Решение № 6929 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6929 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100502565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20188/08.11.2024 г. по гр. д. № 44332/2024 г. по описа на СРС, 26 състав е отхвърлен предявения от П. К. Ч. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 117, ал. 2 ЗЗД чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. К.

Ч. не дължи по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 04.08.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.12.2016 г. от Софийски районен съд – 25 състав по гр.д. № 66455/2016 г., както следва: 4000 лева – главница, представляваща стойността на потребена и неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. ****, аб. № 066243, заедно със законна лихва, считано от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането, 285,38 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2014-10.11.2016 г., , както и сумата от 465,73 лева – разноски по делото поради погасяване по давност. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лева – разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 419012/27.12.2024 1 г., подадена от П. К. Ч., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид императивната разпоредба на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Неправилно съдът приел, че искането да бъде приложен определен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Поддържа, че давността се прекъсвала с всяко действие по изпълнението, а не от искането. Според първоинстанционният съд, когато било направено искане за нов способ, след като перемпцията настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ, но при настъпила перемпция съдебният изпълнител бил длъжен да прекрати изпълнителното производство. Неправилно и превратно било тълкуването, че делата, образувани по „старата“ практика, т.е. преди 26.06.2015 г., когато действало постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г. на Пленума на ВС давността започвала да тече от перемпцията на изпълнителното дело, която настъпвала две години от последното изпълнително действие. Поддържа, че районният съд неправилно е приел, че всяко искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва давността дори, когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя. Съдът не изследвал кое точно виновно действие е по вина на взискателя и кое – не. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 71011/27.02.2025 г., подаден от Топлофикация София ЕАД. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 44332/2024 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по искова молба, подадена от П. К. Ч. против „Топлофикация 2

София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че е потребител на топлинна енергия с абонатен № 066243, за топлоснабден имот в гр. ****, ап. 19. Посочва, че за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г. не заплатила топлинна енергия по обща фактура № 0055914637 от 31.07.2016 г., поради което и ответникът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 22.11.2016 г. Твърди, че на 05.12.2016 г. била издадена заповед за изпълнение, въз основа на която бил издаден и изпълнителен лист за сумите 4000,76 лева – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 19, гр. ****, абонатен № 066243, заедно със законната лихва, считано от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането, 258, 38 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2014 со 10.11.2016 г. По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 3869/2017 г. с Постановление на ЧСИ С.Я. от 09.10.2017 г. Твърди, че не била уведомена за образуваното изпълнително дело, но на 13.02.2018 г. била уведомена за наложена възбрана на недвижим имот – топлоснабдения имот. На 03.10.2018 г. били изпратени запорни съобщения до две банки – Уникредит и Първа инвестиционна банка за налагане на запор върху банковите сметки. По искане на взискателя ЧСИ инициирал няколко описа на движимо имущество, но таксите за тях не били внесени от взискателя, поради което те реално не били проведени. Поддържа, че сумите, за които е издаден изпълнителен лист са погасени по давност. Моли да бъде признато за установено, че не дължи тези суми на ответника. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.

Поддържа, че давността относно процесното вземане не изтекла, тъй като били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно спорното вземане не е изтекла, тъй като са предприемани изпълнителни действия, както поискани от взискателя, така и от съдебния изпълнител съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. По изложените съображения приема, че 3 предявеният иск е неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 66455/2016 г. по описа на СРС, 25 състав не съществува.

С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 04.08.2017 г. по гр.д. № 66455/2016 г. по описа на СРС, 25 състав, с който П. К.

Ч. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4000,76 лева, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19, гр. ****, абонатен № 066243, за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 285,38 лева – 4 обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2014 г. до 10.11.2016 г. и сумата от 465,73 лева – разноски по делото.

По молба вх. № 052338/02.10.2017 г. на взискателя „Топлофикицаия София“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20178440403869 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие Софийски градски съд. С молбата е направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на длъжника П. К. Ч., както и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ С.Я. е възложено извършването на изпълнителни действия, както и определянето на начина на изпълнение.

На 10.01.2018 г. на П. К. Ч. е връчено съобщение за образувано изпълнително дело, като призовката е получена от лице, живеещо на адреса със задължение да я предаде.

На 14.02.2018 г. е вписана възбрана на недвижим имот, собственост на ищцата – апартамент № 19, гр. ****.

Н а 28.05.2018 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на П.

Ч., получавано от „Калатея 77“ ЕООД.

С молба вх. № 029847/12.06.2018 г., взискателят е направил искане да бъде насочено принудително изпълнение към движими вещи на ищцата Н а 03.10.2018 е наложен запор на банкови сметки при „Уникредит Булбанк“ АД и „ПИБ“ АД.

С Разпореждане от 07.10.2019 г. ЧСИ С.Я. е наложил запор на банкови сметки на длъжника“ открити в „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба вх. № 044160/10.10.2019 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане да бъдат извършени справки с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение, както и да бъде насрочен опис на движими вещи. С молба от 14.10.2019 г. е направено същото искане.

С молба вх. № 50080/16.11.2021 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и опис и оценка на движими вещи и изнасянето им на публична продан.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с обстоятелството, че за оспореното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и давността е винаги петгодишна. В този 5 смисъл е и установената съдебна практика на ВКС, с която настоящият съдебен състав следва да се съобрази при постановяване на решението си, а именно определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО и др. Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III ГО). От събраните по делото доказателства се установява, че в периода от образуване на изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на погасителната давност, като последното е на 09.11.2023 г.