Протокол № 20265 от 12.12.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 20265 гр. София, 07.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. Х.ВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.ВА Гражданско дело № 20211110148290 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното повикване в 10:38 ч. се явиха:

Ищецът по първоначалната искова молба, ответник по насрещната такава С. В. А. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. М., с пълномощно по делото.

Ответницата по първоначалната искова молба, ищец по насрещната такава С. А. К. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, и с адв. В., с пълномощно по делото.

Вещо лице А. П. А. – редовно уведомена, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило от същото на 25.11.2022 г. заявление, в което се посочва, че след като вещото лице е търсило няколко пъти делото, то не е било налично в адвокатска стая, успяла е да се запознае с материалите по него, но обективно не е била налице достатъчна възможност за изготвяне на експертизата, като със страните е направена уговорка за провеждане на среща на 06.01.2023 г., като в 10 дневен срок след това ще има възможност да депозира експертното заключение.

Вещо лице В.П. – редовно уведомена, явява се.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 30.11.2022 г. експертно заключение от доц. д-р В.П..

ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице В.П. П. по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза.

Съдът сне самоличността на вещото лице В.П. П., 7 4 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

Вещото лице В.П. П. – Представил съм заключение в срок, което поддържам.

Адв. М. – Установили сте, че няма следи от хероин в кръвта на С. А., има ли видими признаци на лице, употребяващо хероин, и забелязват ли се такива у лицето С. А.?

Вещото лице В.П. П. – Това не е задача на експертизата ми, но може би въпросът се корени в това, че настоящото химическо изследване не е установило метаболити на хероин в урината и може би от тук произтича и въпросът, за разлика от първата експертиза. За това бих отговорила по следния начин - хероинът е доста силно наркотично вещество и не би могло да се пропусне симптом/и на въздействие на хероин, ако лицето употребява или към момента е употребил хероин. С лицето е направен преглед, проведено е интервю и не бих могла да кажа, че съм установила прояви и отклонения, било то поведенчески или физикални, които да предизвикат съмнение за употреба на хероин.

Адв. В. – Един уточняващ въпрос имам и аз, за какъв период от време след употреба на хероин остават следи и могат да бъдат открити в урината на този вид изследване, което вие сте направили?

Вещото лице В.П. П. – Самият хероин и някои от неговите метаболити много бързо изчезват в кръвта, а в урината може да се установи в рамките до няколко часа, до няколко дена, след три дена може да не се установи – бързо 2 се елиминира от организма, както при положение, че има системна употреба, така и за епизодична употреба, но остават клинични поведенчески следи часове след приема му може да се развие абстиненция. Прегледът на психолога е насочен и към прояви на абстиненции, каквито не бяха забелязани при А..

Страните (поотделно) - Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА заключението на вещото лице по изготвената експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева от внесения депозит, за което да се издаде РКО.

Адв. М. – Водим един от допуснатите по делото ни свидетели, като за втория ни такъв ще молим да бъде призован, тъй като има проблем с работодателя, това е лицето Р.И.Т., с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл.

409, вх. В, ет. 3.

Адв. В. – Ние водим свидетелите, но с оглед искането направено в сегашното заседание от колегата, нашето желание е всички свидетели да бъдат разпитани заедно.

Адв. М. – Преди да пристъпим към разпита на свидетелите още веднъж ще призовем другата страна да постигнем споразумение, което да официализира режимът, който вече една година стриктно се изпълнява и с който детето е свикнало и се чувства доста добре.

Адв. В. – На момента не мога да кажа категорично да, трябва да го обсъдя.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на по един от водените от всяка от страните свидетели.

СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от съда свидетели, както следва

Свидетелят Г.Б.А. , 7 4 г., неосъждан а без дела със страните , майка на ищеца.

Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия 3 лична карта № 641912084, издадена на 26.01.2011 г. от МВР София.

Свидетелят А.П.К., 58 г., неосъждана, без дела страните , майка на ответницата.

Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 647938752, издадена на 22.10.2018 г. от МВР София.

СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.

СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА

ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ

ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА

ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,

КАКТО И РАЗЯСНИ ПРАВАТА ИМ ПО ЧЛ. 166 от ГПК.

Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност , както и правата си по чл. 166 от ГПК, обещаваме да кажем истината.

СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелката А.П.К. и остави свидетелят Г.Б.А..

