Определение № 1792 от 14.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. Варна, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20263100100425 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на осн. чл. 15, ал.6 Закона за закрила на детето в производството по гр. дело № 2318/2025г. на ВОС Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Долни чифлик, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ за съдебно заседание и на която да се изпратят препис от съдебните книжа /служебно изготвени при необходимост/, ведно с препис от настоящото определение.

ВЪЗЛАГА на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Долни чифлик ДА ИЗГОТВИ социален доклад, в който следва да бъде осъществено социално проучване по отношение на детето А. Е. С., ЕГН **********.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Долни чифлик, че социалният доклад следва да бъде изготвен в писмен вид и представен 3 дни преди съдебно заседне.

Прилага към делото служебно изготвена справка НБД „Население“ за детето.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Е. С., роден на **********г., гражданин на К***, съдебен адресат, адв. И., ** срещу детето А. Е. С., ЕГН **********, действащ със съгласие на своята майка и законен представител Д. А.

С. от *****, както и в лично качество срещу Д. А. С. от ***** за унищожаване на 1 припознаването осъществено от ищеца досежно детето, на осн. чл. 67 СК.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че майка на детето А. родено на 23.01.2009г. е ответницата Д. С., като ищецът е ответницата имат едно общо дете – В.

С., родена на 08.09.2025г. Страните по делото са съпрузи, като същите са сключили граждански брак на 01.04.2026г., но допреди това с нея са живеели на съпружески начала заедно в чужбина.

Ищецът е депозирал заявление за припознаване на детето А. в Община Варна, район „Одесос“ същото с вх. № АУ-052811ВН на 15.06.2026г. /съобразно изложеното в уточнителна молба от 11.03.2026г./

През 2008г. ответницата споделила на ищеца, че е бременна от него, като настоявала той да припознае детето А.. Това си настояване тя осъществила заедно с отправяни към ищеца заплаха, че ако не де стори то тя ще го напусне и той няма да може да вижда общото им дете В.. Заплахите от страна на ответницата започнали през пролетта на 2016г., като същите били преустановени на 22.12.2025г., към която дата страните се разделили. Ответницата наред с изложеното в този период заплашвала ищеца, че ще поиска развод в България, че ще му отнеме жилището, ще доведе до знание на неговата майка, роднински кръг и религиозна общност към която принадлежи, поддържаните от него интимни отношения с трети на спора лица. Тези заплахи възбудили у ищеца основателен страх, той изпитвал сериозна тревожност, безсъние, унижение и чувство, че е контролиран.

При изложените съображения формулира петитум да бъде унищожено осъществено от него припознаване на детето А., поради заплаха, като от акта за раждане се заличи ищеца, като баща на детето и бъдат променени имената на детето съобразно разпоредбата на чл. 15 ЗГР.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на детето.

В отговора на исковата молба се посочва, че ищецът е припознал детето А. през 2016г. Не се оспорва, че страните са живели на съпружески начала в чужбина.

През 2005г. е родена общата дъщеря на страните – В., към който момент ищецът се намирал извън страната, при което при съставяне на акт за раждане на детето бил посочен единствено произход от майката.

През 2008г. отношенията между ищеца и ответницата били влошени, при което тя се прибрала в България, установила интимни отношения с друг мъж, при което забременяла. Ответницата споделила тези факти на ищеца, който от своя страна не пожелал да припознае детето А.. Единственото му желание било да припознае детето В., но ответницата настоявала той да припознае и двете й деца. Ответницата в отговора на исковата си молба признава изложените в обстоятелствената част на исковата молба / и уточнителни молби/ факти, че е осъществявала действия, с които е 2 заплашвала ищеца за да го склони да припознае детето А.. Посочва, че в действителност е отправяла към него заплахи, че ако инициира действия по изготвяне на ДНК тест за бащинство на детето, то тя ще го напусне и той никога повече няма да види детето В.. Релевира признание и за периода от време, който е посочен от ищеца, в рамките на който е отправяла заплахи спрямо него. Не оспорва, че страните са се разделили, како и заявява, че на детето А. е вече известно, че ищецът не е негов баща.

На основание чл.146 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че носи

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ да докаже положителните факти, на които основава своята претенция. В тежест на ищеца е да докаже, че детето А. е родено на 23.01.2009г., като и че същото е припознато от него с депозиране на заявление за припознаване пред съответната общинска администрация. В негова тежест е да докаже, че с ответницата се намират в граждански брак считано от 01.04.2016г. В негова тежест е да докаже, че с ответницата е осъществила изложените в исковата молба действия свързани с отправяни към него заплахи, които са обосновали формиране на основателен страх у него при депозиране на изявлението за припознаване.

В тежест на ответницата е да установи, че през 2005г. е родено общото на страните дете В..

Указва на ищеца на осн. чл. 145, ал. 2 ГПК да конкретизира твърденията си за датата, на която е депозирано заявлението за припознаване на детето в районната администрация /2016г. или 2026г./.

Указва на ищеца, че не сочи доказателства за депозираното заявление за припознаване на детето А. в Община Варна, район „Одесос“ същото с вх. № АУ052811ВН, както и че страните са сключили граждански брак през 2016г.

Указва на ответницата, че не представя акт за раждане на общото дете на страните В..

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца посредством разпита на двама свидетели в режим на водене за установяване на фактите във връзка с отправяните от ответницата заплахи по отношения на него и формирания при него основателен страх към момента на депозиране на заявлението за припознаване, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел, доколкото не се посочват, кои различни факти и обстоятелства същият ще установява с показанията си.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, че страните са се разделили на 22.12.2025г., както и че майка на детето А. родено на 23.01.2009г. е ответницата Д. С..

НАСРОЧВА производството по гр. дело №425/2026г. на ВОС за разглеждане в 3 открито съдебно заседание на 30.04.2026г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото с.з., като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба от ответниците по делото, като при необходимост се изготвят служебни копия от документите.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4