Решение № 161 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200110 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия Л. Б. Б. чрез упълномощения му защитник адв. Н. срещу нова въззивна присъда №12/17.03.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 10 с., постановена по в.н.о.х.д. № 1445/2024 г. и по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу същата присъда в оправдателната й част.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия Б. се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, на осн. чл. 9, ал.2 от НК. С жалбата се навеждат съображения за малозначителност на извършеното от подсъдимия деяние, което макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 278, ал.6 от НК не е обществено опасно или неговата обществена опасност е незначителна, като в конкретния случай се твърди, че е налице хипотезата на явна незначителност на обществената опасност на деянието. В подкрепа на застъпената теза се цитира подробно съдебна практика на ВКС по приложението на чл.9, ал.2 от НК за престъпленията по чл. 278, ал.6 от НК, от анализа на която се правят изводи за малозначителност на инкриминираното на подсъдимия Б. деяние, поради ниската стойност на предмета на престъплението, фактът, че предметите не представляват национално богатство, както и че спрямо тях е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.3 от Закона за културното наследство/ ЗКН/. Отделно се поддържа тезата, че личността на подсъдимия се характеризира с изключително ниска обществена опасност, 1 което сочи на приложимост на текста на чл.9, ал.2 от НК за неговото оправдаване.

В касационния протест срещу въззивната присъда в частта, с която подсъдимият М. П. А. е оправдан се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за нейната отмяна в тази й част, поради съществени нарушения на процесуалните правила и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Сочи се, че при оценката на доказателствената съвкупност са допуснати превратно тълкуване на доказателства и отклонение от принципите по чл. 14 от НПК за изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението, като са неглижирани доказателствата в подкрепа на обвинението, които са налични по делото.

В писмено допълнение към касационния протест на прокурора, постъпило в срока и по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК се излагат аргументи в подкрепа на наведените касационни основания. Твърди се неправилно изключване от годните доказателства по делото на протоколите за доброволно предаване на намерените културни ценности, които могат да бъдат съпоставени с показанията на свидетелите Н. и Д., поради липсата на забрана по чл.

118, ал.2 от НПК да участват като свидетели по делото. В допълнението е застъпена тезата, че доброволното предаване на намерените културни ценности от подсъдимия А. се подкрепя и от намерения в дома на същия металдетектор, което според прокурора сочи на незаконна дейност по търсене на такива предмети без разрешение. Оспорва се кредитирането на показанията на свидетеля В. С., поради положението му на служебна и йерархична зависимост от подсъдимия А., който е бил негов работодател, като едновременно с това се сочи, че в присъдата са игнорирани доказателствата по делото, че подсъдимият лично е посочил на служителите от МВР мястото, на което е съхранявал инкриминираните културни ценности.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения му защитник адв. Н., който заявява, че подзащитният му не се явява поради здравословни проблеми, но моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Защитникът поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания, подробно мотивирани в депозирана от него жалба, както и с направеното искане за оправдаване на подсъдимия, поради малозначителност на извършеното деяние.

Подсъдимият А. редовно уведомен не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощен защитник адв. Г., който оспорва протеста на прокурора от САП, като счита, че в мотивите към новата присъда са дадени отговори на всички възражения, които се съдържат в касационния протест след извършване на цялостна проверка на присъдата на първия съд.

Намира, че показанията на свидетеля В. С. правилно са получили кредит на доверие от въззивния съд, поради липса на твърдяната от прокурора зависимост от подсъдимия.

