Решение № 1247 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110209323 по описа за 2024 година при участието на секретаря Йордана Ташева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 9323 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. С. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 7557244, издаден на 27.05.2023г. от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, поради следните съображения: 1) налице била липса на легитимация от служителите на МВР при предявяване на ЕФ на жалбоподателя; 2) липса на доказателства относно авторството на извършеното нарушение; 3) липса на данни за издател в ЕФ; 4) прекомерност на наложеното наказание и 5) нарушение на процесуалните правила. Оспорва се и извършването на соченото нарушение, доколкото има заснет и друг автомобил. Прави се искане за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. С., редовно призован, се явява лично, като поддържа своята жалба с изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител, като са представени писмени бележки от упълномощен представител юрк. В.П. (вж. л.98-99 от съд. дело), в които са изложени доводи за потвърждаване на оспорения електронен фиш.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

1

На 07.01.2024г., в гр. Враца, на жалбоподателя Д. С. С. бил връчен Електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 7557244 (вж. л.21) за това, че на 27.05.2023г., в 13:20 часа, в гр. София, по бул. „Царица Иоанна” до блок № 155, с посока на движение от бул. „Петър Дертлиев” към бул. „Луи Пастьор”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „***” с рег. № ***, се движело със скорост 94 km/h (след приспаднат толеранс от -3 %), при въведено законово ограничение за скоростта в населено място от 50 km/h Въпросното нарушение било установено посредством запис от техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на новера и комуникации тип „ARH CAM S1, с идент. № 11743F0.

Средството за измерване било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 със срок на валидност до 13.06.2027г. (вж. л.50, 76 от съд. д.). Същото било първоначално вписано в регистъра на 07.09.2017г. (Удостоверение за „одобрен тип” средство за измерване № 17.09.5126), а след това на техническото средство били извършени редовни последващи проверки, като за всяка от тях било издавано допълнение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване. Проверките били извършени на 10.05.2018г. – с издадено допълнение № 18.05.5126.1 (вж. л.80); на 30.03.2020г. – с издадено допълнение № 20.03.5126.2 (вж. л.79); на 04.08.2023г. – с издадено допълнение № 23.08.5126.3 (вж. л.78).

Срокът на валидност на типа одобрено средство бил до 07.09.2027г. Към датата на установеното нарушение - 27.05.2023г., на коментираната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ S1” била извършена проверка през м. март с. г., която била удостоверена със знак за проверка (00102/2023) и за която бил съставен протокол № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023г. (вж. л.77 от съд. д.). Периодичността на последващи проверки на преносими система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации е една година. При тези системи допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия при полеви тест е ± 3 km/h при скорост на движението до 100 km/h, съотв. ± 3 % за скорости над 100 km/h (вж. л.51 от съд. д.).

Въз основа на изготвения от техническото средство видеоматериал (вж. л.11), на 02.06.2023г. неизвестно лице от СДВР издало обжалвания Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 7557244 (вж. л.18), с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, състощо се в превишаване н а разрешената скорост на движение от 50 km/h за населено място с 44 km/h (при „установена скорост” на движение на МПС – 94 км/ч), на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на физическото лице Д. С. С. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева.

Съгласно данните от информационните масиви на пътната полиция, процесният ЕФ б и л съставен на 02.06.2023г. и бил връчен на 07.01.2024г. В разписката 07.01.2024г. е отбелязано името на служител Петьо Пламенов Асенов като лице, връчило ЕФ на жалбоподателя (вж. л.21).

На 12.01.2024г., съгл. чл.189, ал.6 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.14 от 10.02.2023г.), приложима към датата на нарушението, жалб. Д. С. подал пред директора на СДВР възражение срещу ЕФ сер. К № 7557244 (вж. л.22).

На 23.05.2024г. началникът на Отдел „Пътна полиция” – СДВР изпратил отговор № 433200-55411/23.05.2024г. до жалбоподателя, получен на 10.06.2024г. (вж. л.10, 26), че след направена проверка било установено, че процесният ЕФ е издаден правомерно, поради което ще продължи воденото административно-наказателното производство.

С оглед постановения отказ по подаденото възражение срещу процесния ЕФ, в срока и по реда на чл.189, ал.8, изр.2, предл.2 от ЗДвП, на 13.06.2024г. в СДВР е внесена жалба вх.

№ 513000-44777/13.06.2024г. от Д. С. С. (вж. л.2), изпратена по пощата с клеймо от 2

10.06.2024г. (вж. л.10).

