Решение № 939 от 10.10.2022, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Добрич, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230100863 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК 130460283, срещу П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „**********“ № 25, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3863/2021 г.:

1) 9, 78 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за месец януари 2020 г., дължими по договор за лизинг от дата 06.03.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за закупуване на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“;

2) 101, 58 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.12.2018 г. за мобилен номер + 35987******, в размер на три месечни абонаментни такси и разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора;

3) 159, 70 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. за мобилен номер + 359899******, в размер на три месечни абонаментни такси и 1 разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.

В исковата молба се твърди, че на 06.03.2018 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +35987*****3, със срок на действие от 24 месеца. Ответникът е избрал план „Тотал 24, 99“ с месечен абонамент от 24, 99 лева. Впоследствие договорът е бил подновен с Допълнително споразумение от 01.12.2018г., като абонатът е предпочел план „Тотал 30, 99 лева“, с месечен абонамент от 30, 99 лева. Абонатът е сключил и договор за лизинг на 06.03.2018 г., по силата на който му е било предоставено устройство „Huawei Y6 2017 Gold“. Ответникът се е задължил да плати 24 месечни вноски от 4, 89 лева.

Сочи се също, че страните са сключили още един договор за мобилни услуги на 09.04.2019 г., с предпочетен номер +3598******. Ответникът е избрал абонаментна програма „Тотал 26, 99“ със срок на действие до 09.04.2021 г. С договора е закупил и устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black“, като направената отстъпка от цената му възлиза на 219, 91 лева.

Твърди се, че потреблението на ответника е било фактурирано под клиентски № 000636397. Сочи се, че последният не е изпълнявал задълженията си по посочените договори. Така се е натрупало задължение в размер общо на 126, 09 лева.

Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора във вр. с чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът се е възползвал от правото си да прекрати едностранно договорите. На това основание му е била начислена неустойка в размер на 101, 58 лева за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.12.2018 г. за мобилен номер +35987********** (77, 46 лева, представляваща стойността на три абонаментни такси и 24, 12 лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора).

Едностранно е бил прекратен и договорът за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. за мобилен номер + 3598********, като е начислена неустойка в размер на 159, 70 лева (67, 47 лева, представляваща три месечни абонаментни такси и 92, 23 лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора).

Ответникът не е изпълнявал и задълженията си по договора за лизинг, поради което същият е бил прекратен предсрочно от оператора, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора. В исковата молба се твърди, че ответникът дължи плащането на една лизингова вноска за периода от 01.2020 г. до 02.2020 г., както и на допълнителна вноска за изкупуване на устройството в общ размер на 9, 78 лева.

За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично 2 задължение по ч.гр.дело № 3863/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.

След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.

Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3863/2021 г. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание не се явява законен представител, не се представлява. Процесуалният представител изпраща писмено становище, в което подробно развива позицията си за основателност на претенциите.

В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор чрез особения представител.

В отговора се твърди, че исковата молба е нередовна. Особеният представител се аргументира, като изтъква, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Според ответната страна исковата претенция не е съответна и на вземането, заявено в заповедното производство.

Особеният представител оспорва изискуемостта и размера на претендираните вземания. Твърди, че претендираната неустойка излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Прави възражение за изтекла погасителна давност и заявява, че клаузите по т. 11 от договорите са нищожни, тъй като противоречат на ЗЗП.

Иска претенциите да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

От приложените писмени доказателствени средства се установява, че между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги № 619570839 от 06.03.2018 г. с предпочетен номер 087********. Ответникът е избрал план „Тотал 24, 99“ с месечен абонамент от 24, 99 лева.

На същата дата по силата на споразумението мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно устройство „Huawei Y6 2017 Gold“ на преференциална цена от 144, 97 лева. Страните са сключили отделен договор за лизинг на 06.03.2018 г. , съгласно който лизингополучателят се е задължил да плати за устройството лизинговата цена от 112, 47 лева на 23 вноски от 4, 89 лева всяка (при платена първоначална вноска от 32, 50 лева).

На 01.12.2018 г. между страните е било подписано и допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № 619570839 от 06.03.2018г. със срок на действие – 24 месеца. Страните са уговорили промяна на избрания абонаментен план на „Тотал 30, 99“ с месечен абонамент от 30, 99 лева.

3

Установява се също, че между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги № 621445084 от 09.04.2019 г., с предпочетен номер ***. Ответникът е избрал план с месечен абонамент от 26, 99 лева. По силата на споразумението мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Black“ на преференциална цена от 149, 99 лева.

Към доказателствата по делото е приета и фактура от 15.01.2020 г., за задължения на ответника в размер от 428, 18 лева. Сумата включва неплатени лизингови вноски, неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договори и потребени мобилни услуги, за периода от 15.12.2019 г. до 14.01.2020 г. В счетоводния документ е посочен срок за плащане на задълженията – 30.01.2020 г.

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. № 3863 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 1517 на 10.12.2021 г. за претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на съда, след връчване на заповедта по реда на чл.

47 от ГПК.

По иска за незаплатени лизингови вноски с правно основание по чл.

422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг между страните; размерът на вноската; срока на договора; както и предаването на вещта на ответника; изискуемостта на вземането.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора за лизинг.

Ответникът не представи доказателства, от които да се установи плащането на претендираните лизингови вноски. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Наличието на лизингово правоотношение между страните се установи от представения договор за лизинг на мобилно устройство „Huawei Y6 2017 Gold“. От съглашението стана ясен размерът на вноските и падежът на всяка една от тях. Установи се, че изискуемостта на последната вноска по договора е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 от ищеца, поради което въпросът за предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор не следва да бъде разглеждан. Ответната страна не оспори получаването на лизинговата вещ от ищеца.

При това положение искът на ищеца за сумата от 9, 78 лева, представляваща незаплатена лизингова вноска за месец януари 2020 г., дължима по договор за лизинг от дата 06.03.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за закупуване на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“, следва да бъде уважен.

4

По исковете, с които се претендират неустойки, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както и конкретен размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договорите за мобилни услуги.

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се установи от представеното допълнително споразумение и договорите за мобилни услуги. Ответната страна също не оспори наличието на облигационни правоотношения между страните.

Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“, приложими към процесните договори за мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ѝ.

По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно, ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите.

В т. 11 от договорите за мобилни услуги и в раздел III от допълнителното споразумение, е предвидено, че при прекратяването на съглашението по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е също, че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.