Намира, че са налице и чисто правни съображения за оправдаване на подзащитния му, поради несъставомерност на извършеното деяние, като се позовава на разпоредбата на чл.97, ал.3 от ЗКН, която не създава задължение за физическите лица, които притежават движими културни ценности да искат тяхната идентификация и регистрация, а това е по 2 преценка на лицето, което ги притежава. Сочи че, съставът на СГС е допуснал незаконосъобразна промяна на обвинението, като е подпомогнал прокуратурата да изключи от обвинението текста на чл. 97, ал.3 от ЗКН, но тази разпоредба е действаща и не следва да се игнорира. Позовава се на разпоредбата на чл. 3, ал.2 , вр. чл.3 от Наредба № 1/2021 г. на Министъра на културата, която е била в сила към датата на деянието и не създава задължение за идентификация и регистрация за собствениците на културни ценности и тъй като това са задължителни елементи на престъплението по чл. 278, ал.6 от НК, които в случая липсват, деянието на подсъдимия е несъставомерно. Представя писмена защита с подробни мотиви.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция поддържа касационния протест и моли същият да бъде уважен, като се отмени въззивната присъда само в частта относно оправдаването на подсъдимия А. и делото в тази му част се върне за ново разглеждане от апелативния съд. В останалата част досежно подсъдимия Б. счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Намира касационната жалба на този подсъдим за неоснователна поради това, че не са налице основания за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, както и счита, че наложеното на подсъдимия наказание е изключително снизходително, предвид високата степен на личната му обществена опасност, с оглед обстоятелството, че макар и реабилитиран е бил осъждан и поради това, че се е занимавал с продажба на монети, а в дома си е държал 21 бр. монети. Намира, че описаното поведение не може да се характеризира като малозначително, поради което правилно въззивният съд не е приложил текста на чл. 9, ал.2 от НК спрямо извършеното от него деяние. Посочва, че наложеното наказание е определено при условията на чл. 55 от НК и е съответно на тежестта на деянието, поради което моли в тази й част присъдата да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационния протест на прокурора и жалбата на подсъдимия Б. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 106/04.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 3455/2023 г. по описа на Софийски Градски съд, НО, 25-ти състав подсъдимият Л. Б. Б. е бил признат за виновен в това, че на 03.11.2021 г. в г/населено място, улица, номер, апартамент/ е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съобразно чл. 7, ал.1 и ал.3, чл. 53, т.1 и чл.146, ал.1, вр. чл.2а, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 9, ал.1 и ал.2, т.2 и чл. 26, т.1 от Наредба № 1/16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата / обн. в ДВ, бр.17/26.02.2021 г./ , както и пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКН, но не са национално богатство според чл. 54, ал. 2 от ЗКН, а именно 21 броя археологически обекти, /подробно описани в присъдата като вид и стойност/ поради което и на осн. чл. 278, ал.6 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е осъден на наказание пробация при следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем 3 месеца с честота на явяванията не по-малко от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Със същата присъда подсъдимият М. П. А. е признат за виновен в това,че на 03.11.2021 г. в /населено място, улица, номер/ е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съобразно чл. 7, ал.1 и ал.3, чл. 53, т.1 и чл.146, ал.1, вр. чл.2а, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 9, ал.1 и ал.2, т.2 и чл. 26, т.1 от Наредба № 1/16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата / обн. в ДВ, бр.17/26.02.2021 г./ , както и пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКН, но не са национално богатство според чл. 54, ал. 2 от ЗКН, а именно 1169 броя археологически обекти, /подробно описани в присъдата, като вид и стойност/ поради което и на осн. чл. 278, ал.6 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК и глоба в полза на държавата в размер на 3000/ три хиляди/ лв.

На осн. чл.278, ал.7 от НК с присъдата съдът е отнел в полза на държавата вещите, предмет на престъпленията по чл.278, ал.6 от НК и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимите Б. и А. направените съответни разноски по делото.

С нова въззивна присъда № 12/17.03.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 1445/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10-ти наказателен състав присъдата на СГС е била отменена в частта относно осъждането на подсъдимия А. и свързаните с това последици и подсъдимият е бил признат за невиновен по обвинението по чл.278, ал.6 от НК и на осн. чл. 304 от НПК оправдан относно същото, като на осн. чл. 53, ал.2, б.“а“, вр. чл. 2а, ал.1 от ЗКН съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - 1169 броя археологически обекти, подробно описани в присъдата, които са предадени с приемо-предавателен акт за съхранение в Регионалния исторически музей София. В останалата част присъдата на СГС е била потвърдена.

Касационният протест на прокурора и жалбата на подсъдимия Б. са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.1 от НПК, поради което са допустими, като разгледани по същество се явяват, съответно жалбата на подсъдимия неоснователна, а касационният протест - основателен.

По протеста на прокурора:

Наведените в протеста касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като проверката на материалния закон може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по същество относно правно значимите факти. Релевираните доводи в подкрепа на това оплакване касаят превратната оценка на доказателствената съвкупност от въззивната инстанция, което е довело до пороци при формиране на вътрешното й убеждение по 4 релевантните за обвинението на подсъдимия А. факти. Акцентира се върху неправилността на извода на въззивния съд за ненадлежно приобщаване към доказателствената съвкупност на веществените доказателства, предмет на престъплението, за което подсъдимият А. е предаден на съд, които са били приобщени по делото с протокол за доброволно предаване от подсъдимия, за който се твърди, че е съставен в нарушение на процесуалните норми.