От представеното писмо вх. № 84823/11.03.2025г. от Дирекция „Управление и анализ на трафика” при Столична община се установява каква е организацията на движение в процесния пътен участък (отразен в ЕФ), както и липсата на поставени пътни знаци „В 26” за контролиране на скоростта (вж. л.93), като е представена и схема за организацията на движение на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за процесния пътен участък (гр. София, бул. „Царица Йоанна” в района на кръстовището с бул. „Петър Дертлиев”) (л.94).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: справка за собственост на МПС (л.12), разписка за връчване на ЕФ (л.5), известие за доставяне на възражение (л.6гръб), писмо за отхвърляне на възражение (л.7, 26), справка за собственост на МПС (л.12), заповед № 8121з931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за изменения в заповедта за утвърждаване на образци на ЕФ (л.13), протокол за последващаа проверка (ПП) на средството за измерване (СИ) № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023г. (л.14, 51, 77), удостоверение за „одобрен тип” средство за измерване (л.15, 61), протокол за използване на антоматизирано техническо средство или система (АТСС) от 27.05.2023г. (л.16), справка за съставяне/връчване на процесния ЕФ (л.18), ежедневна форма на отчет на наряда (л.19), сертификат за обучение на служител В.А. (л.20), справка за нарушител-водач (л.21), разписка за връчване на ЕФ (л.21), възражение вх. № 513000-3655/15.01.2024г. (л.22), процесния ЕФ с разписка за връчване (л.23, 37), писмо за изпращане на възражение с клеймо от 12.01.2024г. (л.24), възражение против ЕФ (л.31-32), писмо от БИМ изх. № 57-00-322/28.02.2025г. (л.50, 76), допълнение № 23.08.5126.3 към удостоверение за „одобрен тип” СИ (л.52-53, 78), допълнение № 20.03.5126.2 към удостоверение за „одобрен тип” СИ (л.54-55, 79), допълнение № 18.05.5126.1 към удостоверение за „одобрен тип” СИ (л.56-57, 80), приложение към към допълнение № 18.05.5126.1 (л.58-60, 81-90), приложение към удостоверение за „одобрен тип” № 17.09.5126 (л.62-75), писмо вх. № 84823/11.03.2025г. от Дирекция „УАТ” – СО (л.93), схема на организация на движението в пътния участък (л.94), както и вещественото доказателство: 1 (един) бр. фотоснимка на МПС към ЕФ (л.11).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа на соченото административно нарушение и автомобилът (модел и рег. номер), с който е извършено въпросното нарушение, но писмените доказателства не установяват редица релевантни за случая обстоятелства, като: - точното ограничение по закон на максимално разрешената скорост в дадения пътен участък, което се твърди в и в оспорвания електронен фиш (50 km/h); - точната стойност на отчетената скорост на движение на „засеченото” МПС (в ЕФ тя е отразена 94 km/h, а на снимковия материал – 97 km/h, но с оглед допустимата грешка на СИ от ± 3 км/ч за скорости до 100 км/ч, същата може да бъде и 100 km/h), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 44 km/h, а на снимковия материал, с оглед данните в него, превишението би следвало да бъде 47 км/ч, aко се приема за установена пределна скорост на движение от 50 km/h за населено място. Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното административно нарушение, вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на населеното място или извън такова място, за да бъде преценена каква е максималната законово разрешена скорост за движение, ако такава действа (вж. аргументите по-долу).

3

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи на първата инстанция:

Жалбата изхожда от надлежно легитимирана страна (наказаното физическо лице), спазен се явява срокът по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8, изр.1 и изр.2, предл.2 от ЗДвП, доколкото след връчването на ЕФ на 07.01.2024г. е било направено възражение в законовия срок, а след неговото отхвърляне (вж. писмото на л.7), с клеймо от 10.06.2024г. по пощата е изпратена жалбата срещу въпросния ЕФ, като жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол (обжалваем) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

По същество разгледана, жалбата се явява основателна при следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.2 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността на оспорения акт по чл.58д от цит. з. (ЕФ е акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН – бел. с.), т. е. дали правилно е приложен материалният закон идали са били спазени процесуалните правила при издаването на оспорвания санкционен акт, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, което налага отмяна изцяло на атакувания електронен фиш, като съображенията са следните:

Н а първо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на административното нарушениеарушението, тъй като е посочен собственик на МПС, на чието име това превозно средство е регистрирано, но не и лицето, което конкретно на 27.05.2023г., ок. 13:20 часа, в гр. София, по бул. „Царица Иоанна” до блок № 155, с посока на движение от бул. „Петър Дертлиев” към бул. „Луи Пастьор”, е управлявало въпросното МПС. Поради това настоящият съдебен състав приема, че в атакувания ЕФ не са посочени всички съставомерни елементи на състава на соченото административно нарушение – кой е водачът, управлявал въпросното превозно средство, респ. кой е нарушителят. Качеството собственик на дадено лице спрямо конкретното МПС, респ. ползвател на същото, не го прави автоматично нарушител на правилата, установени в разпоредбите на Раздел IV – „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта” на Глава Втора „Правила за движение по пътищата” от Закона за движението по пътищата. Посочената в ЕФ нарушена законова норма (чл.21, ал.1 от ЗДвП) недвусмислено и ясно сочи за извършител на това административно нарушение с думите: „ … на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта … ”, а в проверявания електронен фиш въобще не е отразено кое е лицето, което е било „водач” и е управлявало лекия автомобил на въпросните дата и час. Съставът на тази съдебна инстанция намира за необхоД. да посочи, че в разглеждания случай е било наложително във връзка с установяване на автора на деянието, доколкото автомобилът не е бил спрян от контролните органи непосредствено след като техническото средство е отчело движение със скорост над максимално допустимата, да бъде установена на място самоличността на водача, т. к. фактът на „заснемане” на лекия автомобил сам по себе си се явява недостатъчен за установяването на извършителя на въпросното административно нарушение, без да се предприемат от контролните органи по-нататъшни действия в тази насока.