Решение № 177 от 04.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000903 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260288/16.08.2021г., постановено по търг. д. №260/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на АС. СТ. Т., ЕГН ********** сума в размер на 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата.

ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. ЗДР. Т., ЕГН **********, сума в размер на 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина й - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата. ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. ЗДР. СТ., ЕГН **********, действаща лично и със 1 съгласието на майка си С. АНД. АС., ЕГН ********** сума в размер на 250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на баща й - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата.

ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. Ф. С. С. – АК С. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищците АС. СТ. Т. и М. ЗДР. Т. в общ размер на 13 272лв. и адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата М.

ЗДР. СТ., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си С.

АНД. АС., в размер на 7 836лв. ЗД „Б.И.”АД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 26 000 лв. за държавна такса и сумата от 1 910лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – ЗД „Б.И.“ АД в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за ищците А.Т. и М.Т. е уважена за сумата над по 100 000лв. до по 200 000лв. и за ищцата М.С. /понастоящем пълнолетна/ е уважена над сумата от 120 000лв. до 250 000лв. Счита, че така определеното обезщетение е завишено и не съответства на принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения.

Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалия. Счита че неправилно е определен и началният момент за присъждане на законната лихва, а именно – от датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото събитие, доколкото претендиращите застрахователно обезщетение не са представили всички документи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции на ищците А.Т. и М.Т. да бъдат отхвърлени над сумата от 100 000лв. до 200 000лв., и на ищцата М.С. над сумата от 120 000лв. до 250 000лв.

Въззиваемите страни АС. СТ. Т., М. ЗДР. Т. и М. ЗДР. СТ. /навършила пълнолетие към датата на съдебното заседание/ в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорват изцяло същата.

2

С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – АС. СТ. Т., М. ЗДР. Т. и М. ЗДР. СТ. /последната към момента на предявяване на исковата молба – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си – С.А./, са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 12.04.2018г. З.А.С. – син на първите двама ищци – А. и М.

Т.и и баща на М.С., управлявал лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№ *********, по АМ „Т.“. На км. *** от автомагистралата З.С. е спрял управлявания от него автомобил в аварийната лента на платното за движение, след което бил ударен отзад от лек автомобил марка „П.“, модел “***“, с peг.

№ *********, управляван от Р.М.С.. Вследствие на настъпилото ПТП техният син и баща З.А.С. е починал. За така настъпилото ПТП е образувано наказателно производство срещу виновния водач Р.М.С.. С присъда №9/22.04.2019г., постановена по нохд. № 134/2019г. по описа на Окръжен съд С., подсъдимият Р.М.С. е признат за виновен за това, че на 12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.*** в общ.С., при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1, чл.21, ал.1, чл.58 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно З.А.С., Е.М.А. и Е.Е.А., поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.4, б.“б“ предл.1, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 от НК му е 3 наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл.57, ал.1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения между ищците и починалия им син и баща - З.С., с когото живеели в едно домакинство. Между родители и син и дъщеря и баща съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на З.С. в живота на ищците настъпили негативни промени. Същите са в изключително тежки психическо, душевно и емоционално състояние.

Отговорността на ответника се ангажира с наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „П. ***“, с рег.№ ********* в ЗД „Б.И.” АД, полица №****************, с покритие от 30.12.2017г. до 29.12.2018г., действаща към датата на застрахователното събитие.

В изпълнение на изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ ищците са депозирали застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. С писма Изх.№№ НЩ - 7663/29.10.2018г.; НЩ -7664/29.10.2018г. и НЩ 7665/29.10.2018г., са уведомени, че се изисква влязъл в законна сила съдебен акт и други документи, доказващи виновността на водача, управлявал застрахованото МПС и че без същите няма основание да се изплати претендиралото застрахователно обезщетение. Считат, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените им неимуществени вреди. За обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди във връзка със смъртта на З.А.С., претендират от ответника заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. за АС. СТ. Т. и за М. ЗДР. Т. и 250 000лв. за М. ЗДР. СТ., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за настъпило застрахователно събитие, до окончателното плащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, наличие на 4 съпричиняване и началния момент на законната лихва.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенциите са за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 от КЗ: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на З.С. – син на първите двама ищци и баща на третата. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил „П.“, с peг. № ********* Р.М.С., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, чл.21, ал.1, чл.58 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.А.С.

/както и на други две лица/. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила на 07.01.2020г. присъда по НОХД №134/2019г. на ОС С.. Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „П.“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена 5 от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №****************, с покритие от 30.12.2017г. до 29.12.2018г.

С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба първият спорен във въззивното производство въпрос е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.