Решение № 299 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Полина Дянкова при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600928 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Б., защитник на подсъдимия Р. С. Д., против Присъда № 50 от 09.06.2026 г., постановена по НОХД № 1429/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С нея, след проведено по реда на глава двадесет и седма НПК съкратено съдебно следствие (чл. 371, т. 2 НПК), подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от 14.10.2022 г. до 08.11.2022 г. в гр. Благоевград, при условията на продължавано престъпление с две деяния, като помагач на неустановено по делото лице, действало като извършител, умишлено е улеснил извършителя да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалите П. Д. А. и Е. Г. Л., че ще им бъдат продадени и доставени пелети за отопление срещу предварително заплащане на капаро, с което им е причинил имотна вреда в общ размер на 1120 лева (572,65 евро) – престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК. За него, на основание същите разпоредби във връзка с чл. 58а, ал.

1 НК, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за 1 изпитателен срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето на задържането му под стража от 02.06.2026 г. до 09.06.2026 г. Подсъдимият е осъден да заплати на П. Д. А. сумата от 470 лева (240,31 евро), като гражданският иск е отхвърлен над този размер до предявените 500 лева (255,65 евро), и на Е. Г. Л. сумата от 650 лева (332,34 евро) – обезщетение за причинените им имуществени вреди.

С жалбата присъдата се обжалва само в наказателната част, относно размера на наложеното наказание. Твърди се, че наказанието от една година лишаване от свобода, отложено за три години, е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на дееца, като се изтъква, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, че подсъдимият е признал вината си и фактите по обвинителния акт, че се разкайва и изказва искрено съжаление за стореното. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която наложеното наказание да бъде намалено.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, проведено на 25.09.2026 г., подсъдимият, редовно призован, не се явява. За него се явява защитникът му, който поддържа жалбата. Като нов довод, различен от изложените в жалбата, защитникът навежда, че първоинстанционният съд определил наказанието, но не го намалил с една трета съгласно чл. 58а НК, както изисквал законът при проведено съкратено съдебно следствие, поради което моли присъдата да бъде отменена и да бъде определено по-ниско наказание.

Пострадалите П. А. и Е. Л., редовно призовани, не се явяват, като призовката на А. е оформена по реда на НПК като отказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, прокурор излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като наказанието е определено в минималната граница, предвидена от закона, няма основания за приложение на чл. 55 НК и то съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Страните не правят искания за събиране на доказателства и такива не са събирани във въззивното производство.

Окръжният съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК, намира следното:

Жалбата е подадена от защитника на подсъдимия, т.е. от лице, което има 2 право да обжалва присъдата, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Ето защо тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата е насочена единствено срещу наказателната част на присъдата и по-конкретно срещу размера на наложеното наказание, т.е. твърди се наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Независимо от това, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК въззивният съд проверява изцяло правилността на обжалваната присъда, а не само в рамките на посоченото в жалбата, и е длъжен да провери и дали са спазени материалният закон и процесуалните правила. Затова съдът обсъди последователно фактическите и правните изводи на първата инстанция, спазването на процесуалните правила и едва след това наведените доводи относно наказанието. С оглед на проведеното по реда на глава двадесет и седма НПК производство и доколкото със самата жалба не се оспорват нито фактите, нито авторството на деянието, доказателствен спор във въззивната инстанция не е налице.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 14.10.2022 г. свидетелят П. А. от гр. С. видял във „Фейсбук“ обява за продажба на пелети, с телефон за връзка ***, регистриран на името на подсъдимия Р. Д.. Разговарял с неустановено по делото лице, което се представило с името на подсъдимия, уговорил доставка на два тона пелети и по негово искане превел капаро от 470 лева чрез „Western Union“ на името на подсъдимия. Пелетите не били доставени, а телефонът бил изключен. Сумата била получена и изтеглена от подсъдимия, който бил предоставил на неустановеното лице СИМ картата и личните си данни за превода и предварително се бил съгласил да му окаже помощ след деянието. На 08.11.2022 г. свидетелят Е. Л. видял в интернет обява за пелети с лице за контакт Р. Д. и телефон ***, също регистриран на негово име. Същото неустановено лице, представило се като Д., се уговорило с него за три тона пелети срещу предварително превеждане на 650 лева. Подсъдимият бил предоставил на неустановеното лице СИМ картата и банкова сметка, открита на негово име в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, по която Л. превел сумата чрез „Изи Пей“. Пелетите отново не били доставени, а телефонът бил изключен. И в двата случая пострадалите са били въведени в заблуждение от неустановеното лице, а подсъдимият, знаейки, че това не отговаря на 3 действителността, със своите действия е улеснил извършителя. Общо причинената имотна вреда била 1120 лева.