Свидетелят Г.Б.А. на въпросите на адв. М. – С. и С. бяха в една компания, той беше тогава втора година в Датския колеж студент, тогава идваха вкъщи с приятели, като С. имаше връзка с негов приятел - Сашо, след което те се разделиха и известно време С. не се виждаше с нея, но в по-късен период са преустановили контактите помежду си и започнаха да се виждат и да се чуват. В началото, когато почнаха да стават по-близки със С., той беше в България 2013 г. някъде, той замина за Унгария, като искаше да се откъсне от цялата тази среда и компания, в която беше попаднал. Те със С. си бяха просто приятели, поне това ми беше известно на мен. Той искаше да се откъсне от тази компания, защото бяха започнали употреба на наркотици, всички в компанията, включително С. и моят син. Доколкото знам марихуана, за хероин не знам, но може би амфетамини, чак в такива детайли не мога да кажа. Той искаше да се откъсне от всички тези неща, защото тук в България му беше невъзможно да спре и замина за Унгария. Там се установи, работеше, издържаше се сам. Имаше една компания от негови приятели, които му помогнаха – купи си едно жилище, гледаха животни, в едно селце в Унгария – близко до границата. Това беше нормално село без комуна, той сам положи усилия да сложи край. До 2017 година беше в Унгария, когато С.

4 отиде при него и го доведе тука. Бяха започнали да се чуват, тя дойде при мен, каза ми, че има намерение да отиде там и имала намерения да установи по-близки контакти с него. Аз тогава я предупредих, че е по-добре С. да не се връща още в България, по-добре е за него да поседи още в Унгария, за да изчезнат напълно всякакви мисли и желания да посяга към всякакви наркотични вещества. Тя тогава обеща категорично, като каза, че ще се опита да си намери работа там, но нищо не се случи. Тя 2017 година отиде при него и тогава вече им станаха по-близки и интимни отношенията, бяха 2-3 месеца там, така са си говорили и бяха преценили, че тук в България ще се чувстват по-добре, той си мислеше тогава, че вече е достатъчно стабилен. Не знам, но мисля, че в Унгария С. не е употребявал наркотици. Сигурна съм, защото ходих няколко пъти там и така както изглеждаше той беше върнал същността си на поведение и характер - усмихваше се, контактуваше, разговаряше, такъв какъвто си го познавах от преди. Когато се върнаха те се установиха при мен, жилището е 75 кв., спалня, хол и още една самостоятелна стая, едно по-малка кухня и сервизно помещение. Те се установиха в другата стая, но вече когато С. забременя и наближаваше да се ражда детето, те вече се прехвърлиха в другата стая. Аз живеех сама, а към настоящия момент живея заедно със С..

Аз научих септември месец, когато тя отиде на преглед 2017 г., че тя е бременна и беше в 6-тия месец, Ерма се появи януари месец на бял свят. След раждането на детето отношенията им бяха много добри, бяха доволни, щастливи, все пак се е родило едно детенце, което е плод на някакви чувства, каквито е имало помежду им. С. ми обясняваше С. колко е внимателен и как се грижи за нея, че тя до сега не е познавала мъж, който да полага такива грижи и такова внимание към нея. Те се разбираха така до може би няколко месеца преди да се случи случката на 30-ти срещу 1-ви юни 2020 година, по спомен. С малки изключения, когато виждах, че С. е притеснен и че нещо не му е както трябва - той сподели, че нещата между тях не вървят както трябва и затова е толкова напрегнат и че стиска зъби, защото все пак това дете има нужда от двама родители. На 30-ти вечерта той уплашен ми звънна по телефона и ми каза, аз си бях вкъщи, те се изнесоха малко след като се роди Ерма и отидоха в Овча купел в жилище на майката на С.. Те там живяха самостоятелно, като майка й дойде да живее при мен шест месеца след раждането на детето. Майката на С. живееше до преди това в това жилище, което им освобождава. Не мога да Ви кажа дали там е живяла самостоятелно, 5 може би със сестрата на С., не мога да Ви кажа. С. беше на приливи и отливи, тя като се скара с майка си и не поддържаше контакти с нея ми говореше как майка й не проявява разбиране към нея, как не може да се разбира с нея, някакви отношения, в които аз не съм се намесвала, защото между майка и дете трябва да има нормални отношения и те сами да ги изчистят помежду си.

С. ми е споделяла понякога, че С. не е направил нещо, но това е само в последните месеци, малко преди да се случат нещата. С. забременява и ражда, в самото начало те живеят при мен, детето се ражда, те живеят при мен известен период от време, след което отиват да живеят в апартамента на другата баба, която идва при мен за около 6 месеца, след което тя се изнася от нас и отива в отделно нейно си жилище, което до сега е давала под наем.

