Решение № 242 от 24.06.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 382/2026
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Аглика Гавраилова, Катина Кавърова, Палма Тараланска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал. 4 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Русе, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Палма Тараланска
Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20264500500382 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б. Б. Е. и С. Л. Е. чрез адвокат Г. Ч. срещу Решение 255 от 24.02.2026 г., постановено по гр. дело № 3588 по описа на Районен съд – Русе за 2025 година, с което съдът е отхвърлил предявените от ищците срещу А. С. Е. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. с чл.3, ал. 4 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 3593,58 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2023/2024г. година по силата на Договор за аренда от 24.06.2015г. за притежаваните от ищците имоти с обща площ от 119.786 дка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане делото до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението Б. Б. Е. и С. Л. Е. са осъдени да заплатят на А. С. Е. с сумата от 204,52 евро разноски по делото.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно, като първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, но неправилно е приложил материалното право. Посочва се, че по делото не е спорно, че за периода от сключването на Договор за аренда от 24.06.2015г. до стопанската 2022/2023 г. имотите са обработвани oт арендатора Е. З. И.. Поддържа се, че съдът е следвало да изследва въпроса не какви ползи се следват на ищците от сключения договор, а какво обезщетение им се дължи за това, че същият не е прекратен от ответниците. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважение и се претендират разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. С.
1
Е. чрез адв. С. Ц., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението е валидно, допустимо и правилно. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Русенският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
ОС-Русе, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, постановено е от компетентен съд и произнасянето съответства на предявените искания, поради което е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РРС. Доколкото приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка напълно се възприема от въззивната инстанция и същата не се оспорва от въззивника, настоящият състав намира, че не е необходимо да бъде преповтаряна. В рамките на така очертаната фактическа рамка и с оглед доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали при въведените в исковата молба фактически твърдения и заявеното искане за защита първоинстанционният съд е определил правилно предмета на доказване и относимите към спора правнорелевантни обстоятелства, както и дали въз основа на установените по делото факти е приложил правилно материалния закон.
В исковата си молба ищците са посочили, че за периода 1995 г. - 2013г., от една страна те в режим на СИО и ответницата заедно със съпругата си Е. Ф.
Е. от друга страна, също в режим на СИО, придобили в съсобственост при равни права редица недвижими имоти, които стопанисвали съвместно до 2013/2014 г., когато отношенията помежду им се влошили. Ответницата сключила Договор за аренда от 24.06.2015г. с лицето Е. З. И., по силата на който отдала съсобствените им имоти, описани в исковата молба, за срок от тридесет стопански години, при арендно плащане - 30 лв. за декар. Ищците предявили иск за делба, по който било образувано гр. д. № 4415/2016 г., по описа на Русенски Районен съд. В производството по делото пред въззивната инстанция, по въз. гр. дело № 609/2019 г., била постигната спогодба, по силата на която ищците станали еднолични собственици на имоти - новообразувани от предходно описаните. Общата площ на придобитите от тях новообразувани имоти, чрез така извършените делби била 119.786 дка. Ищците са навели твърдение в исковата си молба, че по силата на арендния договор и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС ответницата е следвало да им заплаща 2 техния дял от арендната цена, като последната платена от нея е за стопанската 2022 г. - 2023 г. Посочили са, че не им е заплатена арендната цена за притежаваните от тях имоти за стопанската 2023 г.-2024 г., в размер на 3 593.58 лв. Посочили са, че дължимата арендна цена се получава, като площта на техните самостоятелно притежавани недвижими имоти се умножи по уговорената в процесния договор за аренда цена за декар, а именно 119.786 дка. Х 30 лв. = 3 593.58 лв. Тази сума са претендирали ищците, като са посочили, че същата представлява незаплатена арендна цена.
При така наведените от ищците твърдения и направените искания, РРС правилно е квалифицирал исковете и разпределил доказателствената тежест, като съдът не е бил сезиран с искане да се произнесе по дължимост на обезщетение, а по дължимост на незаплатена арендна цена.
По отношение на арендния договор върху процесните имоти съдът е изложил подробно историята на правото на собственост, като е посочил от кога е възникнала съсобствеността, как е прекратена със съдебна делба, образуването на имоти индивидуална собственост, както и извършената продажба на един от процесните имоти през 2022г, т.е. преди исковия период / стр.11 от решението/. Процесните имоти през исковия период са индивидуална собственост на ищците, обстоятелство, което те признават с исковата молба. Поради това съдът правилно е достигнал до извода, че не е налице правно основание да се претендира заплащане на получени доходи от съсобствен имот на основание чл.30 ал.3 от ЗС, която норма регулира единствено и само отношения между съсобственици.
В допълнение към това, ищците претендират неплатена арендна цена въз основа на общата площ на притежаваните от тях недвижими имоти. Доколкото с приетата по делото справка от Агенцията по вписванията се установява, че поземлен имот с идентификатор *** е продаден през 2022г., то не се доказва и общата площ на недвижимите имоти, обхванати от процесния договор за аренда, да е в твърдения размер от 119.786 дка.
По делото е установено още, че припадащата се арендна цена по процесния договор е заплащана до стопанската 2022/2023г. включително, до която година земите на ищците са обработвани от арендатора Е. З. И.. През процесната стопанска 2023/2024г. земите на ищците не са обработвани от арендатора Е. И., поради което и не е изплащана и не е получена арендна цена по процесния аренден договор. В този смисъл правилен е изводът на съда, че не са налице ползи от имотите, от които да следва ответницата да заплати припадащата се част на ищците.
Правилно РРС е приел, че искът е неоснователен и поради установения по делото факт, че за процесната стопанска 2023/2024г. е налице колизия между подадено Заявление по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което имотите са заявени за ползване от Е. З. И. на правно основание - договор за аренда, както и подадена Декларация по чл. 69, ал. 1 ППЗСЗЗ, с която имотите са заявени и от собственика Б. Б. Е. за обработка в реални граници. В справката изрично е посочено, че предвид колизията между подадените заявления от ползвател на правно основание и собственик на земите, същите за стопанската 2023/2024г.
3 са оставени за стопанисване в реалните им граници, т.е. от собственика на земите, който е ищцата по делото.
В обобщение, след прекратяване на съсобствеността ищците са придобили в изключителна собственост реално обособени поземлени имоти, образувани от първоначално отдадените под аренда земеделски земи. От този момент отношенията между страните по делото не се уреждат от правилата за съсобствеността. По делото не се установява за процесния период ответницата да е черпила ползи от имотите.
По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 273 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на въззивниците следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата разноски за процесуално представителство във въззивното производство, в размер на 300 евро, платени по Договор за правна защита и съдействие № 047033, който има характер и на разписка, доказваща плащането на сумата в брой.
Воден от изложеното, Окръжен съд- Русе на осн. чл. 272 ГПК РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 255 от 24.02.2026 г., постановено по гр. дело № 3588 по описа на Районен съд – Русе за 2025 година ОСЪЖДА Б. Б. Е. с ЕГН:********** и С. Л. Е. с ЕГН:********** да заплатят на А. С. Е. с ЕГН:********** сумата от 300 евро разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4