Решение № 280 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100501329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 394126/05.12.2024 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове – 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“ – гр. София срещу Решение № 20935/19.11.2024 г., постановено по гр.д.

№52165/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, с което са уважени предявените и изменени по реда па чл. 214, ал.1 ГПК искове с правно основание както следва:

Чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на въззивника да заплати на Н. Н. И. сумата в размер на 1883,10 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законна лихва считано от 03.09.2024 г. до окончателното заплащане, както на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 121,37 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода 18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.;

Чл. 222, ал.3 КТ за осъждане на въззивника да заплати на Н. Н. И. сумата в размер на 3984,41 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва считано от 03.09.2024 г. до окончателното заплащане, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – 256,81 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода 18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.;

Чл. 224, ал.1 КТ за осъждане на въззивника да заплати на Н. Н. И. сумата в размер на 589 лева, представляваща обезщетение за ползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. , ведно със законна лихва считано от 03.09.2024 г. до окончателното заплащане, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД –37,96 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода 18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.

1

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че предвиденото в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищото образование увеличение на минималните заплати следва да се приложи считано от 01.01.2023 г., включително и за Н. И., чието трудово правоотношение е било прекратено към датата на сключване на анекса. Навежда се още, че предвид прекратяването на трудовото й правоотношение, въззиваемата не била синдикален член към датата на сключване на процесния анекс към колективния трудов договор. Предвид това твърди, че всички дължими от работодателя обезщетения при прекратяване на трудовия договор, са заплатени, поради което моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата Н. И. чрез процесуалния й представител адв. П.-С., в който излага съображения за неоснователност на направените във въззивната жалба оплаквания и моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено. Твърди, че както на процесния анекс към колективния трудов договор, така и Наредба № 4/2017 г. за нормиране заплащането на труда е придадено обратно действие, предвид което предвиденото в същите увеличение на заплатите се прилага и по отношение на трудовото правоотношение на въззиваемата до неговото прекратяване на 01.07.2023 г.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата Н. Н. И. по силата на трудов договор № 2298 от 30.08.2005 г. е заемала длъжността „старши учител“ в 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“, гр. София. По силата на заповед № 2655/14.06.2023 г. трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 01.07.2023 г.

Не се спори и че на 10.08.2023 г. е бил подписан анекс № Д01192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати в системата на училищното и предучилищно образование. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността "старши учител" да бъде в размер на 1 763 лв., считано от 01.01.2023 г. Изрично ал. 2 на чл. 27 сочи, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Ал. 3, т. 1 от анекса изрично предвижда, че се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които 2 отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Спорно по делото е обстоятелството дали разпоредбите на посочения анекс към КТД е приложим по отношение на ищцата.

На първо място следва да се отбележи, че доводът на въззивника, че за ищцата не е бил в сила Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022 г, не е заявен в отговора на исковата молба и е преклудиран, като в същото време по делото е приложено удостоверение от Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - София, от който се установява, че ищцата е била член на синдиката на българските учители, страна по колективния трудов договор и анекса към него от 2004 г. до 30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено.

С оглед анализа на относимата нормативна база, въззивният съд споделя изводите на СРС, че и на лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г. се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на образователната система.

От съдържанието на анекса недвусмислено се установява, че страните по колективния трудов договор са уговорили увеличение на минималните и индивидуалните основни работни заплати със задна дата – считано от 01.01.2023 г.

Уговорката е изрично обусловена от предоставянето на целеви средства от държавния бюджет за 2023 г., които по силата на чл. 27, ал. 2 от КТД се изразходват единствено за увеличение на работните заплати за посочения период.

Анексът е сключен в изпълнение на приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., с който са осигурени целеви средства за увеличение на трудовите възнаграждения в системата на предучилищното и училищното образование за цялата бюджетна година, считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че анексът е подписан на 10.08.2023 г., не е израз на воля на страните да ограничат действието му занапред, а е обусловено единствено от по-късното приемане и обнародване на държавния бюджет за 2023 г., като изрично е договорено обратно действие на увеличението от началото на календарната година. В този смисъл уговорката за увеличение със задна дата е съзнателно и целенасочено приета от страните по колективното договаряне, за да обхване всички лица, които са полагали труд през съответния период.

Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор поражда действие от момента на подписването му, освен ако страните не са уговорили друго, поради което законът изрично допуска страните по колективното договаряне да определят различен начален момент на действието му, включително и за минал период. В този смисъл клаузата на анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с която е предвидено увеличение на трудовите възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., представлява именно уговорка за обратно действие, тъй като страните съзнателно са придали правни последици на изменението за период, предхождащ датата на подписване на анекса Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. В решение № 116/25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г. на ВКС, III г. о. е направено ясно разграничение между понятията „обратно действие“ и „несъщинско обратно действие“ на закона, като изрично се установява, че обратното действие не се 3 отнася до „заварените“ правоотношения – тези, които са възникнали и съществуват към влизане в сила на новия закон. Обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите.

Обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено преди подписването на анекса, не води до изключване на правата на ищцата за периода, през който тя реално е полагала труд и е била част от системата на предучилищното и училищното образование. Противното тълкуване би обезсмислило уговореното обратно действие на анекса и би довело до неравно третиране на работници и служители, които са упражнявали трудова дейност при едни и същи условия през един и същ период, но чиито правоотношения са прекратени преди формалното подписване на изменението на КТД, пряко обусловено от приемането на държавния бюджет.

Следва да се отчете и че колективният трудов договор и неговите анекси имат нормативно действие спрямо индивидуалните трудови правоотношения и уреждат минимални трудови права, които не могат да бъдат дерогирани във вреда на работниците и служителите. Съгласно чл. 128, ал. 2 КТ правото на трудово възнаграждение за вече положен труд възниква с полагането на труда и не се погасява с последващо прекратяване на трудовото правоотношение, когато увеличението е договорено със задна дата и обхваща период, през който работникът е бил в трудово правоотношение.

Доколкото в жалбата не са изложени конкретни оплаквания относно размера на претенциите, този въпрос стои извън пределите на въззивната проверка, поради което не следва да се обсъжда по същество.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция съгласно представения договор за правна помощ от 20.01.2025 г., имащ характер на разписка за действителното заплащане на посочената в него сума.

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл. 140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което осъдителните диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.