Определение № 9089 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9089 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504107 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423 ГПК на длъжника Б. Т. Г., чрез адв. К.Г., срещу издадената срещу него в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46229/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

Жалбоподателят излага, че не е бил надлежно уведомен за заповедното производство и е узнал за него едва на 13.03.2026 г. при посещение в кантората на ЧСИ по изп. д. № 20258380408908. Поддържа, че връчването по заповедното дело е опорочено, тъй като към релевантния момент не е живеел на адреса, на който са извършени действията по връчване, като от години бил напуснал семейното жилище и се намирал във фактическа раздяла със съпругата си. Оспорва достоверността и законосъобразността на удостоверените по делото действия по връчване, включително отбелязването, че е бил търсен на адреса, че е била спазена процедурата по чл. 47 ГПК, както и че съпругата му е отказала да получи книжата, като излага, че при положени усилия връчителят е могъл да установи, че той не пребивава там. Сочи още, че нередовното връчване го е лишило от възможността да подаде в срок възражение по чл. 414 ГПК. Моли възражението по чл. 423 ГПК да бъде прието и да се спре изпълнението по изпълнителното дело. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства и иска събиране на допълнителни такива, включително относно адресната му регистрация и фактическото му местопребиваване.

Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД заявява становище за нейната неоснователност. Процедурата по връчване не била опорочена, като длъжникът Г. бил надлежно уведомен.

Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и заявените доводи, намира 1 следното:

Възражението по чл. 423 ГПК е подадено в законоустановения срок, от легитимирана страна и е допустимо.

Съгласно представеното съобщение от 13.03.2026 г. за образуване на изпълнително дело № 20258380408908 по описа на ЧСИ М.Б., се установява, че с посоченото съобщение длъжникът е уведомен за издадения спрямо него изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.08.2024 г. от СРС, 29 състав, по ч.гр.дело № 46229/2024 г.

Възражението, предмет на настоящото производство, е подадено на 27.03.2026 г., т.е. в рамките на едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение, предвиден в чл.

423, ал. 1 ГПК.

По основателността на възражението съдът приема, че наведените факти попадат в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно т. 8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС производството по чл. 423 ГПК е извънредно и отменително. В него въззивният съд не проверява правилността на заповедта по съществото на вземането, а преценява единствено дали са налице посочените от длъжника и предвидени в закона основания, които са го лишили от възможността да подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК.

По делото е установено, че заповедта за изпълнение е издадена на 13.08.2024 г. За връчване на съобщението служителите от бюро „Призовки“ са посетили постоянния и настоящ адрес на длъжника, съгласно справката по Наредба № 14/2009 г. – гр. София, ж.к.

****. При посещенията на 06.09.2024 г. и 01.10.2024 г. е удостоверено, че по сведение на М.

Т.а лицето не живее на адреса, поради което призовката е върната в цялост. След това заповедният съд е разпоредил ново връчване. При посещението на 02.11.2024 г. е залепено уведомление, като е отбелязано, че адресатът живее на адреса, а при прозвъняване отваря съпругата му, която отказва да се представи и отказва да получи съдебните книжа. При последващите посещения на 15.06.2025 г., 01.07.2025 г. и 13.07.2025 г. отново е залепено уведомление, като е отразено, че синът на адресата заявява, че последният не живее на адреса. Въз основа на това на 16.10.2025 г. заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на 02.11.2024 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че лицето живее на адреса, но се укрива и по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК връчване чрез залепване на уведомление е допустимо, когато адресатът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, като това следва да е установено с най-малко три посещения, с интервал най-малко една седмица между всяко от тях и с поне едно посещение в неприсъствен ден.

В случая не са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление. Действията по връчване от 06.09.2024 г. и 01.10.2024 г. са 2 приключили с връщане на съобщението в цялост и с разпореждане за ново връчване, поради което последващото залепване на уведомление на 02.11.2024 г. не е извършено след установяване с най-малко три посещения в продължение на един месец, каквото изисква законът. Поради това не е бил осъществен фактическият състав на чл. 47 ГПК и заповедта за изпълнение не може да се приеме за редовно връчена на длъжника по този ред.

Наред с това материалите по връчването не обосновават и извода, възприет от заповедния съд, че са били налице данни длъжникът да живее на адреса, но да се укрива. По делото са налице противоречиви удостоверявания относно това дали адресатът пребивава на адреса. При посещенията на 06.09.2024 г. и 01.10.2024 г. е отразено, че по сведение на М. Т.а лицето не живее на адреса. При посещението на 02.11.2024 г. е удостоверено обратното – че адресатът живее на адреса, но не се изяснява въз основа на какви данни е установено това обстоятелство. Лицето, отворило вратата, едновременно е посочено като „съпруга“ на адресата и като лице, отказало да се представи. При така отразените обстоятелства не може да се приеме за надлежно удостоверено нито качеството на това лице, нито действителното местопребиваване на длъжника. При последващите посещения отново е отразено, че синът на адресата заявява, че последният не живее там. При такава вътрешно противоречива информация не е било допустимо да се направи категоричен извод, че длъжникът пребивава на адреса и се укрива.

При тези съображения и на основание чл. 423,ал. 1, т. 1 ГПК съдът приема, че възражението на длъжника срещу заповедта следва да се приеме, тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, като на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК съдът следва служебно да спре изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по заповедта по чл. 410 ГПК изпълнителен лист. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно чл.

415, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК възражение вх. № 99052/27.03.2026 г. на Б. Т. Г. срещу издадената срещу него в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46229/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

СПИРА на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46229/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20258380408908 на ЧСИ М.Б..

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 29 състав за продължаване на процесуалните действия по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

3

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20258380408908.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4