Решение № 38 от 07.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900270 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, срещу ДЖ. АХМ. Х., поданик на Кралство Великобритания, GB1510199401 с адрес: *******************************, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 104625,55 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.04.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 7080,29 лева, представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г. и сумата от 313,99 лева, представляваща неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл.

17.1. от ОУ за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г., е постигнато съгласие с кредитополучателя ДЖ. АХМ. Х. да му бъде 1 предоставена сума в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Кредитът е усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на Медицински Университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" гр. Варна в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като последната дата, на която е извършен превод е 26.02.2019г. През гратисния период кредитната институция е начислявала уговорените възнаградителни лихви върху усвоените парични средства в размер на 7% годишно, като размерът й до 10.05.2020 г., когато изтича гратисният период, е в размер на 26 392,35 лв., която е капитализирана на годишна база към усвоената част от кредита съгласно чл.10.2 от Общите условия /ОУ/ за целеви потребителски кредит на финансиране на студенти и докторанти. Единствено първата такса е била заплатена предварително от кредитополучателя, но на 28.10.2013 г. му е възстановена от банката по разплащателна сметка. Към датата на подаване на настоящата искова молба е налице неизпълнение на 11 месечни вноски с падежи в периода 10.06.2020г. – 10.4.2021г., поради което и всички суми за главници, договорни, наказателни и лихви за просрочие са изискуеми предсрочно съгласно т. 17.2 от ОУ, като отправя изявление за последното чрез исковата молба. Претендира се присъждане на дължимата главница, останала непогасена в пълния й консолидиран размер с включени капитализации, ведно с възнаградителната лихва за периода 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г., както и неустойка за забава по т. 17.1 от Общите условия, в размер на 10 % върху просрочената главница, за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Позовава се на недействителност на договора основание чл. 17, ал.6 от ЗКСД поради неспазване изискванията на чл.18, ал.3 от същия закон за предоставяне по ясен и разбираем начин на преддоговорната информация, тъй като кредитополучателят е чужд гражданин, а не е представена декларация, че разбира изцяло съдържанието и смисъла на договора и ОУ, които са 2 съставени и подписани на български език. По тези съображения ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Твърди се и неравноправност на договора, тъй като не е конкретизиран начинът, по който става оскъпяването, а погасителният план се оспорва като неподписан от ответника, без дата, с противоречащ на закон ГПР и неясен начин на формиране на дълга. Клаузата на т. 10.2 от ОУ се оспорва като нищожна на самостоятелно основание, тъй като предвидената в нея капитализация на възнаградителната лихва води до забранен от закона анатоцизъм, доколкото като част от консолидираната главница се олихвява отново с възнаградителна лихва до края на гратисния период. Коментираната клауза освен като противоречаща на закона (чл.10, ал.3 от ЗЗД и чл.24, ал.1, т.

1 от ЗКСД), се оспорва и като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към датата на сключването му, поради което не следва да се взема предвид при изчисляване размера на дълга. Поддържа се на следващо място, че извършените през учебната 2017/2018 г. и 2018/2019 г. плащания са без основание, тъй като по делото не е доказано качеството на кредитополучателя на „студент“ за този период, поради което последният не може да отговаря на договорно основание за суми, заплатени в нарушение на договора. Оспорват се и предпоставките за предсрочна изискуемост, доколкото не се установява дали и кога е настъпил крайният момент на гратисния период (поради липса на данни на коя дата и дали е положен успешно държавен изпит от ответника), респективно налице ли е забава, както и поради липсата на отправена покана с предоставен подходящ срок за изпълнение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С представения заверен за вярност Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г. „Банка ДСК“АД се е задължила да предостави на ДЖ. АХМ. Х. (гражданин на Великобритания към датата на сключване на договора), сумата от 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя, при възнаградителна лихва в размер не повече от 7 % годишно. Уговорена е и наказателна лихва за забава в размер на 10 процентни пункта на годишна база, върху просрочената сума 3 за главница. Договорът за кредит е надлежно подписан от двете страни на всяка страница и в края му. Уговорено е в т. 4, че кредитът се усвоява на части чрез периодични преводи в размер равен на дължимата такса за обучение за съответния семестър по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на Кредитополучателя (студент или докторант). Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца след изтичане на гратисния период чрез равни месечни вноски с падеж всяко 10-то число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Самият гратисен период е уреден в т.3 от договора и раздел III от представените по делото Общите условия за кредитиране на студенти и докторанти, които подписани от кредитополучателя на всяка страница представляват неразделна част от договора, съгласно т. 11 от него. Според чл.8.1. от ОУ продължителността на гратисния период обхваща периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност. Съгласно чл.8.2. от ОУ през време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. В т. 10.2. на ОУ е предвидено, че по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва, която се капитализира годишно.