Допуснах грешка, когато детето се роди те вече бяха отишли на Овча купел, малко преди С. да роди те се изнесоха в другото жилище в Овча купел, след което майка й дойде при мен, и детето когато се роди те вече бяха в Овча купел. Майката на С. живя с мен около 6 месеца, след което си отиде и аз останах да живея сама. След раждането на детето се случваше С., С. и детето да идват при мен за вечер/две – пак се връщаха в Овча купел и това продължи до последния момент. Накрая С. след като започна работа в едно кафе, което е срещу нашата кооперация, пребиваваха при мен около седмица преди да се разделят, тя работеше в това кафе. За случката, когато моят син ми звъни, вечерта след като се връща от работа не ги намира вкъщи и ми се обади, защото е звънял на телефона на С., на майка й, на сестра й, на баща й – на всичките и никои не му вдига телефона и той беше силно притеснен и ме помоли аз да направя опит да се свържа с тях, който също беше неуспешен и на другия ден се свързах с тях, като разбрах, че те са се изнесли от жилището и вече са при майката на С. на Руски паметник. Аз разговарях с майката на С. на 01.07., защото аз имах рожден ден и предупредих С. и майка й, че искам да взема Ерма, да се видя с нея. Майката на С. ми обясни, че С. я ударил, че й е нанесъл побой с раницата, в която имало инструменти – посегнал да я удари и проявил агресия и грубост. С. ми каза, че не я е удрял, че не е имало такава агресия, скарали са се сутринта и той е заминал за работа. Първо е имал само работно облекло без каквито и да било инструменти в раницата, и наистина се оказа, че не е така. Той имаше едно дело заведено, с което опроверга всички твърдения. С. се върна в Овча купел, а С. си изнесе нещата и дойде при мен. Докато приключи първото дело за насилието той не можеше да 6 вижда детето и детето беше много измъчено и много тъжно. Непрекъснато споделяше дори в Италианския лицей, в детската градина е казвала, че е тъжна, защото е искала да види тате и е била много тъжна, това са ми го споделяли учителките. След като приключи делото имаше срещи с психолози и със социални работници от службите на нашия район и на „Красно село“ и бяхме разпитвани и аз, и С., и С. и Ерма. След това започнахме да се виждаме с детето, което вече се поуспокои и вече не е така тъжно. Той я взима от спирката на автобуса, защото когато ходи на детска градина, тя през целия ден е в детската градина и вечерта след 17 ч. е вече при нас. В седмицата, когато детето е при нас е така, а в седмицата, когато детето е при С., те си имат ангажимента. Режимът е седмица за седмица - по 7 дни е при нас, по 7 дни е при тях. Аз през цялото време, докато С. гледа детето, му помагам. Аз работя, директор съм на „Дом за ветерани на изкуствата и културата“ с неопределено работно време – нямам фиксиран работен ден, просто си имам ангажименти. Имаше период, около една година непосредствено преди да се разделят, когато С. работеше в кафето преди да се разделят, почти година той се грижеше за детето, защото той беше съкратен от работата, където работеше, и той си остана вкъщи и изцяло полагаше грижи за детето. Той организираше работа в почивните дни на С. се занимаваше със строителство и дърводелство, когато тя си оставаше вкъщи да се грижи за детето. След като се роди детето, това което на мен ми стана известно малко след като Ерма се беше родила, двамата са започнали отново да употребяват наркотици и С. веднага е предложил да започнат някаква програма - да започнат някакъв вид лечение, и С. е отказала да се запише на програмата като доводите са били, че не иска да влиза името й в списъците на хора, употребяващи наркотици, само той се записа на тази програма, като все още продължава да я посещава. Не зная С. да се е лекувала по някакъв начин. То се вижда и се усеща, когато човек е употребил алкохол, тя непрекъснато си пиеше бира. Почти всеки ден тя като се прибира от работа, когато работеше в заведението срещу нас, винаги купуваше 2 литрова бира и почти сама си я изпиваше – С. й помагаше, но той не пие толкова, колкото нея, по принцип С. не пие много бира и какъвто и да било друг алкохол, дори и сега не употребява. След пиенето на тази бира настроението й се променяше, ставаше по-мрачна, агресивна, не мога да кажа дали е била пияна или подпийнала, но поведението й ставаше различно от нормалното. Ето например една вечер, по никое време в 10 часа 7 вечерта излезе на балкона и почна да крещи: „Помощ!“, сумати време крещя и аз излизам и я питам: „С., какво правиш? Какви са тия изпълнения?“, и тя ми каза, че вика да я чуят комшиите, за да разберат, какво става. Едва съм я прибрала от балкона, не знам какво е станало в другата стая, аз не съм ставала свидетел на събития, които евентуално биха могли да се случат, но Ви казвам това, което тя направи. Случвало се е да бъде агресивна към мен след употреба на алкохол, обиждала ме е, че съм „вещица“, че съм стара – както Ви казах, тя тогава променя настроенията си. Връзката между С. и детето е много силна, с много голямо желание идва детето, тя обожава баща си, дори вечер преди лягане зъбите си мият заедно, излизат на разходки. Негови приятели, които имат деца на възрастта на Ерма, поддържат контакти с тях, той обича да играе с децата – виждат се. Когато детето по режим е при нас, детето посещава детската градина – има изключение, когато трябва да се направи някакъв преглед или да се заведе детето на лекар, тя има проблеми с пръстчетата на крачетата и трябваше да проведем няколко прегледа с ортопед и после да се направят стелки. Водихме я на зъболекар, на очен лекар. Това са неща, които в ежедневието се случват, когато детето има някакво неразположение. С. спазва графикът, който детето има за детска градина.