Първоинстанционният съд е установил още, че подсъдимият е осъждан седем пъти за престъпления по чл. 209, ал. 1 НК, извършени в периода юни – ноември 2022 г., с идентичен механизъм на въвеждане в заблуждение, като присъдите са влезли в сила през периода 2023 – 2025 г. и подсъдимият е изтърпял по тях пет месеца лишаване от свобода.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият, лично и със служебен защитник, е заявил, че признава вината си и приема фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях, а съдът е приел, че производството следва да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Видно от мотивите, направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите А., Л., К. М. и М. М., формулярите за изпращане и получаване на паричен превод по „Western Union“, писмата на „Виваком“ ЕАД, разписката и писмата на „Изи Пей“, писмата на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и копието на искането за откриване на банковата сметка – които съдът е анализирал и кредитирал. С това е изпълнено изискването на чл. 372, ал. 4 НПК. Поради това фактите са безспорно установени и правилно възприети от първоинстанционния съд, а въззивната инстанция не намира основание да ги преценява различно. Допуснатите в мотивите очевидни технически грешки – при изписване на годината на превода от 14.10.2022 г. и на номера на банковата сметка – не променят приетата фактическа обстановка, не са съществени и не са въведени като довод от жалбата.

Правната квалификация на деянието е правилна. Налице са признаците на измама по чл. 209, ал. 1 НК – възбуждане на заблуждение у пострадалите, че ще получат пелети срещу предварително заплатено капаро, в резултат на което те са се разпоредили с паричните си средства и им е причинена имотна вреда, при пряк умисъл и със специалната цел за набавяне на имотна облага.

Подсъдимият не е изпълнил сам изпълнителното деяние, но умишлено е улеснил извършителя, като е набавил средства – СИМ карти, регистрирани на негово име, и банкова сметка, предоставил е личните си данни за получаване на превод и е получил и изтеглил преведените суми, давайки предварително 4 обещание за помощ след деянието, поради което правилно е ангажирана отговорността му като помагач по чл. 20, ал. 4 НК. Двете деяния били извършени през относително кратък период от време, при една и съща фактическа обстановка, по един и същ начин и при единна престъпна цел, като последното е улеснено от обстоятелствата, създадени при предходното, при което са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 НК за продължавано престъпление. При служебната проверка по чл. 314 НПК въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото. Правилата на глава двадесет и седма НПК са спазени – подсъдимият е участвал в производството лично и с процесуален представител, изразил е ясна и недвусмислена позиция относно вината и фактите и относно събирането на доказателства, липсват данни за неразяснени права или последици, нито такива се навеждат с жалбата. Като разгледа по същество единствения изричен довод на жалбата – този за несправедливост на наказанието, – въззивният съд намира следното.

Първо, неоснователен е развитият във въззивното заседание довод, че първоинстанционният съд е определил наказанието, но не го е намалил с една трета, съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 НК. Този довод е фактически невярен. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, когато делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при постановяване на осъдителна присъда съдът прилага чл. 58а НК. Механизмът по чл. 58а, ал. 1 НК е двустепенен – съдът първо определя наказанието по общите правила на чл. 54 НК, в рамките на санкцията на съответния текст от особената част, като преценява смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, и след това така определеното наказание намалява с една трета. Именно тва, намаленото наказание, е наказанието, което се налага и отразява в диспозитива на присъдата, като според константната практика на ВКС в резултат на редукцията наказанието може да бъде и под предвидения в особената част минимум. Видно от стр. 11 от мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което изрично на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил с една трета – до една година. В диспозитива на присъдата е записано, че наказанието е наложено „във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК“. Диспозитивът не е необходимо да съдържа междинния размер преди редукцията, който е изложен в мотивите, а налагането на наказанието на основание чл. 58а, ал. 1 НК сочи 5 недвусмислено, че същото е резултат от приложената редукция. Причината за погрешното схващане на защитата вероятно е обстоятелството, че крайният размер от една година съвпада със законовия минимум на санкцията по чл.

209, ал. 1 НК. Това съвпадение обаче е следствие от приложената редукция, а не от нейното неприлагане.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК. За приложението на тази норма е необходимо или да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност правят дори най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко, или поне едно изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство. В случая смекчаващите обстоятелства – добро процесуално поведение, съдействие на разследването, тежко материално и семейно положение и неосъждане към момента на деянието – не са нито многобройни, нито изключителни, а такива са характерни за значителна част от подсъдимите. Признанието на вината и изразеното съжаление, на които се позовава жалбата, не могат да бъдат отчетени повторно като изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК е вече зачетено чрез законовата привилегия на чл. 58а, ал. 1 НК, с която наказанието се намалява с една трета, т.е. с шест месеца. Освен това, съгласно чл. 58а, ал. 4 НК разпоредбата на чл. 55 НК би могла да бъде приложена само ако резултатът от нейното приложение е по-благоприятен за дееца от този по чл. 58а, ал. 1 НК, а при наличието на седем осъждания за идентични престъпления, обществената опасност на дееца изключва извод, че дори найлекото наказание би било несъразмерно тежко.

Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1f35f19-0982-48bf-be53-277123daec71