На гърба на представения по делото препис от Общите условия е обективирано подписано от кредитополучателя ръкописно изявление на български език, че е получил екземпляр от договора за кредит, чиито авторство и вярност не са оспорени.

За установяване на обстоятелството, че ответникът владее български език, по делото са представени и искане за целеви потребителски кредит, искане за усвояване на суми по потребителски кредит и съгласие за директен дебит, попълнени ръкописно на български език, съдържащи подписи на кредитополучателя, които също не са оспорени.

Представени са 10 бр. Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ на 14.10.2013г., 06.03.2014г., 18.09.2014г., 20.02.2015г., 30.09.2015г., 11.02.2016г., 28.11.2016г., 22.02.2017г., 18.09.2018г. и 20.02.2019г., с които се удостоверява правото на ответника да се запише 4 като студент по специалност „Дентална медицина“ за съответния семестър и дължимата семестриална и годишна такса в размер на по 7823.32 лева. Видно от последно издаденото от университета Уверение от 20.02.2019г., ответникът е бил записан за летен семестър от петата година на обучението си, като срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е 30.05.2020г. Изрично е посочено в уверенията, че срокът за обучение по специалността е 6 години.

Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ, в периода 28.10.2013г. – 26.02.2019г. е усвоен пълният размер на отпуснатия кредит в размер на общо 78233.20 лева на 10 транша от по 7823.32 лева, три от които са усвоени лично от кредитополучателя, който ги е превел в полза на МУ, а останалите са преведени от банката директно на учебното заведение.

Размерът на възнаградителна лихва към датата на исковата молба 29.04.2021г., е 33269,69 лева, от които 26392,35 лева са капитализирани и 6877,34 лева са начислени за периода 10.05.2020г. - 29.04.2021г. След капитализацията е начислявана възнаградителна лихва върху тази част от капитализираната главница, представляваща лихва, т.е. възнаградителната лихва е олихвявана още веднъж - така се получава за периода от 10.05.2020 г. до 29.04.2021 г. Ответникът не е извършвал погасяване на дълга, с едно единствено изключение - на 10.05.2020г. е имало наличност от 0.10 лева по разплащателната му сметка, вследствие годишно олихвяване, която сума е инкасирана на 10.05.2020г. и с нея са погасени частично лихвите, падежирали на 10.05.2020г. Размерът на дълга с прилагане на каузата на капитализация на лихвата е 104 625,55 лева главница, 6877,34 лева лихва за периода 10.05.2020г. - 29.04.2021 г. и 318,09 лева неустойка за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г., а без прилагане на тази кауза – 78233,20 лева главница, 28041,13 лева лихва за периода 10.05.2020г. - 29.04.2021 г. и 248,48 лева неустойка за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г. И при двата варианта е налице забава на непогасените вноски по дълга. Налице е просрочие от 319 дена, като първата падежирала вноска е на 10.06.2020г. Експертизата е основана на изготвен от вещото лице погасителен план за периода 10.06.2020г. – 10.05.2030г., съобразен с обичайната практика за вътрешно разпределение в рамките на равните по размер анюитетни вноски - при намаляващ размер на главницата и увеличаваща се лихва.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на 5

Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит, изпълнение на поетите от него задължения по договора, наличие на действителна неусточена клауза, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера.

Студентският кредит попада в предметния обхват на Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл.1 ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 от ЗКСД).