Протокол № 291 от 09.05.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 291 гр. Разград, 03.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20213330102080 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Б И“ ЕООД, уведомен, за същия се явява адв.А. отпреди.

ЗА ОТВЕТНИКА М.Й. се явява адв.К. отпреди.

ЗА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ

ЗД „Е“ ЕАД не се явява представител. От същото е депозирана молба вх.№ 3776/03.05.2022 година за даване ход на делото в негово отсъствие.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ, уведомено, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. М. Хр., редовно призован, явява се лично.

АДВ.А: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Да се даде ход н а делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпило в срок заключение на вещото лице по назначената допълнителна съдебно – автотехническа експертиза.

ДОКЛАДВА и постъпило писмо от „Еконт“ по електронна поща, от 08.04.2022 г. във връзка с информация за GPS –устройство в товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ Р **** КК.

АДВ.А.: Да се приеме. Моля да изслушаме вещото лице.

АДВ.К.: Да изслушаме вещото лице.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице, със снета в предходно съдебно заседание самоличност.

СЪДЪТ НАПОМНИ на вещото лице отговорността му по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.Д.: Представил съм заключение и ако има допълнителни въпроси, ще отговоря. Нямам какво да добавя.

АДВ.А.: Нямам въпроси. Да се приеме допълнителното заключение.

АДВ.К.: Нямам въпроси.

1

ВЪПРОС НА СЪДА: Какво видимост е имал водачът на л.а. Опел Корса ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.Д.: Мястото на удара е в кръстовището. Автомобилът „Рено Канго“ е бил на 4,6 м от л.а. „Опел Корса“, когато навлиза в кръстовището. Искам да добавя, че много добра видимост, неограничена видимост, е имал към ул.“Ивайло“, от където идва л.а „Опел Корса“. Водачът на „Рено Канго“ е имал видимост от участъка, където се е намирал л.а „Опел Корса“, когато навлиза в кръстовището. Водачът на товарния автомобил „Рено Канго“ е имал много добра видимост към този автомобил. Видимостта е взаимна. Най - вероятно той е отклонил вниманието си, защото щом за единия има видимост, то и другият трябва да го вижда.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице по допълнителната съдебно – техническа експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице В.Д. определеното възнаграждение в размер на 200,00 /двеста/ лева от внесения депозит. /ИЗД.РКО-200,00 лв/ АДВ.А.: Нашият свидетел е Н. Т. Н. Водим го за днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ ВЪВЕДЕ в залата свидетеля Н. Т. Н.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:

Н Т Н - на 38 години, български гражданин, със средно - специално образование, работи, неосъждан, б.р.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля отговорността му по чл.290 от НК.

Свидетелят обещава да говори истината.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ Н. Н.: Работя в „Б И“ от година и половина като куриер – логистик. Моята работа се изразява в разнасяне на пратки. Като започвах работа ми дадоха автомобил, таблет, принтер и постустройство, и благодарение на тях си върша работата. На процесната дата, вече приключвах работа, отивах в „О“ до бензиностанцията на „М“, последен адрес ми беше.

Качвах се нагоре и изведнъж отгоре ми, все едно падна от някъде, колата.

Удар имаше. Впоследствие на ПТП- то колата и таблетът пострадаха.

Таблетът беше сгънат на две, а колата потрошена. И колата и таблетът не бяха в състояние да бъдат ползвани. След това не можех да продължа работния процес, нямаше друга кола, която да предоставят и да си извършвам работата.

Аз останах без кола. С наетия автомобил продължих да си извършвам същата дейност. Аз, като приближавах към кръстовището, както казах, изневиделица стана това. Видимост имаше, може би колата се е движила някъде, не мога да си го обясня, мисля че имам бързи рефлекси и добро зрение, но не мога да си го обясня, все едно отгоре падна. Нямаше препятствия, хора, нямаше автомобили по улицата. Други препятствия, като кофи за смет, нямаше.

Моята предница в неговия десен калник се удари. След удара моя автомобил спря в градинката до „Ш“, да кажем отдясно по посока на моето движение.

2

Честно да Ви кажа, не помня кой се обади на органите на МВР, на тел.112. За пръв път нещо такова ми се случва и ми беше малко шок. После ходихме всички в болницата. Органите на МВР, помня като дойдоха, тестваха ни за алкохол. Не е местен някой от автомобилите след удара. Обяснения давах в полицията, но не помня какво съм заявявал. Таблетът беше Айпад, само с такива работихме. Откакто съм назначен на работа до инцидента го ползвах.

Назначен съм вече година и половина в „Б И“. След ПТП – то беше нает автомобил. „Фолксваген Кади“, мисля че беше, регистрационният номер не го помня, не беше разградски номер. Аз го ползвах, но точно време не мога да кажа. Автомобилът вече е върнат. Ползвах го, но не мога да кажа с точност.

Повече от месец трябва да е, доста време мина, но повече от месец е със сигурност.

АДВ.А.: Нямам въпроси.

АДВ.К.: Аз, също.

Със съгласието на страните свидетелят се освободи от залата.

СЪДЪТ ВЪВЕДЕ свидетеля на ответната страна.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:

Т. М. Хр. – на 32 години, от гр. Разград, ж.к. „О“ № **, вх. *, ет. *, ап.**, със средно образование, безработен, неосъждан, б.р.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля отговорността му по чл.290 от НК.

Свидетелят обещава да говори истината.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. М. Хр.: Спомням си случая, беше миналата година.

Бяхме тръгнали за „Пчелина“, да пием по едно кафе с М, защото беше красива навсякъде природата. На кръстовището на „Шалеви“ спряхме на знак „Пропусни с предимство“, огледахме се, след което тръгнахме. Може би тъкмо вкарваше втора скорост М, когато дойде шофьорът, поне за мене, с голяма скорост, поне 70-80 км/ч и ни засече, след което нашата кола се завъртя. Аз не можех да си отворя вратата, понеже ударът беше от моята страна, в калника до моята врата. Тогава М отиде да види шофьора на другата кола, видя, че е добре и дойде да ми отвори моята врата, след което преместихме нашата кола, за да не пречи на движението. Ние бяхме буквално на средата на кръстовището. Не помня къде бяхме спрели, защото аз не съм шофьор, нямам спомен. Когато автомобилът спря на знака, погледнах и в двете посоки. Имам този навик, и аз да се оглеждам, не видяхме да има кола.