присъствието на множество наблюдаващи случващото се граждани, както и в трайно претърпени неблагоприятни изживявания и страдания от унижение и накърнено човешко достойнство в следствие от ежедневни подигравки от съгражданите му при всяка негова поява на публично място в гр. Д. за случилото се снемане на регистрационните номера на неговия автомобил, без наличие на законово основание за това и без да е издаден съответен акт за предприемане на такава принудителна мярка.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с който се оспорват изцяло предявените искове, като се отправя искане за тяхното отхвърляне като неоснователни.

2

С Определение № 3023/12.08.2022 г. по в.гр.д. № 1412/2022 г. по описа на ВОС, г.о. е прекратено въззивното производство по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в наложително разходвани суми неколкократно седмично за автомобилен превоз на хронично болен родител до гр. Варна и обратно, поради невъзможност за ползване на личния си автомобил без незаконосъобразно снети регистрационни номера, на основание чл. 233 от ГПК, като е обезсилено Решение № 260085/15.12.2021 г. по гр.д. № 430/2019 г. по описа на Районен съд - Д., І състав в тази му част.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск овете е с правно основание чл. 49 от ЗЗД са допустими.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 170324000591/24.09.2017 г. на мл. автоконтрольор Р. К. З. /лист 93 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/, че на М. Г. Й. му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.

2а от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. На основание чл.

172, ал. 4 от ЗДвП са отнети СРМПС № 007670762 и 2 бр. рег. Табели № ***. Заповедта е връчена на 24.09.2017 г. при отказ на Й. да я подпише, който е удостоверен със подпис на свидетел.

Представен е Журнал на документ за ЗППАМ № 17-0324-000591 за периода 24.09.2017 г. – 10.07.2020 г. /листи 122 – 123 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/.

Представени са докладни записки на мл. инспектор Ж. Ч., на мл. автоконтрольор Р.

К. З. и на полицай Т. Р. относно инцидента с въззиваемия на 24.09.2017 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-03243 000592/25.09.2017 г. на Началник Група към ОД на МВР – Варна /лист 63 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/ на М. Г. Й. му е наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Същата е връчена лично на адресата на 20.02.2018 г.

От АУАН № 2194/24.09.2017 г. на мл. автоконтрольор Р. К. З. при УМВР – Д. е видно, че на 24.09.2017 г. около 20.30 ч. в гр. Д. по бул. „С.“ до дом № 170 посока с. М. М.

Й. управлява собствения си л.а. „Роувер 2000“ с рег. № *** като отказва да му бъде извършена проба с техническо средство алкотест дрегер за употреба на алкохол. Връчен му е талон за медицинско изследване с № 0211908. По данни на водача същият не е употребил алкохол. При разговор същият лъха силно на алкохол и не може да пази равновесие. Актът е връчен на 24.09.2017 г. при отказ на адресата да го получи, който е удостоверен с подпис на свидетел /лист 73 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/.

С Наказателно постановление № 17-0324-000844/03.11.2017 г. на Началник Група към ОД на МВР – Варна /лист 74 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/ на М. Г. Й. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Същото е връчено лично на адресата на 06.11.2017 г.

С Решение № 50/18.04.2018 г. по НАХД № 455/2017 г. по описа на ДРС, ІV състав е потвърдено НП № 17-0324-000844/03.11.2017 г. на Началник Група към ОД на МВР – Варна на М. Г. Й. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца /листи 78 - 79 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/. Горното е потвърдено с Решение № 1755/27.09.2018 г. по к.адм.д. № 1596/2018 г. по описа на Варненски административен съд, Х касационен състав /листи 75 – 77 от гр.д. № 430/2019 г. по описа на ДРС/.

П р е д ДРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д. Т. Д. /без родство и дела със страните/, Р. К. З. /в служебно правоотношение с въззиваемия/ и Д. З. Д. /в служебно правоотношение с въззиваемия/, които съдът възприема в частта, в която с е съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че Д.ието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната 4 последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от Д.ието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

В конкретния случай се твърди от въззивника, че са извършени противоправни действия от страна на служители на ОД на МВР – Варна, изразяващи се отнемане без основание/незаконно табелите с регистрационните номера на личното му МПС, както и в подигравателно и унизително поведение спрямо него на 24.09.2017 г. Пред ДРС е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 170324000591/24.09.2017 г. на мл. автоконтрольор Р. К. З., от която е видно, че на М. Г. Й. му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са отнети СРМПС № 007670762 и 2 бр. рег. табели № ***. В тежест на въззивната страна е да установи твърдяната неавтентичност на горния официален документ, както и недостоверността на датата на издаването му. Пред първоинстанционния съд не е проведено успешно производство по чл. 193 от ГПК досежно положения подпис на мл. автоконтрольор З.. Напротив, последният е разпитан като свидетел и с показанията си категорично потвърждава авторството на документа. От представения по делото Журнал на документ за ЗППАМ № 17-0324-000591 за периода 24.09.2017 г. – 10.07.2020 г. е видно, че процесният индивидуален административен акт е регистриран в системата на МВР на 25.09.2017 г.