Решение № 186 от 17.11.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Сливница, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200927 по описа за 2022 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 23-2200511 от 25.10.2022г., от и.д. директора на Д.

„ИТ-СО” , с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „Д.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“***, представлявано от Е.А.Ш., в качеството му на възложител е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение по чл.5, ал.2 ЗЗБУТ вр. чл.6 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004г.).

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са изложени доводи относно възприетата от АНО фактическа обстановка. Твърди се, че в обекта има два входа за съответните нива, които се намират на различни места и на значително разстояние един от друг и издадена нарочна заповед за достъп. Твърди се че към имкриминираната дата, има издадено удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ, удостоверяващо, че грубият строеж е завършен. Твърди, че към момента на проверката в обекта дружеството „*** е извършвало работа по монтиране на ВиК инсталация в сутелена. Твърди че между „Д.“ ООД – възложител и „*** - изпълнител имало действащ договор, споразумение за безопасни и здравословни условия на труд, както и определени координатори по безопасност и здраве. Излагат се доводи относно липсата на компетентност и неяснота на обстоятелствената част на на процесното НП. Предвид всички изложени съображения претендира отмяна на НП. Алтернативно претендира 1 приложение на института на „маловажен случай“. Не представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалободателя се представлява от адв.Ц., която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, и.д. директора на Д”ИТ”-София, редовно уведомен се представлява от юрисконсулт Христова, с представено надлежно пълномощно по делото. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение, определено по отношение на размера му от съда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 08.09.2022г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” - София М. М. М. и А. И. З. в обект на контрол “Многофункционална сграда за производство на търговия с текстил, административно-правни и технически услуги“ ***, кв. 14, находящ се в гр.Б.. На място в сутерена установили, че кабелите на удължителите, захранващи преносими ел.инструменти, са положени по земята по маршрути за движение на работници и работници на дружеството „*** използвали подвижно скеле при монтаж на ВиК, което не било обезопасено с парапет от три страни и констатири наличието на кабели, разклонители и инструменти.

Качвайки се по стълбите към второто ниво установили, че са оставени стърчащи краища на армировка и необезопасени стълбищни рамена. На второто ниво установили отворено ел. табло и необезопасена асансьорна шахта срещу падане от височина, а била обозначена с арматурно желязо, което не предотвратява падането от височина. На място при извършване на проверката бил и управителя, на дружеството жалбодател, който извършвал лично довършителни работи. Връчена е призовка за довършване на проверката. Проверката по документи била довършена на 15.09.2022г.

Представен е договор за строителство №101/24.03.2022г. между дружеството жалбодател и „*** за извършване на СМР и споразумение между дружествата от същата дата за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове при едновременна работа на един и същ обект.

Констатирано е, че жалбодателят в качеството си "възложител" по смисъла на § 1, т. 1ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи и работодател по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ на строителен обект който не се освобождава от отговорност по отношение осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, не е изпълнил задължението си да изисква спазването на правилата и нормите на 2 здравословни и безопасни условия на труд от участниците в строителния процес. За констатираното нарушение при проверката, бил съставен АУАН № 23-2200511 от 15.09.2022г., който бил връчен срещу подпис на пълномощник на „Д.“ ООД на същата дата, който е отразил възраженията си по него .

Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото и снимки от констатираното при извършване на проверката.

Впоследствие, жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в които е посочил, че констатациите на проверяващите относно нарушение на условията за безопасност са отстранени веднага, като са приложени и снимки в подкрепа на твърденията му. Моли да не бъде издавано НП.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно НП № 232200511 от 25.10.2022г., от и.д. директора на Д. „ИТ-СО” , с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „Д.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“***, представлявано от Е.А.Ш., в качеството му на възложител е наложено административно наказание

„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение по чл.5, ал.2 ЗЗБУТ вр. чл.6 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004г.).

Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетелите по акта - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.11.2022г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница по пощата на 12.12.2022г. видно от пощенското клеймо. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - четиринадесетдневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата:

"Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа.... ". В конкретния случай 3 съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-2200511 от 15.09.2022г. намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от и.д.директор на дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област наказателно постановление НП № 23-2200511 от 25.10.2022г., се явява законосъобразно от формална страна, издадено е компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно заповед № ЧР-1431/15.08.2022г.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В конкретният случай спорният момент е дали, дружеството жалбодател, се явява "работодател" по смисъла на КТ и на специалния закон ЗБУТ. Легалната дефиниция на понятието "работодател" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на КТ, а именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд законодателят е дал отделно определение на понятието "работодател" в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ . Съгласно това определение "работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Т. е. за случаите касаещи осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, понятието "работодател" е разшИ.о спрямо общото понятие регламентирано в § 1, т. 1 от ДР на КТ предвид включването на всички лица, които възлагат работа и носят цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, бе установено, че към момента на извършване на проверката, от служителите на "Инспекцията по труда", дружеството жалбодател, по силата на сключеният с „***, същото е възложило довършителни работи /СМР/ на обекта на контрол 4 като с допълнително споразумение са се договорили за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове при едновременна работа на един и същ обект.

Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и строително монтажни работи не освобождава възложителя от отговорност по отношение на осигуряване на ЗБУТ, независимо от това, че в процеса на договаряне са определени координатори. Представените договори с клаузи, че отговорността следва да се понася от изпълнителя - координатор не променят фактическата обстановка по делото. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 е императивна и дава възможност на наказващите органи да наложат административно наказание на възложителя. Клаузата в отделните договори може да дава право на възложителя последващо да търси в общото исково производство обезщетение за претърпени вреди от виновно поведение на изпълнителя по договор за координиране на строителството. В административнонаказателното производство обаче, възложителят е санкциониран с имуществена санкция вид обективна административнонаказателна отговорност на възложителя, която е законово регрламентирана и допустима, независимо сключените договори с координатори. "Прехвърлената отговорност при неизпълнение на тези задължения" не касае административно наказателната отговорност именно поради разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 / в този смисъл Решение № 282 от 05.11.2009 г. постановено по к. а. н. д. № 155/2009 г. по описа на Административен съд – С. област/.